Обикновен гений

— Какво си въобразяваш, че правиш, бе, идиот? — гневно викна той.

— Не знам — спокойно отвърна Шон. — Просто карах към Бабидж Таун, но ти ми препречи пътя. За кеф ли го направи, или е време за опреснителните ти курсове по шофиране?

— Я стига си дрънкал! Ходил си при Иън Уитфийлд, а?

— Той ме покани, в компанията на шериф Хейс.

— А после се срещна и с жена му в местния бар!

— Беше случайно.

— И случайно я покани на вечеря, така ли?

— Доколкото ми е известно, това не е престъпление.

— Какви са отношенията ти с Валъри Месълайн?

— Събра ни любовта към качественото мохито.

Вентрис заби дебелия си пръст в гърдите му и гневно изсъска:

— Имай предвид, че съм на косъм от мисълта да те арестувам!

— По какви обвинения, ако смея да попитам?

— Имам право да те заключа за четирийсет и осем часа без никакви обвинения! — изръмжа онзи. — А през това време все ще измисля нещо.

— Напомням ти, че съм тук по работа точно като теб! — стана сериозен Шон. — Опитвам се да разкрия убийците на Мънк Тюринг и Лен Райвест. Помниш ли за малкото състезание, което ти предложих?

— А аз ти казах и пак ще го повторя, че не желая да ми се пречкаш!

— Не знаех, че ти се пречка и Валъри Месълайн.

— Тя няма нищо общо с разследването, Иън Уитфийлд — също. Работата му е твърде важна, за да се занимава с някакво тъпо частно ченге, което си пъха носа, дето не му е работа!

— Откога ФБР и ЦРУ действат заедно? — учудено го изгледа Шон.

— Казвам ти го за твое добро! — изръмжа Вентрис. — Тук става въпрос за далеч по-важни неща от някакви си убийства!

— Би ли ми обяснил какви?

— Изчезвай от колата ми! Бъди сигурен, че следващата ни среща хич няма да ти хареса!

Шон слезе от колата, обърна се и почука по стъклото.

— Между другото, има ли нещо ново по онова „изтичане на газ“ в моргата?

Вентрис рязко даде газ и задното колело за малко не прегази крака на Шон.

Шон бавно тръгна към автомобила си. Не се усмихваше, макар че му беше приятно. Най-после се озъби на специалния агент. Затъваше все по-дълбоко, нищо не се връзваше. Докато приближаваше Бабидж Таун, планът за следващите действия бавно се оформи в съзнанието му.

— Не говориш сериозно, Шон — поклати глава Хорейшо.

Тримата стояха между джипа на Мишел и мотоциклета на психоаналитика, встрани от черния път, на километър и половина от Бабидж Таун.

— Не забравяй какво сполетя Мънк Тюринг, след като е прескочил онази ограда.

— Уверявам те, че не изпитвам желание да я прескачам, но май нямаме друг избор — отговори с равен глас Шон.

— Кога трябва да го направим? — попита Мишел, облегнала се на джипа.

— Ама и ти ли мислиш като тоя луд?! — зяпна от изненада Хорейшо.

— Ще отида сам — отвърна Шон, забил тежък поглед в лицето на партньорката си.

— Не си го и помисляй! — тръсна глава тя. — Тръгнеш ли, идвам и аз!

— Ако ни спипат, адски ще загазим! — предупреди я той.

— С теб никога не скучая — заяви Мишел.

— Абе вие двамата няма ли да чуете какво ви говоря? — отчаяно простена Хорейшо. — Там е територия на ЦРУ да ви вземат дяволите! Като нищо ще ви разстрелят за шпионаж!

— Отиваме в събота — обяви Шон, отговаряйки на безмълвния въпрос в очите на партньорката си. — Разбира се, ако преди това не получим нова информация.

— Например от следващия секретен полет? — попита Мишел.

Той кимна.

— Не знам дали обърна внимание на онази карта в офиса на Саут Фрийман, но…

— Пистата е отвъд горичката, в която са открили тялото на Мънк — бързо го прекъсна Мишел. — Което означава, че ще останем да наблюдаваме кацането.

— Би било интересно да видим кой слиза от самолета или какво разтоварват от него — кимна Шон.

— Стига вече! — повиши глас Хорейшо. — Прекрасно знаете, че няма да ви позволя!

