Игра на часове
Игра на часове читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Мишел Максуел бе навлязла в живота с летящ старт. Завърши колеж за три години, спечели сребърен олимпийски медал по гребане и стана полицейски служител в родния си щат Тенеси, преди да постъпи в тайните служби. Също както Кинг тя напусна федералната агенция при неприятни обстоятелства — група изобретателни заговорници отвлякоха човека, когото охраняваше. За пръв път в живота си бе претърпяла провал и това едва не я унищожи. Докато разследваше отвличането, тя срещна Кинг. Отначало изпитваше инстинктивна неприязън към него. Сега, когато бяха партньори, тя виждаше какъв е в действителност — най-добрият детектив, с когото някога бе работила. И най-добрият й приятел.
И все пак двамата се различаваха коренно. Докато Мишел жадуваше за адреналиново опиянение и натоварваше тялото си до краен предел с напрегнати, изтощителни физически занимания, Кинг предпочиташе в свободното си време да търси бутилки изискано вино за своята колекция, да купува картини на местни художници, да чете хубави книги и да излиза с лодката си на риболов из езерото, разположено близо до къщата му. Затворен по характер, той обичаше да обмисля нещата най-старателно, преди да действа. Мишел предпочиташе да се движи със свръхзвукова скорост, без да се бои от последствията. По някакво чудо партньорството между супернова звезда и бавно пълзящ ледник даваше отлични резултати.
— Откриха ли момчетата? — попита Мишел.
Кинг кимна.
— Доколкото чух, били много стреснати.
— Стреснати ли? Сигурно ще им трябва терапия чак докато завършат колеж.
Мишел вече бе дала подробни показания пред местните власти в лицето на полицейския шеф Тод Уилямс. Косата на Уилямс изглеждаше доста по-прошарена, отколкото по време на някогашното им приключение в Райтсбърг. По лицето му бе изписано примирение, сякаш вече приемаше убийствата и суматохата за нещо нормално в градчето.
Мишел проследи как една красива червенокоса жена, наближаваща четирийсет, излезе на поляната, остави черната си чанта на земята и коленичи, за да изследва трупа.
— Това е заместничката на съдебния лекар за нашия район — обясни Кинг. — Силвия Диас.
— Диас? Очаквах да се казва О’Хара или нещо подобно.
— Беше омъжена за Джордж Диас, много способен местен хирург. Преди няколко години го блъсна кола. Силвия преподаваше съдебна патология във Вирджинския университет. Сега е лекар на частна практика.
— И покрай другото замества съдебния лекар. Работлива жена. Има ли деца?
— Не — каза Кинг. — Май изцяло се е отдала на медицината.
Мишел вдигна длан пред носа си, защото посоката на вятъра отново се бе променила, насочвайки вонята от трупа към тях.
— Ама че живот — каза тя. — Господи, дори не носи маска, а аз и на това разстояние едва се удържам да не повърна.
Двайсет минути по-късно Диас се изправи, поговори с полицаите, смъкна гумените ръкавици и се зае да прави снимки на тялото и околностите. След като приключи, тя прибра фотоапарата и се накани да си тръгне, когато забеляза Кинг. Усмихна се сърдечно и тръгна към него.
Мишел прошепна:
— Забрави да ми кажеш, че излизаш с нея.
Кинг я погледна с изненада.
— Излизали сме само два-три пъти, и то отдавна. Как разбра?
— След толкова време работа с разложен труп никой не се усмихва така, освен ако не е срещнал скъп приятел.
— Благодаря за проявената наблюдателност. Но бъди мила. Силвия наистина е чудесна.
— Не се и съмнявам, но не държа да знам подробностите, Шон.
— Бъди спокойна, докато съм жив, няма да чуеш подробностите.
— Ясно. Станал си истински джентълмен.
— Не, просто не искам да ме критикуваш.
4
Силвия Диас прегърна Кинг малко по-дълго, отколкото се полага между приятели, после Кинг запозна двете жени. Съдебната лекарка огледа Мишел недружелюбно.
— Отдавна не сме се виждали, Шон — каза тя, като се завъртя отново към Кинг.
— Бяхме затънали до уши в детективска работа, но напоследък нещата започнаха да се успокояват.
