Зелено дайкири

— Кокаинова курва — отвърна Фарнсуърт.

— Точно така — съгласи се Пинчър. — Толкова изпаднала блудница, че се отнасяла с детето си по-лошо, отколкото със свиня. О, колко страдат горките дечица!

Стив усети капчици пот да избиват по челото му. Почуди се още колко ще издържи, преди да прескочи конферентната маса и да хване Пинчър за гушата. Колко време щеше да има, преди Фарнсуърт да го цапне с дръжката на пистолета?

— Корупция и поквара царят в семейството на Соломон — продължи да бръщолеви Пинчър. — Винаги съм смятал съдебната зала за свято място, но бащата на Соломон стана търговец в храма.

Стив си представи следната картина: хваща Рей Пинчър и го изхвърля през прозореца, като гледа как тялото му се пръсва като диня на плочките в двора девет етажа по-долу.

— А що се отнася до малкия неврастеник — продължи Пинчър. — Държавата ще го прати в някоя лудница…

— Има лайна знам… — гласът на Стив прозвуча като шепот.

— … да му завират игли в мозъка и да разберат какво го е преебало, гените на Соломоновия род или кокаиновата курва.

— … които няма да изям!

Стив се хвърли през масата и изведнъж усети нещо странно. Също като животно в ласото на каубой, рязко спря на място. За част от секундата му се стори, че все едно виси във въздуха, после се стовари обратно на стола си. Той удивено погледна надолу и видя, че ръката на Виктория се е вкопчила в колана му и от стискане кокалчетата й са побелели. Играеше тенис от четиригодишна и можеше да счупи орех в юмрука си.

— Ще ме пуснеш ли? — попита той.

— Още не.

— Исках само да си опъна краката.

— Опъни ги още веднъж, Соломон, и ще ти съдера панталоните.

— Обещания, обещания.

Тя се разсмя. И той се разсмя. Адреналинът спадна, пулсът се забави, той се отпусна. Тя пусна колана му и Стив кръстоса пръсти зад главата си и се облегна назад.

— Рей, ти си най-големият и най-страшният лъв в джунглата, така че не е нужно да препикаваш цялата стая, за да си маркираш територия. Не знам какво си намислил днес, но съм убеден, че рано или късно все ще си размърдаш задника и ще ни го кажеш. Дотогава смятам да си подремна. Виктория, събуди ме, когато свърши.

Той се облегна на стола си и затвори очи.

Има ми доверие, помисли си Виктория. Има ми доверие не само да му попреча да извърши някаква глупост, но и че мога да вървя ръка за ръка с щатския прокурор.

— Ако имате доказателства за нас, господин Пинчър — каза тя, — ще ви бъда благодарна да ни ги покажете. Но ако смятате само да обиждате съдружника ми, ще подам искане за наказание.

— Не бързай да си сваляш сутиена — отвърна Пинчър.

Тя отметна глава назад, сякаш някой я беше ударил.

— Това забележка по отношение размера на бюста ми ли е?

— Това е забележка по отношение липсата ти на опит.

— Странно, защото ми напомни за сексистка забележка, която чух да споделяте с Джак Цинкавич относно Глория. Как точно беше? „Искам да си изям обяда върху задника на Глория.“

На Виктория й се стори, че Глория Мендес сдържа дъха си. До нея Миранда Купър притеснено се въртеше на стола си. Фарнсуърт сложи ръка на устните си, за да прикрие усмивката. Пинчър отвори уста да отвърне. Но явно не можа да измисли нищо.

— Сигурна ли си, че си чула правилно, Виктория? — попита Стив и отвори очи. — Сигурна ли си, че Пинчър не е казал на Глория, че иска да изяде обяда си от задника на Цинкавич?

— Стив, ти не се меси — нареди му тя.

— Слушам, мадам.

— Това не е шега. Господин Пинчър току-що извърши нарушение на федерален закон. Ако Глория пожелае, може да подаде оплакване в Дисциплинарната комисия и в Комисията по етика, аз също мога да го направя. Така че, господин Пинчър, ако решите да рискувате, можете да продължите с женомразките си забележки.

— Оха! — провикна се Стив, като биеше с ръце по масата. — Рей, можеш да се гавриш с мен до посиняване. Но съдружничката ми е по-добра от теб. Ще ти отреже топките и ще си ги закачи на ушите.

