Наше меню (нажмите)

Патриотични игри

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Патриотични игри, Клэнси Том-- . Жанр: Классические детективы / Шпионские детективы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Патриотични игри
Название: Патриотични игри
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 284
Читать онлайн

Патриотични игри читать книгу онлайн

Патриотични игри - читать бесплатно онлайн , автор Клэнси Том

Когато лоши хора се сговорят, добрите трябва да се съюзят; в противен случай ще паднат един по един, а това е безсмислена жертва в една низка борба.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

Перейти на страницу:

— Какво има?

Сержантът подаде записаното.

— Картечница? М-60?

— Така каза. Каза, че е тридесеткалиброва и взема патроните от лента. Това наистина е М-60. Онова предупреждение от ФБР, капитане…

— Да. — Командирът на участъка виждаше пред себе си повишението, но виждаше и хората си в напрегната битка, в която нарушителите имаха по-добро оръжие. — Изпрати там кола. Кажи им да се крият и да не предприемат никакви действия. Аз ще поискам подкрепа от екип за действия в опасни ситуации и ще се обадя на ФБР.

След по-малко от минута една полицейска кола тръгна за района. Офицерът в нея беше ветеран с шестгодишен стаж в околийската полиция, а много му се искаше да е със седемгодишен стаж. Необходими му бяха почти десет минути, за да стигне на мястото. Паркира колата си на една пряка по-долу, зад голям храст, и оттам можеше да вижда къщата, без да се излага на показ. Пушката, която обикновено висеше под таблото, сега се намираше в потните му ръце и беше заредена с куршуми две нули за лов на елени. Четири минути след него се появи друга кола и към него се присъединиха още двама офицери. След това, изглежда, дойде целият свят. Най-напред се появи сержант от полицейските патрули, след него лейтенант, двама агенти от канцеларията на ФБР в Балтимор. Първият пристигнал офицер сега беше като индианец в племе с твърде много вождове.

Специалният агент, началник на канцеларията на ФБР в Балтимор, установи радиовръзка с централата във Вашингтон, но остави акцията в ръцете на местната полиция, тъй като тя имаше собствена група за действие в опасни ситуации, както повечето местни полицейски участъци, и те бързо се заеха е работата. Най-важната задача беше да се евакуират хората от къщите наоколо. За всеобщо облекчение успяха да сторят това през задните изходи. Изведените от домовете си хора незабавно бяха разпитани. Да. Бяха виждали хора в тази къща. Да. Повечето са били бели, но е имало и един чернокож. Не. Не са виждали оръжие, всъщност много рядко са виждали и самите хора. Една дама смяташе, че имат микробус, но ако беше вярно, трябва да е стоял в гаража. Разпитите продължиха, а групата за действие в опасни ситуации се прокрадваше напред. Къщите в околността бяха еднакви по стил и конструкция и хората набързо разгледаха една от тях, за да разберат плана й. Други поставиха пушка с оптичен мерник в отсрещната къща, за да разгледат прозореца на целта си.

Групата за действие в опасни ситуации можеше да чака още, но колкото повече се бавеше, толкова по-голяма беше вероятността да разтревожат жертвата си. Тръгнаха бавно и внимателно, като ловко се прикриваха, докато се доближиха на петнадесет метра от къщата. Напрегнатите им и зорки очи се опитваха да забележат движение през прозорците, но не виждаха никого. Възможно ли е всички да спят? Водачът на групата влезе първи, като пробяга през двора и спря под един прозорец. Вдигна прът с микрофон и го закачи до ъгъла на един от прозорците, като със слушалката търсеше признаци на живот. Неговият заместник видя как главата на шефа му се накланя встрани почти комично, а след това се обади по радиото. Всички членове на групата му можеха да чуят:

— Телевизорът е включен. Не се чуват никакви разговори, аз…нещо друго, не мога да го разбера. — Махна с ръка на хората си да се доближат един по един, като през това време клечеше под прозореца с готов за стрелба пистолет. След три минути групата му беше готова.

— Ало, ръководителят на групата — пропука радиото. — Говори лейтенант Хабър. Тук някакъв младеж казва, че към пет без петнадесет е излетял от къщата един микробус — горе-долу по същото време полицията разпространи призива си по радиото.

