Игра на часове

— Защо? — попита Кинг.

— Батъл винаги си е бил ексцентрик, но от години насам поведението му ставаше все по-странно. Бурни промени в настроението, периоди на депресия, следвани от неестествена еуфория. А и умът му вече не беше същият. Някога той бе един от най-блестящите инженери и бизнесмени на своето време, а напоследък забравяше имена и важни подробности. Всъщност ударът не ме изненада. Подозирах, че вече е преживял по-лек инсулт, който е засегнал разсъдъка му. Но ние се отклонихме от темата за изнудването. — Хари се обърна към Кинг. — Извинявай за притеснението.

— Не, всяка информация може да бъде полезна. Времето на голямата сделка ме насочва към мисълта, че Роджър Кани сам е замислил изнудването. Мисис Кани би трябвало да знае или поне да предполага кой е бащата на нейния син. Стивън Кани беше на седемнайсет, когато загина. Ако е искала да предяви претенции за бащинство, не би чакала толкова дълго. И преди седемнайсет години Боби не е бил бедняк.

Хари подхвана нишката на разсъжденията.

— Но Роджър Кани може да е знаел, че Стив не е негов биологичен син, и да е чакал смъртта на жена си, за да притисне Боби. Навярно е изчакал, защото тя не би одобрила плановете му. А той определено е знаел за предстоящата продажба на компанията. Преговорите не се пазеха в тайна.

— Или пък — добави Мишел — може би Роджър Кани не е искал да чака „естествената“ смърт на съпругата си, затова е ускорил нещата с едно избутване от пътя, което му развързва ръцете за изнудването.

— Но в нощта на нейната смърт е блъсната колата на Боби — напомни Кинг. — Значи изглежда по-вероятно той да я е убил.

— Аз само изтъквам, че Роджър Кани също е имал мотив да я убие — отвърна Мишел.

Кинг я изгледа с възхищение.

— Добър аргумент, Мишел. Не бях се сетил за това.

Камбанката за вечеря прекъсна разговора им.

— Много пъти съм казвал на Калпурния, че е старомодно да ме кани на вечеря със звънец, но тя отвръща, че вече недочувам и само така можела да привлече вниманието ми, без да ме търси из цялата къща. Да вървим ли?

75

Още щом дойдоха, Шон бе отворил двете бутилки, за да подиша виното. Когато се настаниха на масата, той наля от първата.

— Това е „Ла Кроа дьо Пейроли“ от Люсак-Сен-Емилион.

— И несъмнено зад названието се крие някоя великолепна история — каза Мишел, вдъхвайки аромата на виното.

— Произведено е от дама с красивото име Карол Буке — знаменит модел и партньорка на Джеймс Бонд в един от филмите… мисля, че беше „Само за твоите очи“. Другата бутилка е „Ма Верите дьо Жерар Депардийо“ от О-Медок.

— Чакай да позная, произвежда го прочутият френски актьор — обади се Хари.

— Да. Тези вина са истински хит и ги пазя само за много специални случаи.

— Поласкани сме — каза Мишел с лукава усмивка.

Вдигнаха тост и пристъпиха към вечерята, сервирана от Калпурния. Тя беше на около шейсет години, висока и кокалеста, с гъста прошарена коса, стегната на кок. Изглеждаше като сервитьорка в училищен стол, изскочила направо от кошмарите на някой първокласник. Храната обаче се оказа превъзходна.

Когато Калпурния се оттегли, Хари каза:

— И тъй, Мишел те попита докъде стигаме с твоите предположения за потеклото на Стивън Кани и евентуалната връзка на Ронда Тайлър с Боби Батъл.

— До факта, че две от жертвите вероятно са свързани с Боби Батъл. Разумно ли ви се струва да предположим, че има и още?

— Джанис Пембрук? — попита Мишел.

— Не — отговори Кинг. — Предполагам, че просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.

— Даян Хинсън? Тя беше адвокат. Може би е работила по някаква сделка с Боби — предположи Мишел.

Кинг поклати глава.

— Съмнително. Тя се занимаваше предимно с криминални дела. Разпитах доста хора, но никой не си спомня да ги е виждал заедно. Да оставим засега Хинсън и да продължим. Следва Джуниър Дийвър. Той очевидно имаше връзка със семейство Батъл.

— Вярно. Работеше за тях и беше обвинен, че ги е ограбил — каза Мишел.

