Играта

Не бяха просто jackasses [106] on speed или пък зажаднели за интернет-внимание курви, готови на всичко само за още няколко посещения на страницата им или малко виртуално одобрение. Те бяха абсолютни, шибани марионетки!

Неволни наемници, които не знаеха нищо, и съответно Играта лесно можеше да се лиши от тях, ако нещата отидеха по дяволите. Банда наивници, изкупителни жертви, на които никой нямаше да обърне внимание, дори ако опитаха да кажат истината. Защото кой би им повярвал?

Мисълта го разгневи и не малко изнерви.

Възможностите при такъв сценарии бяха толкова необозрими, че той едва ли можеше да ги прозре напълно. Това не беше ли наистина плод на параноичния мозък на Ерман, който накрая бе прекрачил тънката граница между живописния селски ексцентризъм и крещящата, шибана лудост?

Докато не бе видял къщата, обгърната от пламъци, вероятно с Ерман вътре в нея, той бе готов да мисли така, но сега нещата изгряха в съвсем нова светлина…

Имаше само един начин да получи яснота и той реши да започне с малко изследване.

Един от всичките курсове от службата по заетостта, които бе направил всичко възможно да забрави, беше точно на такава тема, така че оставаше да види дали нещо му е останало в главата. С добра търсачка човек можеше да смае света, това поне си спомняше…

Фарук му бе помогнал да настрои лаптопа, така че да минава през един от анонимните прокси сървъри [107], които се появиха в дните преди ИПРЕД-законът [108] да влезе в сила. В момента той беше невидим в мрежата, a ghost rider.

Избра си търсачка и се захвана за работа. Бележката на Ерман не му помогна особено.

„Торшхамнсгатан“ 142 беше единственото, което пишеше на хартийката, с изключение на няколко нърдовски пароли, които може би, евентуално или изобщо нямаше да проработят, ако той някога се вмъкнеше вътре. Изгорелият калпазанин Ерман можеше да снесе малко повече информация как се казва фирмата или на кой етаж се намира? Толкова много ли искаше?

Съвсем вярно, адресът сочеше към улица в Шиста, но HP не научи много повече от това. Съвсем обикновена офис сграда близо до E4, това бе всичко, което сателитните снимки можеха да му предложат. Имаше списък на дребни предприятия от телекомуникационния бранш, които се намираха или се бяха намирали в сградата, но никое от тях не изглеждаше да има общо с игри или компютри.

Той не знаеше какво всъщност беше очаквал. Някаква оградена със стени крепост или може би таен адрес, който го няма на картата? Нещо като ФРА на Лувьон [109]? Но тази сграда изглеждаше съвършено халал, нямаше и следа от някаква мистична организация или тайна сървърна ферма. Или Ерман по някаква причина бе избрал да го прекара с адреса, или, още по-вероятно, Играта си беше вдигнала чукалата и се бе преместила.

Разочарован и без големи очаквания, той реши все пак да продължи и да провери останалите теории на Ерман.

Въведе няколко ключови думи като „необясним“, „въпреки разследването“, „непознат“ и получи незабавно няколко хиляди резултата. Отстрани тези, които бяха свързани с НЛО, което намали бройката до триста и като добави думата „извършител“ Като избираема опция, скоро се изправи пред по-поносим брой резултати.

Още малко сръчно отсяване и хоп — имаше прилична колекция инциденти, изброени на монитора пред себе си.

Скролна бързо през списъка.

Оказа се миш-маш от достоверни и недостоверни източници и за няколко секунди той се почувства почти облекчен. Но после започна да преглежда информацията по-подробно. И постепенно започнаха да изскачат неща, които бяха меко казано притеснителни…

Като начало откри цял куп дребни случки, за които въобще не бе чувал да се говори, но които вибрираха на правилната честота: коли, чиито спирачки отказали, компютърни системи, които се изключили насред плащане, необясними спирания на тока и политици, които осъмнали с лайна в пощенските кутии.

Но имаше и други, значително по-познати събития, които се бяха оказали в списъка на търсачката.

Той прочете репортажите веднъж, после още веднъж и в него бавно пропълзя едно неприятно усещане.

Първата случка беше на практика в задния му двор.

А след това и второто събитие, което той много добре си спомняше.

Това беше нещо голямо! И двете събития сами по себе си бяха достатъчно вълнуващи, за да се спретне хубаво залагане.

Можеше ли да накараш някого да подпали нещо толкова свято като църква?

Какъв беше шансът?

Да, можеше да се залага на това, абсолютно. Но какъв беше случаят с предната фаза, ако се вярваше на теориите на Ерман?

Кой би поръчал такава мисия?

Може би някой, който страшно би искал да получи честта да възстанови един известен символ на Стокхолм? Политик, фирма или бизнес магнат с насрана репутация, която се нуждае от измиване?

Бърза проверка на фондацията, която лежеше зад строежа разкри цял куп големи имена, които си бяха развързали портфейлите. Бяха накарали даже парламента да се бръкнал малко, въпреки че до голяма степен ставаше дума за локален стокхолмски въпрос. Шведската църква нямаше ли достатъчно пари, че да плати сама?

Конспирация?

Е, във всеки случай не можеше да се отхвърли тази вероятност. Беше plausible, да, пресилено, но все пак възможно, ако човек имаше малко фантазия и смееше да мисли извън рамките. Малко като „Шифърът на Леонардо“.

Ами малкият Уотъргейт на сосетата и либералите в такъв случай?

За това трябваше да се помисли повече.

Подставена Мравка при Социалдемократите лесно би могла да се сдобие с паролите. Повечето хора бяха достатъчно тъпи, че да записват такива неща на залепящи се листчета под бюрата си, за да не ги забравят след лятната почивка.

Но кой тогава би поръчал мисията?

Who benefited?

Краткосрочно, това, разбира се, бяха либералите, така че те бяха напълно възможен поръчител. Но в дългосрочен план от всичко това не печелеха ли сосетата?

Още няколко кликвания подкрепиха тази версия. Либералите бяха изгубили почти половината си гласове при парламентарните избори няколко седмици по-късно и техният срив за малко да потопи цялото разпределение на властта. Така че тук имаше поне две мислими конспирации.