Наше меню (нажмите)

Дамски кинжал

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Дамски кинжал, Клевърли Барбара-- . Жанр: Прочие Детективы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Дамски кинжал
Название: Дамски кинжал
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 276
Читать онлайн

Дамски кинжал читать книгу онлайн

Дамски кинжал - читать бесплатно онлайн , автор Клевърли Барбара
Индия, 1910… Млад офицер, пренебрегвайки заповедта за отстъпление, се притичва на помощ на ранен английски офицер, за да го избави от пущуните, които го подлагат на бавна, мъчителна смърт. Дванайсет години по-късно последиците от този трагичен инцидент заплашват да повлекат със себе си детектива Джо Сандиландс. Командирован от Скотланд Ярд, Джо прекарва двуседмичен отпуск при стария си приятел от армията Джеймс Линдзи — командир на преден форт при Гор Катри, където пристига група посетители, сред които военен наблюдател, шпионин, лекар, търговец. Изненадващо Джо е натоварен да се грижи за безопасността на член на групата — богатата и самонадеяна американка Лайли. Когато през нощта загадъчно умира друг от гостите — красив пущунски принц, крехкото примирие между англичаните и околните племена е в опасност. Джо и Джеймс разполагат със седем дни, в които да разкрият, да арестуват и да екзекутират убиеца преди да избухне война по границата. Помощта идва оттам, откъдето най-малко я очакват — от Лайли. Но може ли Джо да й се довери?   „Запознава ни с интелигентен автор и с интересен следовател. Индийската атмосфера е предадена с вещина, а върховите моменти са изпълнени с внезапни обрати.“ Маг Коуард — Морнинг Стар. „Този първи роман очевидно нарежда авторката в един голям съюз… Повествованието и детайлите, с които са предадени сцените, са изумителни.“ Букселър „В един впечатляващ дебют авторката Барбара Клевърли ни представя увлекателен разказ за серийни убийства и за предстоящия упадък на Британската империя с добре написана криминална история за Индия през 20-те години на миналия век.“ Ню Йорк таймс букс ривю

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 67 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

След като блюдата с вкусните ястия бяха прибрани, а на покривката се появиха пресни и захаросани плодове, големи стъклени кани с плодов сок и стройна редица бутилки шампанско, Джеймс обяви следващата атракция. Група музиканти ще свирят и пеят народни песни. Влязоха петима души с гайди, барабан и струнни инструменти. Облечени в местни костюми, те преминаха с гъвкава стъпка през залата. Черните им лъскави коси се спускаха върху раменете. Настаниха се на подиума в единия край на помещението, засвириха и запяха с мекото, проточено произношение на племената от южните хълмове. Лайли беше очарована. Това също беше едно от нещата, за които беше дошла. Със светнали очи тя се вслушваше във всяка дума и леко поклащаше глава в такт.

Особено впечатление направи една кратка песен, състояща се само от един куплет, който се повтаряше безкрайно. Устните на Лайли се движеха заедно с песента. Когато певците спряха, за да изпият по чаша шербет, тя се обърна към Земан и доволна обяви:

— Запомних думите на последната песен! Слушайте! Мога да пея на пущу!

Тя започна с ясен глас и според Бети с доста убедителен акцент да повтаря куплета. Преди да стигне до края Грейс се наведе напред и твърдо каза:

— Достатъчно, Лайли.

— Какво искате да кажете? — заинтересува се американката. — Мислех, че се справям добре. Защо да не мога да пея?

Джеймс сложи ръка върху устата си. Музикантите едва сдържаха смеха си. За Земан също беше проблем да не се разсмее. Строгият Искандер я погледна неодобрително.

— Защото тази песен е ужасно неприлична и никоя жена не трябва да повтаря думите й, особено в присъствието на пущунски джентълмени — процеди тихо през зъби Грейс, а в този момент Земан стана и отиде да поговори с музикантите.

Лайли продължи да настоява.

— Колко любопитно! Кажете ми за какво точно става дума! Непременно ми кажете или пак ще започна да пея!

В очите на Грейс светна игриво пламъче.

— Просто трябва да ми повярваш, Лайли. — Тя замълча за момент замислена, а след това каза: — Е, добре. Щом като искаш. Обаче докато се прибереш в Чикаго, не трябва да повтаряш думите. — Тя стана, заобиколи и седна на освободеното от Земан място. Бутна чашата му с шербет настрана и се наведе над ухото на Лайли. Като говореше едва чуто, обясни: — Това е една много стара песен, която се нарича „Закме Хил“, което означава „Раненото сърце“. Певецът казва:

„Оттатък реката лежи момче със задник като праскова,
но, уви, аз не мога да плувам!“

Лайли я погледна с недоумение. Накрая каза:

— Но певецът е мъж.

— Много си съобразителна — рече Грейс. — Та нали тъкмо в това е въпросът!

Лайли се обърка още повече. Бети Линдзи започна да се безпокои, че партито й е на път да се провали, но й беше толкова забавно да следи как се развиваше разговорът, че не бързаше да се намеси като домакиня за това леко отклонение от етикета.

— Не разбирам — каза накрая Лайли.