— Е — намеси се Мишел, — открихте ли вече каква е причината за смъртта?
Силвия я погледна с изненада.
— Едва ли бих могла да обсъждам с вас този въпрос.
— Просто се чудех — каза невинно Мишел, — тъй като бях сред първите, дошли на местопрестъплението. Навярно няма да знаете със сигурност, докато не извършите аутопсия.
— Ще я направиш тук, нали? — попита Кинг.
Силвия кимна.
— Да, макар че обикновено пращахме съмнителните случаи в Роуноук.
— Защо престанахте? — попита Мишел.
— До неотдавна в щата имаше четири официални съдебномедицински лаборатории — във Феърфакс, Ричмънд, Тайдуотър и Роуноук. Но сега имаме такава лаборатория и тук благодарение на щедростта на Джон Пойнтдекстър, много богат човек и бивш председател на щатския парламент.
— Странно дарение, морга — подхвърли Мишел.
— Дъщерята на Пойнтдекстър бе убита тук преди няколко години. Райтсбърг се пада точно на границата между районите на съдебните лекари в Ричмънд и Роуноук. Заради това избухна спор кой да извърши аутопсията. Накрая Роуноук спечели, но при пренасянето на тялото колата катастрофира и бяха загубени важни доказателства. По тази причина убиецът остана неразкрит и както разбирате, бащата не беше много доволен. Преди да умре, завеща част от парите си за изграждане на модерна съдебномедицинска лаборатория. — Силвия се озърна през рамо към тялото. — Но в случая дори и най-модерната лаборатория ще се затрудни да определи причината за смъртта.
— Имаш ли представа откога е мъртва? — попита Кинг.
— Твърде много зависи от телосложението, околната среда и степента на разлагане. При толкова стар труп аутопсията може да ни даде само приблизителна представа за времето на смъртта.
— Забелязах, че някои от пръстите са изгризани — каза Кинг.
— Очевидно е работа на животните — отвърна Силвия и добави замислено: — Но все пак би трябвало да има повече признаци за намесата им. В момента се мъчат да установят самоличността.
— А какво мислиш за вдигнатата ръка? — попита Кинг.
— Съжалявам, това е работа за полицията. Аз нямам думата. Само им казвам как е умряла жертвата и при аутопсията събирам всичко, което може да се окаже полезно. Преди време, когато още навлизах в професията, се опитах да се правя на Шерлок Холмс, но бързо ме сложиха на място.
— Няма нищо лошо в това да използваш специалните си познания, за да помогнеш при разкриването на престъпление — отбеляза Мишел.
— Изглежда логично, нали? — Силвия помълча. — Мога само да кажа, че ръката нарочно е била подпряна с клон. Но защо… нямам представа. — Тя се обърна към Кинг. — Беше ми приятно да те видя, дори и при тези обстоятелства.
Силвия се ръкува с Мишел и тръгна обратно.
Докато тя се отдалечаваше, Мишел каза:
— Бях останала с впечатление, че сте излизали отдавна.
— Така е. Мина повече от година.
— Но тя май си мисли, че още не сте приключили.
— Сърдечно благодаря за догадката. Може би скоро ще предложиш и да ми гледаш на ръка. Готова ли си да тръгваме? Или искаш да си довършиш кроса?
— Благодаря, стигат ми вълненията за днес.
Докато минаваха край трупа, Кинг спря и се загледа в ръката, която продължаваше да сочи небето. Лицето му изведнъж се напрегна.
— Какво има? — попита Мишел.
— Часовникът — каза той.
Тя се вгледа и забеляза, че стрелките сочат един часа. Часовникът изглеждаше спрял.
— Какво му е на часовника?
— Мишел, това е „Зодиак“.
— „Зодиак“?
— Нещо ми подсказва, че пак ще се сблъскаме с този убиец — каза Кинг.
5
Уединената скала над едно от основните разклонения на дългото петдесет километра езеро Кардинал отдавна бе станала за юношите от Райтсбърг любимо място, където се събираха за множество дейности, които родителите им едва ли биха одобрили. Тази нощ от облачното небе валеше дъжд, вятърът разтърсваше клоните на дърветата и върху скалната площадка имаше само една спряла кола, но въпреки всичко двамата в нея проявяваха завидно усърдие.