Игра на часове

— Какво е това? — попита Мишел.

— Разкошната адвокатска кантора на негово превъзходителство Хари Лий Карик.

Почукаха на вратата и отвътре долетя звучен глас:

— Влез.

Домакинът се изправи с протегната ръка иззад голямото дървено бюро. Хари Карик бе висок малко над метър и седемдесет, строен, с побеляла коса и червендалесто лице. Беше облечен със сив панталон, синьо спортно сако, бяла риза и вратовръзка на червени и бели райета. Сините му очи имаха леко лилав оттенък и Мишел с удоволствие забеляза в тях дяволити искрици. Веждите му бяха гъсти и побелели като косата. Ръкостискането му беше енергично, а мелодичният му южняшки акцент омайваше като три пръста любимо питие и удобно кресло, в което да му се насладиш. Енергичните жестове го правеха поне с двайсет години по-млад. Казано с две думи, типично холивудски образ на съдия.

— Чудех се кога Шон най-сетне ще се накани да ви доведе при мен — каза Хари на Мишел. — Както виждате, накрая бях принуден да поема нещата в свои ръце.

Той ги отведе до креслата в ъгъла на малката стая. Солидни библиотечни рафтове закриваха стените почти изцяло. Мебелите изглеждаха старинни и протрити от употреба. Тютюнев дим висеше из въздуха като миниатюрни буреносни облаци. Мишел забеляза на една масичка стара пишеща машина „Ремингтън“, макар че върху великолепно резбованото бюро на Хари имаше компютър и лазерен принтер.

— Вече отстъпих безусловно пред изискванията на модерната епоха — каза той, като забеляза накъде се е загледала. — Съпротивлявах се на компютрите до последния момент, сетне си поех дъх и се хвърлих в прегръдката им. Пазя пишещата машина за кореспонденция с някои приятели в напреднала възраст, които биха сметнали за позор да получат послание върху нещо друго освен луксозна хартия с монограм, удостоена с ударите на старомодни клавиши, или пък с личните ми драскулки, които за жалост стават все по-неразгадаеми. Стареенето е адски неприятна работа, но ако можеш да спреш процеса, то как да избереш момента? Бих препоръчал всекиму да си остане млад и красив като теб, Мишел.

Мишел се усмихна. Хари наистина бе джентълмен и чаровник.

Той настоя да им направи чай и го сервира в изящни чашки от старинен порцелан. После се настани между двамата.

— Джуниър Дийвър — подкани го Кинг.

— И семейство Батъл — добави Хари.

— Чух, че били странна двойка — отбеляза Мишел.

— Повече от странна — кимна Хари. — Боби Батъл беше корав и извънредно умен човек. С много пот и съобразителност натрупа богатството си. А съпругата му Реми е най-изисканата дама, която познавам. Но по твърдост не му отстъпваше. Как иначе, след като живееше с Боби.

Мишел го погледна с любопитство.

— Казваш „беше“. Мъртъв ли е Боби Батъл?

— Не, но наскоро получи тежък инсулт. Всъщност малко преди инцидента, за който обвиняват Джуниър. Все още не е ясно има ли надежди да се възстанови.

— Това ли е цялото семейство, Боби и Реми? — попита Мишел.

— Не, имат и син, Едуард Лий Батъл, но всички го наричат просто Еди. Той е на около четирийсет години. Цялото име на Боби е Робърт Е. Лий Батъл. Не сме роднини. Лий му е второ кръщелно име и доста често се среща по тия места, както навярно знаете. Имаха още един син, Боби — младши — близнак на Еди. Той почина от рак още като гимназист.

— Освен това трябва да споменем Доротея, съпругата на Еди — добави Кинг. — И по-малката му сестра Савана. Чух, че скоро ще завърши колеж.

— Казваш, че Еди е на около четирийсет, а Савана едва сега завършва колеж? — изненада се Мишел.

— Е, Савана се появи изненадващо на бял свят — обясни Хари. — Реми отдавна беше прехвърлила четирийсет, когато ги споходи неочакваната радост. По ирония на съдбата преди раждането на Савана двамата с Хари бяха разделени от известно време и изглеждаше, че ще се разведат.

— Какъв беше проблемът? — попита Кинг.