— В такъв случай, изглежда, че в Чикаго не правят такива неща — рече Грейс. — Виждам, че трябва да обясня. При пущуните, както и при много други войнствени групи — спартанци, зулуси, ученици от английските държавни училища например… — гласът й се сниши дотолкова, че Бети вече почти не го чуваше, но за нейно голямо задоволство тя разбра, че информацията най-после беше стигнала до съзнанието на Лайли, когато видя как лицето й рязко се изчерви, а очите й се разшириха.

След като урокът приключи, Грейс се върна на мястото си и си избра една захаросана праскова, много доволна от себе си. Лайли пое дълбоко въздух и започна с подозрение да наблюдава изпод вежди музикантите. Когато Земан се върна и отново зае мястото си до нея, Лайли демонстративно му обърна гръб, увлечена в сериозен разговор с Джо. Той от своя страна полагаше големи усилия да не се разсмее, но с готовност помогна на Лайли да излезе от неловкото положение.

След кратка пауза музикантите започнаха отново песните си, вероятно по предложение на Земан, изпадайки в тъжно и романтично настроение. Поднесен беше зелен чай и Бети с любопитство забеляза как Искандер извади малка сребърна кутийка от джоба си и поръси част от съдържанието й в чая. Лайли също беше заинтригувана.

— Какво е това, Искандер? — поиска да узнае тя.

— Бял кардамон, госпожице Кобленц.

— Чудесно средство за изгонване на газовете — обади се Грейс. — Страхотно добро е за храносмилането. Всички трябва да опитате.

Лайли подаде чашата си, за да може Искандер да й поръси малко от подправката и помириса ароматната смес, след което доволна се усмихна. Земан я погледна леко обезпокоен. Подаде чашата си и подкани Искандер енергично на пущу да сипе и на него от това успокояващо стомаха средство, така претъпкан с хубави неща след обилната и много вкусна вечеря.

„О, господи! — помисли си Бети. — Какво ще последва сега! Оригване ли? Пущуните имат ли навика да се оригват след ядене?“

Мислите й бяха прекъснати не от някой друг, а от самия Едгар Бъроус. Бети беше забелязала, че макар да беше останал почти безмълвен до този момент, той беше похапнал от доста ястия. Най-после беше решил и той да се включи в общия разговор.

— Ако целта ви е да си оправите стомасите, приятели — каза той, обръщайки се твърде безцеремонно към двамата пущуни, — няма по-добро средство от това. Уверявам ви! — Той извади от джоба си таблетки бисмут и ги подаде на Земан.

Прикривайки изненадата си, Земан взе една и я глътна, като му благодари. Всички останали любезно отказаха и върнаха таблетките на Бъроус, който се възползва от възможността да вземе от любимото си облекчаващо средство, без да се налага да го крие в шепа и да го глътне, преструвайки се, че се е закашлял.

Явно твърдо решен да играе ролята на екзотичен и загадъчен мъж от Изтока, Земан отново привлече вниманието на Лайли, запознавайки я с пущунската поезия. Тя се заслуша против волята си, привлечена от примамливото звучене на думите. Когато й ги преведоха, не видя в тях нищо обидно.

— Мисля, че това е много красиво! — възкликна тя. — Кажете ми кой ги е написал?

Земан се усмихна тайнствено и каза:

— Мисля, че това е персийски поет, на когото понякога викаме Нисами. Той е написал също… — последва мек говор на персийски, докато продължаваше да гледа Лайли с черните си хипнотизиращи очи:

„Сребърните пръсти на Луната
изследват дълбините тъмни
на заспалото езеро
и аз чакам да видя как сянката ти
пада върху градинската ограда
в среднощната тъма.“

Джо се размърда неспокойно на мястото си. Трябваше ли да се намеси? Не се ли вживяваше прекалено много Земан в ролята си на галантен кавалер? Местните обичаи са едно, но тук като че ли се прекаляваше. Тя се впечатлява доста лесно и като нищо можеше да поиска да излезе навън с този сладкодумен циганин, а той нямаше намерение да връща в Симла една Лайли Кобленц с разбито сърце. По-добре да е в безопасност, отколкото да съжалява. Джо се прокашля:

— Ще се състезавате ли в Саратога това лято, госпожице Кобленц? — попита усмихнат той.

Не беше единственият, който се безпокоеше за Лайли. Лорд Ратмор също я наблюдаваше внимателно. Потокът от не особено прикрити намеци, който беше излял в ухото й онзи облечен в коприна палячо, беше повече, отколкото лордът би могъл да понесе. Щом като този тъп полицай, който би трябвало да се грижи за нея, не проявяваше готовност да стори каквото и да било по повод създалата се неприятна ситуация, той щеше да се намеси. Наведе се напред и гласът му избоботи над общата шумотевица:

— Любопитно ми е дали сте запознати с нашите поети, госпожице Кобленц? Например Киплинг? Чувала ли сте за него? Великолепен е! Наистина знае как да плете стихове! Непрекъснато ме кара да се просълзявам. Всъщност той е казал доста подходящи неща за тази част на света. Бихте ли искали да ги чуете?

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 67 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0