Стражите! Стражите!

— Не ставай тъп — строго рече Брат Наблюдателна Кула. — Ние нямаме крал, така че не можем да имаме и принцеси. Съвсем логично е.

— Разбира се, в старите времена е било лесно — щастливо рече Брат Пазача.

— Защо?

— Той просто е трябвало да убие дракон.

Върховният Старши Учител плясна с ръце и отправи негласна молитва към който и бог да го слушаше. Оказа се прав за тези хора. Рано или късно блуждаещите им малки мозъци ги отвеждаха там, където ти се искаше да отидат.

— Каква интересна идея — изви трели той.

— Не може да стане — мрачно отсече Брат Наблюдателна Кула. — Днес вече няма големи дракони.

— Може и да се появят.

Върховният Старши Учител щракна с кокалчета.

— Да се върнат отново? — попита Брат Наблюдателна Кула.

— Казах, че може да се появят.

Откъм дълбините на качулката на Брат Наблюдателна Кула се разнесе нервен смях.

— Какво, истински? С огромни люспи и криле?

— Да.

— И дъх като пещ?

— Да.

— С онези големи нокти по краката?

— Нокти? О, да. Колкото искаш.

— Какво искаш да кажеш с това „колкото искаш“?

— Смея да се надявам, че това се разбира от само себе си, Брат Наблюдателна Кула. Щом искаш дракони, можеш да имаш дракони. Ти можеш да доведеш дракон тук. Сега. В града.

— Само аз?

— Всички вие. Искам да кажа, ние — отвърна Върховният Старши Учител.

Брат Наблюдателна Кула се поколеба.

— Ами, аз не знам дали това е много добра…

— И той ще се подчинява на всяка ваша заповед.

Това ги спря. Това ги изпъчи. Това тупна пред мишите им дребни мозъци като къс месо в кучешка колиба.

— Можеш ли просто да го повториш? — бавно рече Брат Мазача.

— Вие можете да го ръководите. Можете да го накарате да направи каквото пожелаете.

— Какво? Истински дракон?

Върховният Старши Учител завъртя очи, скрит уютно в качулката си.

— Да, истински. Не някакво си блатно драконче за вкъщи. Оригиналният екземпляр.

— Но аз си мислех, че те са, така де… мит. Върховният Старши Учител се наведе напред.

— Били са митове и са били истински — високо каза той. — Едновременно и вълна, и частица.

— Тука вече не те разбрах — каза Брат Мазача.

— Ще го демонстрирам тогава. Книгата, моля, Брат Пръсти. Благодаря ти. Братя, трябва да ви кажа, че когато аз самият се учех при Тайните Учители…

— Кои, Върховни Старши Учителю? — попита Брат Мазача.

— Защо не слушаш? Ти никога не слушаш. Той каза „Тайните Учители!“ — рече Брат Наблюдателна Кула. — Нали се сещаш, достопочтените мъдреци, които живеят на някаква планина и тайно ръководят всичко, и които са го научили на цялото това знание и т.н., и които могат да ходят по огън и т.н. Разказа ни го миналата седмица. Той ще ни научи, нали, Върховни Старши Учителю? — раболепно довърши той.

— О, Тайните Учители — възкликна Брат Мазача. — Съжалявам. Това е поради тия мистични качулки. Съжалявам. Тайни. Спомням си.

Но когато управлявам града, помисли си Върховният Старши Учител, няма да има нищо такова. Ще създам ново тайно общество от търсещи и интелигентни хора, макар и не твърде интелигентни, разбира се, не твърде интелигентни. И ние ще отхвърлим студения тиранин и ще възвестим нова ера на просветление и братство и хуманизъм, и Анкх-Морпорк ще стане Утопия, а хора като Брат Мазача ще бъдат изпечени на бавен огън, ако аз имам думата по въпроса, което и ще бъде. И фигина 2 му.

— Та, когато, както казах, аз самият се учех при Тайните Учители… — продължи той.

