Школа за магии (Книга първа)

— Вие, естествено, сте полковник Холис, а това трябва да е Лиза Роудс.

— Точно така — отговори Холис. — А вие сте полковник от КГБ. Не чух името ви.

— Буров. — И добави: — Трябва да сте наясно, че тъй като става въпрос за смъртта на чужденец, според съветските закони с уреждането на документите и всичко останало трябва да се заеме КГБ. Моето присъствие тук не бива да се свързва с нищо повече.

— Щом така казвате.

Буров се наведе напред и погледна изпитателно Холис.

— Да, така казвам. А аз трябва ли да свързвам с нещо вашето присъствие тук, полковник Холис?

— Не, ни най-малко. — Но Холис знаеше, че и двамата не бяха тук случайно, защото, след като в съветското външно министерство са разбрали, че именно той, а не някой офицер от Консулския отдел е поискал издаването на пропуск, те са осведомили КГБ, а от КГБ са наредили на външното министерство да издаде този пропуск, защото са искали да разберат какво цели полковник Холис. Обикновената процедура по транспортирането на трупа се бе превърнала във вид операция на контраразузнаването. Холис се запита какво ли би предизвикало КГБ да убие него и Лиза някъде по пътя. Може би отбиването им в Бородино, ако бяха научили за него.

— Очаквах ви няколко часа по-рано. Накарахте ме доста да чакам — каза Буров.

— Нямах представа, че ни чакате, полковник.

— О, моля, моля, много добре знаете… Както и да е, защо се забавихте?

Холис се вгледа по-отблизо в Буров на слабата светлина. Прецени, че е някъде на четиридесет и пет години. Беше висок, добре сложен мъж и имаше оня тип леко присвити момчешки устни, които са типични за северната част на страната — около Ленинград — и Финландия. Кожата му бе светла, очите — сини, а косата му — сламеноруса, което затвърди мнението на Холис, че Буров прилича по-скоро на скандинавец, отколкото на славянин. Може би в жилите му течеше финска кръв, или пък беше едно от многото свидетелства, оставени от германската армия. Съдейки по възрастта му, това бе твърде възможно. „Всъщност, помисли Холис, ако Мосфилм търси типичен нацист за своите безбройни филми за войната, Буров е напълно подходящ.“

— Полковник Холис, защо се забавихте?

— Вашето външно министерство забави пропуските ни. — Холис се наведе към Буров и добави доста заядливо: — Защо всичко в тази страна се върши за два пъти по-дълго време, отколкото в цивилизования свят?

Лицето на Буров почервеня.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— Говорите чудесно английски. Това означава точно това, което вие много добре разбрахте.

Лиза бе малко изненадана от острия език на Холис, но подозираше, че той се опитва да накара Буров да се почувства виновен за тяхното закъснение.

Буров се отпусна назад в стола и запали цигара „Тройка“. Дръпна няколко пъти и от топлината тънката хартия и недобре натъпканият тютюн се свиха. Буров автоматично изглади цигарата с пръсти. После каза с по-спокоен тон:

— Това не бе много дипломатично от ваша страна, полковник Холис. Мислех, че дипломатите по-скоро ще си глътнат езика, отколкото да кажат нещо толкова обидно за своята страна домакин.

Холис погледна часовника си нетърпеливо.

— Между дипломати може би е така, но вие знаете кой съм аз, а аз знам кой сте вие. И ако отново се опитате да ми покажете среден пръст, по-добре се пригответе да загубите играта. Ще трябва ли сега да подписваме нещо?

Буров се взираше в цигарата си и Холис си представи какви мисли преминават през главата му.

— Много неща ще трябва да подписвате — стъпка фаса Буров.

— И аз така мислех.

Буров отвори зелена папка и измъкна оттам документи.

— Мисля, че е трябвало да се погрижите за трупа малко по-добре — обади се Лиза.

Буров я погледна. Лицето му имаше вид на човек, който не е свикнал да обсъжда професионални въпроси с жени.

— Така ли? Защо верующие — той използва руската дума за вярващи в Господ — се притесняват за трупа на умрелия? Душата му вече е в рая. Прав ли съм?

— Защо смятате, че съм вярваща?