Съдружничката ми, помисли си Виктория. Точно така я беше нарекъл Соломон. _Моята съдружничка._

Съдружникът ми, помисли си Стив. Точно така го беше нарекла.

„Ако смятате само да обиждате съдружника ми…“

След като го беше тръшнала на стола, беше скочила да го защитава. Вместо той да защитава нея. Но нима лъвицата не беше по-свирепа от лъва?

— Добре — каза Пинчър, който беше възвърнал способността си да говори. — Двамата добре се позабавлявахте. — Той кимна на Миранда Купър, тя отвори една кутия, извади десетина лъскави фотографии и ги плъзна през масата към тях.

Стив и Виктория погледнаха първата. Мъж и жена на мостика на огромна яхта. Жената се беше разположила на капитанския стол, а мъжът стоеше между разкрачените й крака, и двамата бяха голи. Снимката беше заснета с дългофокусен обектив, рулят от тиково дърво блестеше, тъмната коса на жената се развяваше от вятъра. Хванати на калъп. Лицето на жената се виждаше ясно. Катрина Барксдейл. Мъжът беше с гръб към камерата. Цепката на задника му беше на пълен фокус.

— Какво ще си помислят съдебните заседатели, когато им покажем това? — попита Пинчър.

— Вероятно ще се почудят кой кара лодката — отвърна Стив.

На следващата снимка се виждаше лицето на мъжа. Чет Манко, много ясно. Очите му бяха затворени, ръцете му държаха Катрина за задника. После следваше нагледно ръководство по пози кама сутра — Катрина яхнала Манко каубойската; той я надвесил над перилата; кучешката; легнали на палубата в добрата стара мисионерска поза. На последната снимка се виждаше как Катрина беше налапала Манко.

— Харесва ли ти шоуто, Соломон? — попита Пинчър.

— Какво толкова? Не нарушават никакви закони, освен може би забраната за сондиране в близост до брега.

— Какво беше това, дето го каза на заседанието по гаранцията? „Катрина обича Чарлс“? Ще си вземеш думите обратно, Соломон.

— Е, развявала си е оная работа — отвърна Стив. — Това не значи, че е убила съпруга си. По дяволите, той е имал мотив за убийство, не тя.

Пинчър се обърна към Фарнсуърт.

— Дел, знаеш ли какво си мисли Соломон точно сега?

Фарнсуърт посочи една от снимките, която показваше сочния задник на Катрина.

— Вероятно се чуди как да се добере до това.

— Иска да разбере как сме се добрали до снимките и с какво друго разполагаме?

Стив отвърна:

— Вероятно Чарлс Барксдейл е наел частен детектив, а детективът е наел лодка.

— Бинго!

— Предполагам също така, че е сложил подслушвателни устройства на телефоните и в спалните.

— И какво мислиш, че има на записите?

Виктория се намеси:

— Няма значение. Записите не могат да послужат за доказателство пред съда, ако Катрина не е знаела, че я записват.

— Но ще послужат на „Маями Хералд“ — каза Пинчър. — Искът ви относно записите ще бъде разгледан ден преди избора на съдебни заседатели. Може съдията да не разреши те да бъдат използвани, може и да разреши. И в двата случая те със сигурност ще излязат на първа страница на вестниците.

— Надявам се, че сте ни направили копия — каза Виктория.

— Нещо повече — Пинчър кимна към Глория Мендес, тя отвори куфарчето си и извади преносим касетофон.

— Касета А–12 — заяви Глория. — Голямата спалня на Барксдейл, единайсет часа и три минути вечерта, две седмици преди убийството.

— Обвинението в убийство — поправи я Виктория.

Глория натисна бутона. В продължение на няколко секунди се чуваше само Шаде, която пееше „Sraooth Operator“. После се чу сънен женски глас:

— Иска ми се Чарли да остане там по-дълго време.

Мъж изсумтя:

— А…

— Не знаеш какво ми е. Цялата настръхвам от него.

Беше гласът на Катрина. В това нямаше никакво съмнение.

— Аха — мъжът напредваше, вече каза цяла дума.

— Мисли се за толкова умен. С тези негови книги и поеми.

— Поезията е за педалите — пак мъжът. Работнически акцент от Бостън. Чет Манко.