Тайната на Ескалибур

По време на спокойния обяд Чейс — с помощта на Нина, която коригираше историческите му неточности и посмаляваше преувеличенията му — разказа на Холи и бабчето за търсенето на Атлантида и откриването на гробницата на Херкулес. Междувременно Елизабет седеше малко встрани и гледаше незаинтересовано. Едва след като приключиха с обяда и тръгнаха да се разхождат по търговската улица, която започваше от Площада, тя се обади:

— Поне едно трябва да ти призная. За пръв път от доста време Холи се интересува от нещо, което не включва есемеси.

— Ами нали знаеш — каза Чейс, — ако разговорът е интересен, децата внимават повече.

Холи се нацупи.

— Аз не съм дете.

— Добре де, какво си тогава? Млада дама?

Тя изписка.

— О, господи! Това е още по-зле. Звучи така, сякаш ми казваш да се разкарам!

Чейс безпомощно сви рамене.

— Добре де, вие как викате на петнайсетгодишните?

— Някога им викахме „беладжии“ — предложи бабчето. — Когато бяха малки, Едуард и Елизабет толкова се караха! Винаги се биеха за нещо.

— Слава богу, че вече не е така, нали? — изчурулика Нина, но щом видя лицата на Чейс и Елизабет, си пожела да не се беше обаждала.

За щастие Холи отново привлече вниманието им.

— Чичо Еди, нали каза, че като си спасявал Ню Йорк, си счупил ръката си? — Тя махна към левия му ръкав и снижи гласа си в полууплашен, полуликуващ тон: — Ама как така, счупена на две? Или пък е била така… смазана?

— Искаш ли да видиш? — попита Чейс.

Холи примигна и сложи ръка на устата си.

— О, не! Не знам. Още ли е ужасна? Ако е, не искам.

— Знаеш ли какво — каза Чейс, като съблече коженото си яке, — защо не решиш сама? — Той нави ръкава на ризата си и протегна ръката си напред. Холи отстъпи назад, след това отново се приближи, за да види по-добре. Един грозен белег, във формата на буквата Х, се простираше от китката до лакътя, а от него, на всички страни, се разклоняваха по-малки белези.

— Боли ли? — попита тя, протягайки длан над ръката му, но страхувайки се да я докосне.

— Тогава адски болеше! — увери я Чейс. — И двете кости бяха счупени, пробиваха кожата и стърчаха три инча навън ей тука. — Той посочи мястото, а Холи изписка с тънък глас. — Трябваше да ги заковат с титанови гвоздеи. Така че сега съм като киборг. Когато минавам през скенерите на летищата, направо ги побърквам.

— Едуард, това е ужасно! — изписка бабчето ужасено. — Горкият той! Боли ли те още? Колко време му трябваше да се оправи?

— Кажи-речи два месеца беше в гипс — каза й Нина.

— Да — добави Чейс. — Когато най-накрая го свалиха, едната ми ръка беше по-голяма от другата.

— Точно както когато беше на петнайсет и държеше онези списания под леглото си — подхвърли Елизабет с тона на човек, който току-що е ударил джакпота.

Чейс потисна един груб отговор и се обърна към баба си.

— Понякога все още ме наболява, но вече почти се е оправила. Обаче трябва да внимавам когато тренирам. Не ми се ще да я пренатоваря и болтът да щръкне навън.

Холи продължаваше да се възхищава на белега.

— Ами щом вече си се оправил… можеш ли да победиш всички, с които се сбиеш?

Чейс кимна.

— Защо, да не искаш да натупам някого?

— Не, не! — извика тя, но после се умълча замислено. — Въпреки че в училище има една, пълна крава…

— Не, момичета не пипам — каза Чейс. — Освен ако не са много, ама много лоши. Но ако имаш проблеми с някое момче, само ми кажи и аз ще се оправя с него.

— Еди! — предупреди го Елизабет сърдито.

— Кого можеш да победиш? — попита Холи, без да обръща внимание на майка си. — Можеш ли да набиеш… Джейсън Борн?

Чейс се изсмя подигравателно.

— Лесна работа. Той е от ЦРУ, най-обикновен шпионин. Те всичките са смотаняци.

— Ами какво ще кажеш за Джак Бауър?

— Хмм. По-трудничко ще бъде, но… да. Няма проблем.