— Да бяхте ме попитали защо предположих, че знаете руски, госпожице Роудс. Трябва ли да допусна, че сте тук, за да напишете хубава статия за пресата, в която ще разкажете колко привлекателно е едно пътуване с кола из Съветския съюз? Или пък навярно ще опишете бързината и ефективността, с която се транспортира един труп обратно в Щатите след нещастен случай? — Буров за пръв път се усмихна, а по тялото на Лиза преминаха смразяващи тръпки. Тя си пое дълбоко дъх, стараейки се това да остане незабелязано, и каза решително:

— Настоявам тялото да бъде изчистено по-добре и да бъде покрито, както подобава.

— Подразни ли ви с нещо голото тяло на младежа?

— Подразни ме начинът, по който е захвърлен като умряло животно в камерата, полковник.

— Наистина ли? Мен не ме засяга състоянието на тленните останки на господин Фишър. Трябва да се обърнете за това към директора на погребалното бюро.

Буров прелисти документите с отвращение, сякаш за да покаже, че тази страна от тяхната работа е под достойнството му.

Лиза не обърна внимание на съвета на Буров и попита:

— Как предлагате да транспортираме тялото до летището?

— Директорът на моргата ще ви осигури алуминиев ковчег със сух лед — отговори троснато той. — Както във всички цивилизовани страни. Ще трябва да се подпишете, че ще заплатите. Както става това в Америка. — После добави: — Видях, че пристигнахте с жигули. Как смятате да вкарате вътре ковчега?

— Нямаме никакво намерение сами да транспортираме ковчега. Ще ни осигурите подходящо превозно средство и шофьор. Както се прави във всички нормални страни — отговори Лиза.

Буров отново се усмихна, сякаш искаше да покаже, че намира Лиза за доста забавна. Той огледа ватника на Лиза.

— И двамата сте се облекли така, сякаш възнамерявате да изпълнявате ролята на гробари или пък ще носите ковчега. Е, все нещо ще измислим. Може ли да проверя пропуските и документите ви за самоличност?

Холис и Лиза му ги подадоха. Буров се заинтересува от визовите печати в паспорта на Холис и съвсем открито си записа датите на пристигане и напускане на всяка една от десетината страни, посочени в паспортите.

Холис се опитваше да прецени Буров. Мъжът говореше необичайно добър английски и успяваше да изрази на чуждия език, както бързото си остроумие, така и да звучи обидно и саркастично. Руснаците, които имат работа с чужденци, особено от Запада, обикновено са учтиви или поне открити и глуповати, но в никакъв случай не така остри като Буров. Холис реши, че Буров си има доста работа с англоговорещи и навярно е завършил Института за САЩ и Канада в Москва — място, от което са излезли колкото учени и дипломати, толкова и хора на КГБ. Холис бе виждал по американската телевизия много от тези изтънчени руснаци, които обясняваха на чудесен английски позициите на своята страна по всякакви въпроси — от спазване на човешките права до това, защо са унищожили пътнически самолет, пълен с хора. Нямаше да е зле да получи информация за Буров, но се съмняваше дали Алеви или някой друг знае нещо по тоя въпрос. Така или иначе, едва ли истинското му име бе Буров, въпреки че униформата и чинът в КГБ бяха реалност.

— Ще свършите ли скоро с паспортите ни? — попита Холис.

Буров записа още няколко неща, после им ги върна, но задържа пътните пропуски. Той подаде някакъв лист на Холис.

— Автомобилът на загиналия е в окаяно състояние и ще бъде по-лесно, ако подпишете този документ, удостоверявайки, че се отказвате от всякакви претенции към него.

— Искам да видя колата — каза Холис.

— Защо?

— За да преценя дали няма някаква застрахователна стойност.

— Уверявам ви, че няма. Във всеки случай колата е откарана вече в Москва. Ако желаете, ще уведомя посолството за нейното местонахождение. Ще подпишете ли документа?

Холис погледна листа, изписан на руски и на английски. Имаше много цифри, които доказваха, че транспортирането й от Съветския съюз би струвало много повече, отколкото е сегашната й стойност. Но най-важното заключение бе, че изобщо няма начин понтиакът да бъде върнат в Щатите, за да бъде огледан от Съдебния отдел на ФБР. Холис върна документа, без да го подпише.