Юмрукът на бога

Ако в живота й имаше място за мъж, то той сякаш беше Моцарт.

— Запалена е по операта и това е всичко — докладва на Барзилаи ръководителят на групата Невиот, след като апартаментът бе оставен точно както го намериха. — Има голяма сбирка от дългосвирещи плочи — все още не е сварила да си купи компактдискове — и все са опери. Сигурно харчи всичките си свободни пари за тях. Книги за операта, за композитори, певци и диригенти. Афиши от зимния репертоар на Виенската опера, макар че не може и да си помисли за билет…

— Няма мъж в живота й, така ли? — замисли се Барзилаи.

— Може да лапне по Павароти, стига да успееш да го привлечеш. Иначе просто забрави.

Но Барзилаи не пожела да забрави. Спомни си за един случай в Лондон, много отдавна — една чиновничка от Министерството на отбраната, модел на стара мома; сетне Съветите измъкнаха онзи зашеметяващ млад югославянин… дори съдията изпитваше съжаление към нея по време на процеса.

Същата вечер Барзилаи изпрати дълга шифрована телеграма до Тел Авив.

Към средата на декември струпването на коалиционната армия се превърна в огромна, неумолима приливна вълна от хора и стомана.

Триста хиляди мъже и жени от трийсет страни бяха разположени в поредици от линии през саудитската пустиня от брега на запад в протежение на повече от сто и петдесет километра.

От морето, в пристанищата на Джубаил, Дамам, Бахрейн, Доха, Абу Даби и Дубай пристигаха товарни кораби и изсипваха оръдия и танкове, гориво и запаси, храна и завивки, боеприпаси и резервни части.

От кейовете конвоите тръгваха на запад по Таплинския път, за да разположат огромни междинни бази, които един ден щяха да снабдяват настъпващата армия.

Един пилот на Торнадо от Табук, тръгнал на юг в привидна атака срещу иракската граница, каза на своите колеги от ескадрилата, че е летял над конвой камиони. При 800 километра в час му трябвали шест минути да стигне до края на колоната, който се намирал на осемдесет километра по-нататък, а камионите пътували едва ли не долепени един зад друг.

В междинната база Алфа, в един от секторите имало варели, наредени по три един върху друг, върху палети два на два метра, между тях имало място само колкото да мине един високоповдигач. Секторът бил четирийсет на четирийсет километра.

А това представлявало само горивото. В други сектори на Алфа били складирани снаряди, ракети, мини, сандъци с патрони за картечници, противотанкови бойни глави и гранати. В други държали храна и вода, машини и резервни части, акумулатори за танкове и походни работилници.

По онова време генерал Шварцкопф беше разположил коалиционните сили в онази част от пустинята, която се намира право на юг от Кувейт. Но Багдад нямаше как да знае, че преди да настъпи, американският генерал имаше намерение да изпрати допълнителни сили през Уади-ал-Батин, на още сто и шейсет километра на запад в пустинята, за да нахлуят в самия Ирак, насочвайки се право на север, а сетне на изток, като задачата им беше да обхванат фланга на Републиканската гвардия и да я унищожат.

На 13 декември Ракетите, 336-а ескадрила от Тактическото командване на военновъздушните сили на САЩ, напуснаха базата си в Тумраит в Оман и се преместиха в Ал Харз, в Саудитска Арабия. Това стана съгласно решение, взето на 1 декември.

Ал Харз беше „голо“ летище, изградено с писти за излитане и за рулиране, но без нищо друго. Нямаше контролна кула, хангари, работилници, помещения — една равна пустиня, пресечена с бетонни ленти.

Но това все пак беше летище. Със забележително прозрение саудитското правителство отдавна беше поръчало и изградило достатъчно въздушни бази, способни да подслонят въздушна армия, превишаваща по големина повече от пет пъти Кралските саудитски военновъздушни сили.

След 1 декември дойдоха американските строители. Само за трийсет дни беше изграден град от палатки, който бе в състояние да приюти пет хиляди души и пет ескадрили от изтребители.

