Чудакт

И ето, дойде 31. Навън е бяло, продължава кротко да се сипе сняг. Каква тишина! А ми се струва навремени, че отдалече, много отдалече долита протяжен звън на камбанки. Това е въображение, разбира се. Аз не помня да е имало, поне по мое време, конски шейни в Н. Тъй ми се струва, че отдалече долита звън на камбанки.

Написал съм писмо за Лили. Слагам го във вътрешния джоб на шубата си, ще го пусна след малко в пощенската кутия на гарата. Там прибират писмата три пъти на ден. Как ще се изненадат моите приятели от станцията, като ме видят!.. А Лили ще получи писмото ми утре към обяд. Трябва непременно да го получи, за да не ме чака напразно. Утре ще й изпратя от София честитка!

Сега ще изляза на двора, ще изкарам колата си на шосето, но няма да я обърна към Н, към къщата на Щереви, а ще я обърна към завода. Оттам има един нов път, който води пряко за гарата.

След това ще се върна, ще изляза на верандата, за да чакам кога ще се покаже москвичът на Мая в далечината. Багажът ми е в колата, писмото до Лили е в джоба на шубата ми…

Какъв сняг се сипе над света, какъв сняг!

Свръхкратко послесловие от автора

Ще перифразирам думите на заместник-министъра Диньо Диновски, бившия тъст на Юлиян:

Навярно чудак! — мисля си и аз.

Информация за текста

© 1986 Андрей Гуляшки

Сканиране и разпознаване: essop, 2010

Корекция: Yo, 2010

Издание:

Андрей Гуляшки. Чудакът

Изд. «Български писател»

Рецензент: Ефрем Каранфилов

Редактор: Кирил Апостолов

Художник: Божидар Икономов

Худ. редактор: Петър Тончев

Техн. редактор: Венцислав Лозанов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Изд. № 6313 от 1986 г.

Код 25 — 9536225311/5605-153-86

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17238]]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00