— Но обирът стана след инсулта на Боби — напомни Хари.

— Никога не съм предполагал, че Боби е убил някого — каза Кинг, — освен може би мисис Кани. Но имаме трима души, вероятно свързани с Боби Батъл. Всеки е убит с похватите на прочут сериен убиец — на китката на жертвата е сложен часовник, а по-късно се получава писмо.

Мишел не изглеждаше убедена.

— Добре, Пембрук може просто да е загинала паркирай Кани, но Хинсън беше убита с методите на Нощния хищник. А ти казваш, че не е имала връзка с Батъл.

— Часовникът й бе нагласен на четири и една минута — каза Кинг. Той помълча и добави: — Не забравяй, часовникът на Пембрук сочеше два и една минута. Другите бяха нагласени на точния час.

— Значи Хинсън и Пембрук са били едно деление встрани — бавно констатира Мишел.

— Именно. — Кинг я погледна леко озадачен. — Едно деление встрани? Звучи ми познато, но не мога да се сетя къде съм го чувал.

— Значи убиецът преднамерено ни подсказва чрез часовниците, че някои жертви са… как да ги наречем? Леки отклонения?

— Според мен той ни казва, че Тайлър, Кани и Джуниър са убити нарочно заради връзката си с Боби. Пембрук и Хинсън не са били набелязани предварително, тъй като при тях връзката липсва.

— Добре, да допуснем, че Пембрук е убита случайно заедно с Кани. Ами Хинсън? — попита Мишел.

— Убита е, за да се лутаме, опитвайки се безуспешно да открием някаква логика. За нашия престъпник убийството на Пембрук заедно с Кани е само дребна хитрина. То размътва водата още повече. Ако Кани беше сам, обзалагам се, че щеше да има още едно убийство като това на Хинсън, за да прикрие връзката с Боби. Което обяснява защо убиецът използва в писмото си думата „хлапе“ вместо „хлапета“. Само едното хлапе е било негова цел — Стив Кани.

— Но, Шон, ако убиецът наистина иска да ни обърка, защо е нагласил някои от часовниците с една минута отклонение? Ако всички сочеха точния час, навярно ти никога нямаше да се досетиш за неговия начин на мислене.

— Смятам, че по една или друга причина този тип се мъчи да играе честно, като ни подхвърля ключ за разгадаване на тайната.

— Или просто си прави майтап с нас — каза Мишел.

— Възможно е, но не ми се вярва.

Мишел все още изглеждаше скептично настроена.

— Добре, да приемем, че дотук хипотезата отговаря на истината. Тогава Боби Батъл влиза в ролята на общ знаменател. Но ти не смяташ, че е убит от същия човек. Не е ли твърде голямо съвпадение той да се окаже свързан с още един убиец? Не забравяй, че остават Кайл и Сали. Как да обясним тяхната смърт?

— Въпреки изводите на Силвия при Кайл не изключвам вероятността за самоубийство. А Сали може да е убита, защото не потвърди алибито на Джуниър.

— Не схващам, Шон — каза Хари.

— Ако Джуниър е убит само заради кражбата от дома на Батъл, то щом убиецът осъзнава, че всъщност той не е извършил обира, смъртта на Джуниър става напълно безсмислена. Убиецът си отмъщава, като убива Сали. Може би в болния му мозък дори се е зародила идеята, че по този начин отмъщава и за Джуниър. В нейния случай той пропуска часовника и почерка на знаменит сериен убиец, защото е обезумял от ярост или просто я е смятал за дребна риба. А и не е разполагал с много време за планиране. Сали ми разказа истината само седем часа преди да бъде убита.

— Е — каза Мишел, — лицето й беше смазано с множество удари след смъртта. Това може би потвърждава теорията за отмъщение. Сякаш убиецът е изпаднал в ярост.

— Точно така. Човек, способен на свирепо нападение и… — Кинг застина. — Седем часа.

— Какво има, Шон? — попита Хари.

— Не съм сигурен — отговори Кинг след дълго мълчание. — Преди малко споменах за седемте часа и това ми направи странно впечатление. Не знам точно защо. — Той се замисли, после поклати глава. — Извинявайте, май съм почнал да остарявам.

— А какво ще кажеш за теорията на Чип Бейли, че Сали лъже за Джуниър и всъщност е извършителка или поне съучастничка в обира? — попита Мишел.