Ръководителят на групата махна с ръка, за да покаже, че е чул, но се отнесе към съобщението като към нещо, което нямаше абсолютно никакво значение. Групата му проведе маньовър за насилствено влизане. Два едновременни залпа от сачмената пушка откъртиха пантите на неостъклената врата и тя още не беше паднала на пода, когато водачът на групата влетя през отвора и насочи пушката си към прозореца. Нищо. Минаха из къщата с движения, наподобяващи някакъв балет на злото. Всичко приключи след около минута. Съобщението по радиото гласеше:

— Сградата е безопасна.

Водачът на групата се появи на предната врата с насочена към пода пушка и смъкна черната си маска, след което махна на другите да се приближат. Ръцете му се движеха нагоре-надолу пред гърдите, правейки сигнал за отбой. Започна да бърше потта от очите си, а лейтенантът и старши агентът от ФБР прекосиха улицата тичешком.

— Е?

— Ще ви хареса — каза водачът на групата. — Хайде.

Върху масичката в хола работеше малък цветен телевизор. Подът беше покрит с опаковки от „Макдоналдс“, а в мивката имаше към петдесетина хартиени чаши. Голямата спалня — тя беше само с около един квадратен метър по-голяма от другите две — представляваше оръжеен склад. И наистина, имаше американска картечница М-60 с кутии по 250 куршума, както и дузина автомати АК-47, три от които бяха разглобени за почистване. Имаше и една пушка с ръчен затвор и оптичен мерник. На дъбовия шкаф беше поставен радиоапарат за сканиране на честотите. Индикаторните му светлинки мигаха. Едната от тях беше настроена на честотата на полицията на Хауърд каунти. За разлика от ФБР местната полиция не използваше обезопасени или закодирани радиосистеми. Агентът от ФБР излезе, отиде при колата си и се свърза с Бил Шоу.

— Значи така, подслушвали са полицията и са се чупили — каза Шоу след две минути.

— Така изглежда. Местните жители могат да опишат микробуса. Трябвало е толкова бързо да се махнат, че са оставили доста оръжие. Вероятно са изплашени. Нешо ново при теб?

— Не. — Шоу се намираше в командния център на ФБР, стая 5005 в сградата на името на Дж. Едгар Хувър. Знаеше за опита на французите да ударят лагера им за обучение. „За втори път се измъкват благодарение на чист късмет“ — Окей. Ще разговарям с щатската полиция. Хората от лабораторията за веществени доказателства са на път към теб. Трай си и координирай действията си с местните полицаи.

— Разбрано. Край.

Хората от охраната вече се настаняваха. Дискретно. Колите им бяха около басейна — напълниха го само преди два дни, а имаше и микробус, който очевидно съдържаше специална комуникационна апаратура. Джек преброи осем души на площадката. Двама от тях бяха с автомати „Узи“. Авери го чакаше, когато спря колата си.

— Малко добри новини за разнообразие. Е, добри и лоши.

— Как така? — попита Райън.

— Някой се е обадил по телефона на полицията и е казал, че е видял хора е оръжие. Натресли са им се наистина бързо. Онези избягали — подслушвали са радиото на полицията, — но пък заловихме малко автомати. Изглежда, нашите приятели са имали скривалище. За тяхно съжаление то не им е свършило работа докрай. Може би сме ги накарали да бягат. Знаем каква кола карат и местните полицаи напълно са блокирали района, а ние претърсваме целия щат. Губернаторът дори е разрешил да използваме хеликоптери от Националната гвардия, за да ни помогнат при търсенето.

— Къде са били те?

— В Хауърд каунти, малък окръг южно от щат Каролина. Изпуснахме ги за пет минути, но сме ги накарали да се движат и в момента са на открито. Просто е въпрос на време.

— Надявам се, че полицаите ще внимават — каза Райън.

— Да, сър.

— Тук има ли някакви проблеми?

— Не. Всичко е просто както трябва. Гостите ви трябва да пристигнат към осем без петнадесет. Какво сте приготвили за вечеря? — попита Авери.

— Ами на път за тук набрах малко бяла царевица — минахте покрай това място, когато идвахте насам. Ще има стек на грил, печени картофи и спаначената салата на Кати. Ще ги нагостим с хубава американска храна. — Джек отвори задния капак на колата и извади чувал е прясно набрани царевици.

Авери се усмихна.

— Дояде ми се.

— В шест и тридесет ще дойде и човек с храна. Студени рола и пържоли. Няма да позволя да работите толкова време без храна, ясно ли е? — настоя Райън. — Не можете да бъдете нащрек, ако сте гладни.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0