Последната врата

Изтръпваш, но противно на очакванията ти старият елф не се разгневява. Той само внимателно оглежда Шургуп и въздъхва.

— Тъй казваш ти и ако беше истина, щях да се замисля над тия слова. Но не е само това. От сигурно място знам, че твоите събратя са решили да ни изтребят до крак, за да остане Устурим изцяло тяхно владение.

— Лъжа! Лъжа! — крещи таласъмът. — Никога не сме искали нещо повече от едно спокойно кътче, където да се сврем! Кой ти го каза, а? Кой ти го каза?

— Мълчи, жалка твар — властно изрича старият елф. — Снощи узнахме за коварните планове на таласъмите. Ако искаш да знаеш, каза ни го човек, колкото и да се срамувам от това признание. Но понякога ние, елфите, сме прекалено доверчиви. И трябваше снощи да дойде човекът с железните гривни, за да ни разкрие вероломните планове на твоя народ.

— Човекът с железните гривни! — задъхва се Шургуп. — Какво знаеш ти, надменен елф? Та този човек е под властта на древната сила! Онази от Черните скали!

Старият елф потръпва.

— Не говори за тия неща когато над блатото тегне мрак!

— Така е! Така е! — продължава да крещи Шургуп. — А вие, наивници, сте се поддали на неговите лъжи! Златен език е имал, не ще и дума, щом го закриля древната сила. Обзалагам се, че и моят народ го е послушал! Пусни ме да ида при тях и ще ти докажа, че говоря истината!

Елфът дълго гледа Шургуп, после се обръща към теб.

— А какво ще кажеш ти, човече? Ще подкрепиш ли думата на един таласъм?

Ако подкрепиш Шургуп, мини на 72.

Ако кажеш, че според теб таласъмът се увлича поради естествената привързаност към своето племе, продължи на 92.

55

Без да губи повече време в наблюдателницата, твоят малък отряд поема обратно надолу. Докато прекосявате залата на Първата врата, ти отново се оглеждаш. Дали си сторил тук всичко, което трябваше да сториш?

Ако още не си опитал да отвориш Първата врата, можеш да направиш това на 188.

Ако не си разшифровал надписа край вратата и сега желаеш да го разчетеш, мини на 94.

Ако напуснеш залата и тръгнеш надолу по стълбището, прехвърли се на 40.

56

Имате ли храна за из пътя?

Да — мини на 171.

Не — продължи на 70.

57

Оглеждаш се. Освен стълбището, по което сте дошли, от залата има още един изход — тясна вратичка в левия ъгъл. Но очите ти отново се връщат към великолепието на Първата врата. Сега забелязваш, че близо до нея в мозайката са инкрустирани плетеници от рубини и изумруди. На пръв поглед шарката им изглежда безсмислена, ала когато се взираш по-внимателно, разбираш, че това са надписи.

Ако искаш да разгледаш надписите отблизо, мини на 94.

Ако надписите не те интересуват, избери накъде ще тръгнеш: надолу по стълбището — на 40 или през тясната вратичка в ъгъла — на 28.

58

Всичко става светкавично. Разбойниците се хвърлят напред и след броени секунди трима от тях лежат на пода в локви кръв а останалите са застинали на място. Гилмориен ги гледа втренчено, насочил напред заредения арбалет.

— Е, кой още иска да опита? — заплашително пита елфът.

Желаещи няма. Промъкваш се между неподвижните мъже и изскачаш навън. След тебе излиза и Гилмориен, продължавайки да държи враговете на прицел.

Мини на 100.

59

Очите на Тибур пламтят от ярост и дива злоба. Скърцайки със зъби, той бавно прекрачва напред и протяга ръце. Пръстите му се изкривяват като нокти на хищна птица.

— Ти… ти… Ще те смачкам! Ще те убия!

— Тъй ли, Тибур? — отеква зад гърба ти глас, мощен като далечна гръмотевица. — Хайде, покажи на какво си способен… само че първо ще си имаш работа с мен.

Стреснато поглеждаш назад и виждаш, че от горичката с тежки стъпки излиза Банун. След него идват останалите и по лицата на всички е изписана мрачна решителност.

Устните на Тибур посивяват.

— Петима срещу един! Не е честно! Не е честно!

— Шестима — поправя го Шургуп с лукава усмивка. — Забравяш маймуната, тя също ти има зъб. Ама ти май предпочиташ да сте петдесет срещу шестима.

Едрото тяло на Тибур се тресе от неудържима злоба. Той размахва юмрук, сетне ви обръща гръб и побягва, крещейки през рамо:

— Ще ви открия! И вдън земя ще ви открия! Ще проклинате деня, в който сте се родили!

Когато ловецът на тролове изчезва зад близкото възвишение, Гилмориен тежко въздъхва.

— В този човек има зло, голямо зло. Работи в цирка само от година и никога не е говорил за миналото си, но усещам в него частица от ония черни сили, които са като пясък в колелата на вселената. Помнете ми думата, той наистина ще ни срещне пак, защото злото може да бъде могъщо, когато си намери цел.

Шургуп се разсмива мрачно.

— И това доживяхме — елф да учи таласъма що е зло! Повярвай ми, драги, моят народ разбира тия неща далеч по-добре от твоя. В едно си прав — Тибур тепърва ще се изпречва на пътя ни, но това няма да е днес, усещам го. Хайде, елате да отпочинем още малко, а после ще решим накъде да тръгнем.

Мини на 85.

60

Влизаш в пещерата и заварваш престарелия вожд на същото място, сякаш изобщо не е слизал от каменната стена.

Мини на 81.

61

Изморен и печален, в късния следобед ти се прибираш в работилницата. Посрещането на майстора не е особено топло, но поне научаваш от него една обнадеждаваща новина. Циркът е отпътувал. Никой не знае, че именно ти си помогнал за бягството.

Мълчаливо сядаш зад тезгяха и работиш до късно вечерта, за да наваксаш пропуснатото. Приключението е завършило. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.

62

Сред падащия здрач наближавате малка камениста низина в източното подножие на Химур-Ган. Забелязваш, че стъпките на Тибур стават по-уверени, макар че поведението му не се променя — той върви все тъй унесено, като сомнамбул.

Огромната сянка над върха е легнала над вас, но не това е причината за чернотата на малката долчинка. Самите скали в нея имат цвета на нощ, на непрогледен мрак, сякаш земята е избълвала тук част от отровата, скрита в недрата й. Наоколо е натегнала глуха, зловеща тишина. Не се чува нито песен на птица, нито шепот на листа. Даже неуморният планински вятър е стихнал. Точно в средата на низината се издига кръг от нащърбени побити камъни… и Тибур се насочва натам почти тичешком.

— Да спрем тук! — умолява Гилмориен. — Послушайте ме поне сега!

Ако го послушаш, мини на 69.

Ако поведеш групата по-напред, продължи на 11.

63

Джуджето възмутено размахва ръце, но ти вече си усетил недоволството му и го изпреварваш.

— Не, мисля, че идеята не е добра. Може и да ни трябват скъпоценни камъни, но би било просто варварство да посегнем на подобна красота.