Умирай само в краен случай

„Погледите ви.“ Какво безсрамие.

— Да оставим миналото настрана — предлагам великодушно.

— Точно така — съгласява се дамата. — За миналото ще мислим като остареем. А сега да се заемем с предстоящето. Аз имам тук, съвсем наблизо, едно малко студио, Питър…

„За миналото ще мислим, като остареем“ — повтарям апатично на ум. Само че ако стигна до това малко студио, едва ли ще ми остане време, за да остарея.

— Вижте, какво, Бренда — побързвам да я прекъсна. — Това че имате студио е наистина чудесно. И самата вие, защо да крия, също сте чудесна. Цялата работа обаче е там, че на мене все още не ми се умира и изобщо, че Дрейк…

— О, не ставайте смешен, Питър — замахва небрежно дамата с копринената си ръкавица. — Мога да ви уверя, че Дрейк гледа съвсем през пръсти на подобни неща, особено ако се вършат с необходимата дискретност. Нали знаете, това сме ние, англичаните: всичко можем да позволим на другите и всичко можем да позволим на себе си, стига да става с необходимата дискретност.

— Струва ми се, че вие малко надценявате търпимостта на шефа — опитвам се да възразя.

— Позволете да го познавам по-добре от вас — отвръща Бренда. — И после, на всичко отгоре Дрейк в момента е на легло.

Това наистина е вярно. И сякаш усетила колебанието ми, дамата решава да го срази окончателно със следващата си реплика:

— Ние трябва на всяка цена да се видим с вас, Питър. Не става дума само за чувства и симпатии, а за нещо наистина неотложно: за един много, много сериозен разговор.

Студиото, за което е споменала мис Нелсън, представлява всъщност малко апартаментче, от което ми е съдено да видя само антрето и холчето, дето бивам въведен и дето ме посреща застоялата миризма на цигарен дим и парфюм. Не люляков.

Дамата очевидно няма време, а може би и желание да поддържа в образцов ред секретния си будоар, тъй че върху помещението, изолирано от външния свят с плътни пердета от излиняла дамаска, лежи отпечатъкът на запуснатост и немара. Все лак някаква макар и небрежна ръка вероятно се грижи да обира поне прахоляка, тъй че можеш да се отпуснеш на креслата или на канапето без особен риск да изцапаш костюма си. Което и правя, като избирам един фотьойл в ъгъла.

Домакинята, изглежда, ме е изпреварила само с една-две минути и още не е имала време да свали ръкавиците си, камо ли да свърши някоя къщна работа.

— Какво ще пиете, Питър? — запита тя, готова да се отправи към кухнята.

— Същото, което и вие — отвръщам, за да не си напрягам излишно мозъка.

Бренда излиза и малко по-късно се връща, като тика пред себе си подвижна масичка с неизбежното уиски и спадащите към него принадлежности. Сетне щедро напълва чашите до половина и добавя лед.

— За нашето приятелство, Питър! — предлага тост дамата.

Измърморвам нещо утвърдително и отпивам едра глътка за повдигане на духа. Щом тоя будоар е толкова секретен, че даже Дорис е в течение на секрета, нищо чудно, ако настоящата ми визита, макар и предприета с най-добри намерения, стане известна на Дрейк.

— Тук наистина е много задушно — установява не без основание Бренда, като оставя чашата си на масичката. — И което е най-досадното, няма как да отворим прозореца, без съседите насреща да почнат да надничат.

Да, прозореца, пердетата, съседите… — вечните проблеми на тия унили и спарени места, където гражданите са принудени да правят следобедните си сексуални рандевута, за да задоволят потайните си щения, без да накърняват порядъчното си реноме.

— Искрено казано, ако не ме смущавахте с присъствието си, бих захвърлила веднага тая рокля — произнася с тихия си мъркащ глас жената.

— Не разбирам как мота да ви смущавам, след като сте имали случая да се събличате пред толкова мъже едновременно.

— О, това е съвсем друго — поклаща глава Бренда. — Това е професия. И после, когато се събличаш ред много хора, все едно че се събличаш за всички и никого. А когато си пред очите на един единствен мъж…

Тя не довършва, защото отново се присяга към чашата и отново отпива в името на нашето приятелство. Подир което казва капризно:

— И все пак ще се съблека… Стига само да не ме гледате прекалено безсрамно, Питър!