— Реми го хвана с друга жена, проститутка. Не беше за пръв път. Боби имаше удивителна склонност към такива особи. Естествено, всичко това се потулваше. По онова време смятах, че чашата е преляла, но те успяха да загладят нещата.

— Дойде ли бебе, лошото се забравя — каза Кинг.

— Заедно ли живеят всички? — попита Мишел.

Хари поклати глава.

— Боби, Реми и Савана са в голямата къща. Еди и Доротея живеят наблизо, в една сграда, където някога са държали каретите на имението, но сега е отделен имот. Чух слухове, че Савана може да се пресели.

— Предполагам, че след колежа ще получи част от наследството си — каза Кинг.

— И вероятно чака с нетърпение този момент — добави Хари.

— Да разбирам ли, че не се погажда с родителите си? — попита Мишел.

— Нека го кажем по друг начин: Боби не беше твърде грижовен баща, а Савана и Реми са силни, независими жени, което означава, че рядко са на едно мнение.

— С какво се занимават Еди и Доротея? — попита Мишел.

— Еди е професионален художник и много обича да пресъздава сцени от Гражданската война. Доротея си има фирма за недвижими имоти и се справя доста добре. — Хари се усмихна лукаво на Мишел. — Във висшите социални кръгове, където се движи семейство Батъл, хората сменят партньорите си твърде често и по тази причина редовно търсят нови и още по-разкошни домове. Макар че това се отразява добре на чековата й книжка, горката Доротея навярно изпада в ужас, докато се мъчи да си припомни кой с кого е в момента.

— Звучи ми като история от сапунена опера — каза Мишел.

— О, сапунените опери отдавна не могат да се мерят с нас — възрази Хари.

— И сега стигаме до Джуниър — добави Кинг.

Хари остави чаената чашка и посегна да вземе една папка от бюрото.

— Джуниър се беше заел с ремонтни работи за семейство Батъл. По-точно ремонтираше гардероба в спалнята на Реми. Като майстор много го бива; работил е и за мен, и за мнозина други от областта.

— В какво престъпление го обвиняват? — попита Кинг.

— Кражба. В гардероба на Реми имало тайно шкафче, където тя държала бижута, пари и други ценности. То било разбито и опразнено. В гардероба на Боби имало подобно скривалище и го сполетяла същата участ. Доколкото разбрах, изчезнали са пари и вещи на стойност около двеста хиляди долара, включително и венчалната халка на Реми. — Без да откъсва поглед от папката, Хари добави: — А дори и адът не познава яростта на жена лишена от венчалната си халка.

— И подозират Джуниър, защото е работил там? — попита Мишел.

— Е, има някои улики, които го свързват с престъплението.

— Какви например? — попита Кинг.

Хари започна да изброява на пръсти.

— Крадецът е влязъл в къщата през прозорец на третия етаж. Прозорецът е насилен и върху рамката е останал отпечатък от инструмента и парче метал. Следите напълно съвпадат с лоста, който притежава Джуниър. Освен това той има стълба, стигаща до онзи прозорец. А в маншета на панталона му са намерили парчета стъкло. Не могат да твърдят категорично, че са от прозорците на Батъл, но приликата е очевидна — огледално стъкло с еднакъв оттенък.

— Ти каза, че прозорецът е бил насилен — отбеляза Кинг. — Тогава откъде са тия парчета?

— Част от стъклото се строшила при натиска. Вероятно ще кажат, че парчетата са попаднали в маншета му, докато се е прехвърлял през перваза. А на дъсчения под в спалнята на Реми са открити отпечатъци. Те съвпадат с чифт обувки, намерени в къщата на Джуниър. В гардероба пък имало следи от гипсов прах, цимент и стърготини — все неща, каквито би трябвало да са полепнали по обувките на Джуниър. Намерили и пръст, точно като тази в градината пред дома на Джуниър. Подобни улики са открити и в спалнята и гардероба на Боби.

— Значи двамата спят отделно? — попита Мишел.

Хари вдигна вежда.

— Сигурен съм, че Реми би предпочела тази подробност Да не се разчува.

— Добре, уликите са сериозни, но все пак косвени — каза Кинг.

— Има още една улика. Или всъщност би трябвало да кажа две улики. — Отпечатък от ръкавица и отпечатък от пръста на Джуниър.