— В такъв случай предложи друга идея да се доберем до истината — обърна се да го погледне Шон. — Нали нея търсиш, когато разговаряш с Мишел и Виджи?

— Това е различно.

— За мен е все същото. Убити са трима души, а инстинктът ми сочи, че Кемп Пиъри има пръст в тази работа. И по мен стреляха оттам! Не мога да си затворя очите.

— Обърни се към властите.

Шон се засмя.

— Шерифът Хейс вероятно ще получи инфаркт, ако чуе какво сме намислили. А специален агент Вентрис просто ще ме гръмне и ще заяви, че се дължи на небрежно боравене с оръжието. Разказах на Хейс за вечерята ми с Валъри и сблъсъка с Вентрис, но това е всичко. Споделих плановете си с теб, защото ти вярвам. Никога не бих направил нещо, с което да те прецакам.

— Хей, за какво говориш? — объркано попита Хорейшо.

— Ако ни пипнат, ченгетата със сигурност ще започнат да се оглеждат за съучастници. Тоест ще стигнат до теб. Сега е моментът да решиш дали не е време да се качиш на тоя мотор и да отпрашиш към дома. Мишел и аз ще се закълнем, че не знаеш нищо.

Хорейшо бавно опря гръб на джипа.

— Признавам, че малцина от познатите ми престъпници са проявявали такава загриженост — заяви той.

— А ако все пак успеем и се приберем у дома, Мишел пак ще бъде на твое разположение — рече Шон, хвърли кос поглед на партньорката си и добави: — Разбира се, ако тя желае.

Мишел запази мълчание.

— А ако остана? — попита Хорейшо.

— Ако не ни пипнат, няма да е проблем. Но ако стане обратното, ченгетата положително ще започнат да душат наоколо. Не мога да гарантирам, че няма да се превърнеш в мишена.

— Ако ви хванат, мога да бъда в помощ на адвокатите, които ще пледират за невменяемостта ви — намусено отвърна Хорейшо.

— Е, винаги е добре да имаме избор, нали? — усмихна се Шон.

— Нима не си даваш сметка, че рискувате да ви убият? — втренчи се в него Хорейшо.

— Какво толкова? — сви рамене Шон. — Правили сме го през по-голямата част от съзнателния си живот.

— След известно време всичко се превръща във въпрос на инстинкт — добави Мишел.

Хорейшо забеляза погледите, които двамата си размениха. Бяха погледи на хора, за които рискът е неразделна част от работата.

— Виджи знае нещо — въздъхна той. — Ако разгадаем какво се крие зад „кодове и кръв“, може би ще си изясним нещата, без да рискувате живота си зад проклетата ограда.

— Добрият следовател е длъжен да провери всички следи, защото повечето от тях се оказват фалшиви. Нашата работа прилича малко на кръстословица. Човек трябва да я реши изцяло, за да стигне до верния отговор. Но в момента вниманието ми е насочено към територията отвъд реката.

— Междувременно аз бих могла да проверя Чамп — предложи Мишел.

— А аз ще поговоря с Алиша — добави Шон.

— Каква е метеорологичната прогноза за събота вечер? — погледна го тя.

— Хладно и облачно.

— Имаме достатъчно време да се подготвим. Ще ни трябва специално оборудване.

— Вече го изисках — каза Шон.

— И Джоун не ти зададе никакви въпроси?

— Не се обърнах към нея, защото й нямам доверие за такива неща.

— Изобщо не искам да ви слушам! — простена Хорейшо и покри ушите си с длани. — Вече ме направихте свой съучастник!

— Не се тревожи. Нали ти казах, че няма да те издадем, ако случайно ни хванат? — По лицето на Шон се разля широка усмивка. — Освен ако онези отвъд реката не ни предложат изгодна цена за задника ти!

— Не знам с какво съм заслужил приятели като теб! — тежко въздъхна Хорейшо.

— Трябва ни някакъв напредък по отношение на Виджи, приятелю — стана сериозен Шон. — Кодове и кръв. Ти си абсолютно прав, че това означава нещо важно.

— Ще проведа още един сеанс с нея — каза Хорейшо.

— Нека опитам аз — намеси се Мишел. — Мисля, че успях да постигна известна близост.

— Каза ли ти, че те харесва? — полюбопитства Хорейшо.

— Да. Но преди това подчерта, че не харесва теб!

— Не мога да не отбележа удоволствието, с което ми съобщаваш този факт — каза психоаналитикът.