И преди още да съм рекъл „да“ или „не“, мис Нелсън решително дърпа ципа на пищната си лятна рокля с едри виолетови и червени цветя и с обигран жест се освобождава от нея. За да остане в образцовото предизвикателно бельо на професионалистка, предварително уверена, че етапът на събличането е фатално неизбежен. Сетне застава в агресивна стойка, леко разкрачена и ме поглежда изпитателно, за да прецени ефекта от номера.

Лицето ми вероятно е достатъчно апатично, да не кажа сънливо, защото дамата явно си дава сметка, че победата над поредния глупак все още лежи нейде в бъдещето. Прочее, тя се задоволява да се инсталира на дивана насреща ми и да кръстоса дългите си стегната във фини кафяви чорапи бедра. И додето ми предлага пейзажа на своята полуголота, вероятно доста по-привлекателен от самата голота, мис Нелсън подхвърля делово:

— А сега, ако нямате нищо против, да поговорим сериозно.

И след като потвърждавам, че тъкмо това и чакам, тя подзема:

— Вие вече сте били свидетел на ужасните грубости, които ми подхвърля Дрейк. И въпросът не е до грубостите. С тях, уви, отдавна вече съм имала възможност да свикна. Въпросът е, че в неговите подмятания напоследък се промъкват обвинения и заплахи, които почват да ме плашат, Питър. Ако прибавим към това и факта, че тоя непоносим старец все по-често ме избягва и все по-рядко ме осведомява за сделките си, картината ще бъде пълна. Той например нищо не ми казва за тая ваша операция там, на Балканите. По-рано търсеше съвет от мене, а сега нищо не ми казва.

— Всъщност няма и нищо особено за казване — опитвам се да я уверя. — Нещата са все още само в сферата на далечните проекти.

— Вие лъжете, разбира се — установява Бренда, като ми отправя недоверчив поглед. — Аз обаче не ви се сърдя. Вие сте в правото си да пазите тайните на шефа. И ако трябва да бъда искрена, тия ваши тайни не ме вълнуват особено. Вълнува ме друго.

Мис Нелсън се накланя към мене, за да чуя по-ясно тихите й думи и за да видя по-ясно от горна гледна точка бюста й, отвъд деколтето на комбинезона:

— Дрейк е наистина ужасен човек, Питър! Нямате представа колко ужасен! И като си помисля на какво е способен, кръвта ми просто се вледенява.

— Разбирам ви… — промърморвам. — Не знам само с какво бих могъл да ви бъда полезен…

Дамата се обляга на дивана и вдига ръце на тила си, за да ми представи физиката си в нова поза. Сетне, като ми отправя отново погледа си, но вече леко замъглен от сластна нега, пояснява:

— Вие имате влияние над тоя старец, Питър. Ако някой все още има някакво влияние над него, това сте вие.

— Съмнявам се…

— Слушайте какво ви казвам. Аз познавам Дрейк по-добре от вас. Вчера може да ви е гледал с подозрение и утре може да ви убие, но днес за днес звездата ви свети ярко. При него винаги е така, във всеки момент има по някой любимец, когото утре ще прати по дяволите, но във всеки момент има по някой любимец. И сега-засега любимецът сте вие. Не знам колко време ще запазите първото място, нито от какво зависи да го запазите, но сега-засега то е ваше. И моята молба е да ми помогнете.

— По какъв начин? — запитвам, като запалвам цигара, за да дам възможност на очите си да отпочинат от прелестите на Бренда.

В скоби казано тия прелести не са чак дотам потресающи и от гледна точка на грубия ми вкус, далеч отстъпват на ония, с които разполага друга дама, живееща отвъд Чаринг крос. Но все пак, когато една самка под предлог, че води делови разговор, се разголва пред носа ти и се забавлява да сменя позите все тъй пред носа ти, това не може да не почне да играе по нервите ти. Вероятно такава е и целта на грациозната мис Нелсън, разбираща добре, като всяка патила жена, че мъжът, веднаж получил забранения плод, става по-скоро труден за манипулация. Тъй че тя явно е решила, най-първо да ме нажежи до съответния градус, да изтръгне от мене това, което си е втълпила да изтръгне и чак подир туй да ме допусне до скромните си физически лакомства.