— Джеймс Бонд?

— Кой от тях?

— Който и да е.

Той се престори, че го обмисля.

— Всичките, без… Роджър Мур — каза най-накрая. — Само с него нямам желание да се забърквам. Тези вежди, просто не мога да се меря с тях.

Холи се изхили.

— Ти си бил в САС 1, нали? Можеш ли да победиш някой от СКС 2?

— Разбира се, че мога. Момчетата от САС са най-добрите бойци в света. Няма спор. Защо?

— Защото в моя клас има едно момиче, чийто брат е в СКС, и той твърди, че всички от САС са гейове.

— Холи, не употребявай такива думи — смъмри я Елизабет, въпреки че очевидно беше изненадана от обидата, която се изписа на лицето на Чейс.

— Просто повтарям думите му!

— Някакъв си тип от СКС го е казал, така ли? — изръмжа Чейс, раздразнен не толкова от обидата, колкото от източника.

— Какво е СКС?

— Специална корабна служба — каза Елизабет. — Предполага се, че са много по-здрави от САС.

Чейс се намръщи.

— О, я да го ду… — Погледът му зашари между племенницата и баба му. — … майната им на САС.

— Думайната им? — подразни го Нина.

— Това е… военна терминология.

— О, така ли?

— Е — каза Елизабет, като посочи нагоре по пътя, — базата на СКС се намира на няколко километра, в Пуул. Защо не отидеш да ги предизвикаш на състезание по канадска борба или нещо също толкова безсмислено мъжкарско.

— Може и да го направя — язвително отвърна Чейс. — Защото за да служиш на родината си, трябва да си мъжкар. Сигурно е имало стотици други неща, с които съм можел да се занимавам през последните осемнайсет години. Някакви предположения, Лизи? Имам предвид, че с всичките ти постижения…

Нина усети, че напрежението между брата и сестрата достига критична маса и скоро ще избухне и отчаяно се опита да смени темата.

— Значи, Холи, ти, ъъъ… обичаш да пращаш есемеси, а?

За нейна изненада Холи не сметна въпроса й за безнадеждно неубедителен опит в разведряването на ситуацията, както очевидно го възприеха Чейс и Елизабет.

— О, да! Е, естествено предпочитам чатовете, но пък кой не ги обича? Но мама вече не ме пуска много на компютъра, защото ще имам изпити, та затова се налага да пускам есемеси, но телефонът ми е толкова стар и е пълен боклук. — Тя протегна към нея въпросния предмет като доказателство. На Нина той й изглеждаше като напълно функционално технологично постижение, но й беше ясно, че някой наполовина на нейните години със сигурност има съвсем различни разбирания за добър телефон. — Че той дори не поддържа видео! Всичките ми приятели имат по-хубави телефони. Карат ме да се чувствам толкова неудобно!

— Това е само един телефон, Холи — каза Елизабет раздразнено. — Можеш да се обаждаш, да пращаш съобщения, всичко необходимо. Всичко останало са просто скъпи ефекти.

— Но ефектите са също част от забавлението, нали? — каза Чейс, като намигна на Холи. Той посочи към един магазин за мобилни телефони нагоре по улицата. — Знаеш ли какво, тъй като не съм ти донесъл подарък, какво ще кажеш да ти взема един нов телефон? Нещо натруфено, с всичките му мелодийки и свирукания. Включително видео.

Очите на Холи се разшириха.

— Наистина ли?

— Ами да, разбира се! Какъв чичо ще съм, щом не правя хубави подаръци на племенницата си, нали? — Той я поведе към магазина, поглеждайки към Нина. — Ще ти се обадя, като свършим и ще дойдем. Едва ли ще ни отнеме много време, просто ще вземем най-скъпото!

Бабчето ги проследи с одобрителна усмивка.

— Той винаги е бил толкова добро момче. Толкова е хубаво да го видим отново. Не си ли съгласна, Елизабет?

Елизабет отвърна с мълчание, но Нина нямаше нужда да чува каквито и да било думи, за да разбере, че в този миг сестра му би убила Чейс с удоволствие — както и годеницата му, може би.

— Интересно — промърмори тя, едва успявайки да изтърпи намръщените погледи на бъдещата си зълва, — какъв ли ще е изгледът от този балон?