Последната врата

Придържайки претъпканата торба, ти побягваш към мястото, където те чака отрядът.

Мини на 44.

35

Още дълго се вглеждаш нататък, но мракът между дърветата е гъст и черен като катран. Сянката като че се е разтворила в него… или пък наистина е била само измама на уморените очи. Впрочем, умората не е само в очите ти. Крайниците ти са натежали като олово. Сядаш на тревата и почваш ожесточено да се щипеш, за да прогониш дрямката.

Тази тактика дава резултат за известно време. Но скоро борбата със съня се оказва непосилна. Затваряш очи уж само за малко… и скоро вече лежиш дълбоко заспал близо до своите приятели.

Мини на 52.

36

След твоето решение цялата група е въодушевена от мисълта, че скоро ще бъдете свободни и никой няма да ви преследва. Набързо събирате няколко шепи скъпоценни камъни и се отправяте обратно към изхода на пещерата. Тролът с лекота отмества грамадната скала и всички излизате в клисурата.

Както си предполагал, преследвачите все още са там. Когато ви забелязват, те надават яростен рев. Вдигаш ръка, за да ги успокоиш.

— Почакайте малко! Предлагам ви сделка.

Тибур излиза начело на потерята и те оглежда подозрително.

— Каква сделка?

— Ето това — отвръщаш ти и изваждаш от джоба си шепа скъпоценни камъни. — Искаме да се откупим.

Ловецът на тролове се ухилва злобно, после изведнъж пристъпва напред и с един удар те поваля на земята.

— Дръжте ги! — раздава се мощният му рев. — Те са намерили съкровище.

Тролът се хвърля да ти помогне, но Тибур ловко омотава краката му с въже и каменният великан рухва на земята. След няколко минути отчаяна борба всички се озовавате в плен. Бягството е завършило с неуспех, а подземният град на джуджетата ще бъде разграбен.

37

— Какво? — смаяно възкликва Гилмориен. — Не смейте да вършите това, безумци! Злото, извършено на такова място, ще се стовари върху самите вас!

— Не можем да си позволим да бъдем мекушави! — озъбва се Шургуп. — Ако сега не го убием, утре той ще убие нас!

Поколебаваш се още веднъж. Какво ще решиш?

Да убиете Тибур — мини на 215.

Да си тръгнете — продължи на 2.

38

Правиш крачка напред, но костеливата ръка на просяка се вкопчва в дрехата ти.

— Недей да бъдеш коравосърдечен! Доброто дело никога не е изгубено! Не знаеш кога ще ти се върне стократно!

Ако промениш мнението си и дадеш на просяка една жълтица, мини на 10.

Ако твърдо не желаеш да се разделяш с парите си, продължи на 47.

39

Докато се промъкваш между стъблата на брезите, гласовете стават все по-силни. Групата наближава. Намираш място, откъдето ще можеш да виждаш открития склон, и залягаш зад един дънер.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 4 — мини на 248.

От 5 до 8 — продължи на 228.

От 9 до 12 — прехвърли се на 255.

40

Напускате залата на Първата врата и слизате надолу по стъпалата към хоризонталния тунел.

— Там е изходът! — възкликва джуджето. — Там е, кълна се в брадата си!

Мини на 125.

41

Сега откриваш, че местните елфи са по-добри водачи дори от Гилмориен. Пътеките, по които ви водят, са сигурни почти като твърда земя. Даже тромавият Банун не затъва по тях. След първоначалното спречкване отношението към вас е сравнително любезно, но лъковете не ви изпускат от прицел.

Половин час по-късно пътеката ви извежда пред развалините в източния край на блатата. Местността наоколо изглежда пуста, но когато се вглеждаш по-внимателно, забелязваш, че във всеки храст, зад всяко дърво се крие въоръжен елф. Истинска армия обгражда в железен пръстен древните руини.

Като изпод земята насреща ви се появява висок елф със снежнобяла коса, пристегната с обръч от ковано злато. Лицето му изглежда младежко, но от него лъха тъй дълбока мъдрост, че разбираш — живял е на този свят дълги векове.

— Пленници ли ни водиш? — пита той с дълбок и плътен глас. — Не е сега време за разпити. Предстои ни решителната атака срещу проклетите таласъми.

До тебе Шургуп отваря уста да каже нещо. Ако решиш да му попречиш, мини на 68.

Ако го оставиш да говори, продължи на 54.

42

— Лъжеш, старче! — гневно възкликваш ти. — Сигурен съм, че знаеш къде е вратата! Засрами се от бялата си брада!

Джуджето подскача като ужилено.

— Лъжец ли ме наричаш? Нещастнико! Радвай се, че до тебе стои един от нашите и заради него ще пощадя жалкия ти човешки живот! Давам ти време да избягаш докато преброя до десет! Едно… две…

На стената се появяват десетина джуджета с лъкове и копия.

— Да бягаме! — прошепва Арнир.

Ако го послушаш, мини на 104

Ако останеш на място, попадаш на 14.

43

Свиваш рамене и продължаваш напред. Все едно, твоят грош няма да помогне кой знае колко на просяка. След малко медната монета вече е в ръцете на шишкавия смешник пред входа на цирка, а ти с разтуптяно от вълнение сърце влизаш в менажерията.

Мини на 275.

44

Заварвате останалите да ви чакат тревожно край пътя.

— Да се махаме! — задъхано казваш ти. — Ще хапнем по-късно, като стигнем до Големия кръстопът.

Никой не възразява и групата с бърза крачка се отправя напред.

Мини на 115.

45

— Това е малодушие! — недоволно мърмори Арнир, докато вървите обратно към прохода. — Как може да сте толкова страхливи? Подчинявам се на общото решение, но да знаете, че ми паднахте в очите. Сигурен съм, че горчиво ще се каем, задето не сме проследили Тибур!

Думите на джуджето разбуждат собствените ти съмнения. Питаш се дали наистина си постъпил правилно. Ако отново промениш решението си и поведеш групата подир Тибур, мини на 62.

Ако продължиш към прохода, прехвърли се на 134.

46

В следващата секунда жестокият удар те размазва на кървава каша върху плочите на площадката. Твоята неопитност и неразумният риск, който пое, те доведоха до тази страшна гибел.

47

— Горкият човек… — неволно прошепваш ти след няколко минути, когато старият просяк вече е изчезнал зад завоя на пътя.

Арнир спира и те поглежда втренчено.

— Човек ли? Май очите са те подвели, приятелю! Вярно, едричък изглеждаше, но не чак толкова, че да го помислиш за човек. Джудже беше — едно нещастно, бездомно джудже.