Основната група строители бяха екипите Червен кон, подсилен с четирийсет огромни генератори на военновъздушните сили. Част от съоръженията дойдоха на колела, с тежки камиони, но преди всичко по въздуха. Изградиха подобните на мидени черупки хангари, работилници, складове за гориво и за боеприпаси, оперативни и щабни помещения, зала, контролна кула, магазини и гаражи.

За летателния и наземен персонал построиха жилища от палатки с улични платна помежду им, нужници, умивални, кухни, трапезарии и водна кула, която трябваше да се поддържа пълна от най-близкия водоизточник с помощта на конвои от цистерни.

Ал Харз се намира на осемдесет километра югоизточно от Рияд и се оказа само на пет-шест километра отвъд максималния обхват на ракетите Скъд, с които разполагаше Ирак. В продължение на три месеца той щеше да е дом на пет ескадрили: две Ф-15Е Страйк Игъл, Ракетите и Вождовете, 335-а ескадрила от базата Сиймор Джонсън, току-що пристигнала; една Ф-15С — чисти изтребители Игъл, и две от прехващачи Ф-16 Файтинг Фолкън.

Имаше дори специална улица за 250-те жени в Крилото, което включваше юриста, началници на наземни екипажи, шофьори на камиони, чиновнички, медицински сестри и две жени, офицери от разузнаването на ескадрили.

Летателният състав пристигна със самолетите си от Тумраит; наземният и другият персонал — с товарни самолети. Цялото прехвърляне трая два дни, докато строителите все още работеха и щяха да работят до Коледа.

Дон Уокър прекара добре в Тумраит. Условията на живот бяха модерни и отлични, а при отсъствието на напрежение в базата в Оман разрешаваха алкохолни напитки.

За първи път се срещна с британските бойци от САС, които разполагаха с постоянна тренировъчна база там, както и с други „офицери по договор“, служещи в оманската армия. Състояха се няколко паметни събирания, членовете на противоположния пол бяха изключително отзивчиви, а „лъжливите“ бойни полети с Игълите — много забавни.

Що се отнася до САС, след един излет в пустинята с леки разузнавателни Коли Уокър рече на новоназначения командир на ескадрилата подполковник Стив Търнър:

— Тези типове са направо за освидетелстване.

Ал Харз щеше да се окаже различен. Бидейки дом на двете Свети места — Мека и Медина, Саудитска Арабия налага строго въздържание, да не говорим за каквото и да е показване на женски форми от брадичката надолу, ако не се смятат дланите и стъпалата.

Със своята Обща заповед №1 генерал Шварцкопф беше забранил всякакъв алкохол за силите на коалицията под негово командване. Всички американски поделения спазваха тази заповед и тя се отнасяше съвсем стриктно за Ал Харз.

В пристанището Дамам обаче американците, които разтоварваха корабите, бяха озадачени от количеството шампоан, предназначен за Британските кралски военновъздушни сили. Разтоварваха се сандък след сандък с шампоан, качваха ги на камиони или товарни самолети С-130 Херкулес и ги доставяха на ескадрилите.

Американските пристанищни работници се чудеха, че в тази до голяма степен безводна част от света британските екипажи ще прекарват толкова време в миене на косите си. Това щеше да си остане загадка до края на войната.

На другия край на полуострова, в пустинната база Табук, която британските Торнадо деляха с американски Фолкън, пилотите от САЩ бяха дори повече озадачени, като гледаха как при залез-слънце англичаните, насядали под своите тенти, отсипваха по мъничко шампоан в чаши и го допълваха с вода от шишета.

В Ал Харз такъв проблем не възникна. Там нямаше шампоан. Освен това условията бяха по-неудобни, отколкото в Тумраит. Извън командира на крилото, който разполагаше със самостоятелна палатка, останалите, от полковник надолу, ги настаняваха по двама, четирима, шестима, осем или дванайсет, според чина.

И, което беше още по-лошо, секторът на дамския персонал беше забранен за посещение. Проблемът се задълбочаваше от факта, че американските дами, верни на своята култура и при липсата на саудитската Мутава (религиозна полиция), се отдадоха на слънчеви бани по бикини зад ниските огради, които издигаха около палатките си.