— Това беше, дето ти казали, че трябва да вървиш по оризова хартия, нали така — разговорчиво се обади Брат Наблюдателна Кула. — Винаги съм си мислел, че това е много хубаво. Оттогава си я събирам от дъното на макароните ми. Удивително, наистина. Мога да вървя по нея без никакъв проблем. Показва какво може да направи за теб членството в хубаво тайно общество, точно това прави.

Когато е върху скарата за печене, помисли си Върховният Старши Учител, Брат Мазача няма да е сам.

— Твоите стъпки по пътя на просветлението са пример за всички нас, Брат Наблюдателна Кула. Ако мога да продължа, обаче… сред многото тайни…

— …от Сърцето на Битието… — обади се одобрително Брат Наблюдателна Кула.

— …от Сърцето, както Брат Наблюдателна Кула казва, на Битието, беше и настоящето местопребиваване на благородните дракони. Поверието, че те са отмрели, е съвсем погрешно. Те просто са открили нова еволюционна ниша. И могат да бъдат извикани в нея. Тази книга… — той я размаха, — дава конкретни инструкции.

— То е просто в една книга? — попита Брат Мазач.

— Не и обикновена книга. Това е единственият екземпляр. Необходими ми бяха години, докато я проследя — отговори Върховният Старши Учител. — Написана е с ръката на Тюбал де Малахит, велик изследовател на драконовото познание. С неговата собствена ръка. Той е призовавал дракони от всякакъв размер. Същото можете да направите и вие.

Последва ново дълго, неловко мълчание.

— Хм — рече Брат Пазача.

— На мен ми звучи малко, тъй де… магическо — рече Брат Наблюдателна Кула, с нервния глас на някой, който е забелязал под коя чаша е захлупено граховото зърно, но не иска да каже. — Искам да кажа, не желая да поставям под въпрос висшата ти мъдрост и прочие, но… ами… така де… магия…

Гласът му заглъхна.

— Аха — рече Брат Мазача с неудобство.

— То е, ъ-ъ, заради магьосниците де — обади се Брат Пръсти. — Ти сигур’ не си знаел т’ва, когато си се захванал с онези преподобни отци на планината им, но магьосниците по тия места се стоварват върху ти като цял тон тухли, само ако те заловят, че правиш нещо подобно.

— Разграничаване, така го наричат — каза Брат Мазача. — Като например, аз не се бъркам в мистичните, разнообразни… как му се викаше… на каузалността, а те не се занимават с никакво измазване.

— Не мога да разбера какъв е проблемът — каза Върховният Старши Учител.

Всъщност го виждаше, даже прекалено ясно. Това беше последното препятствие. Помогни на нищожните им дребни мозъци да го прескочат и държиш света в ръката си. Техният изумително неинтелигентен егоизъм не беше го подвел досега, със сигурност не би го провалил и в този момент…

Братството се размърда неудобно. После Брат Даникин заговори.

— Уф! Магьосници. Какво разбират те от сериозна работа.

Върховният Старши Учител си пое дълбоко дъх.

Ах…

Атмосферата на обидени, злопаметни, низки съзнания се сгъсти забележимо.

— Нищо, факт — каза Брат Пръсти. — Само се размотават наоколо, вирнали носове, сякаш са твърде важни, че да се занимават с простите хорица като нас. Гледах ги, докато работех в Университета. Задните им части са по километър широки, честна дума. Някой да ги е хванал някога да свършат някоя честна и почтена работа?

— Като да крадат ли? — обади се Брат Наблюдателна Кула, който никога не беше харесвал особено Брат Пръсти.

— Естествено, те разправят — продължи Брат Пръсти, като демонстративно отмина забележката, — че ние не трябва да се захващаме с магия, тъй като само те знаели как да не закачат универсалната хармония и пр. Цял куп глупости само, мен ако питате.

— Ами-ии — рече Брат Мазача, — аз всъщност не знам. Искам да кажа, че ако приготвиш погрешно сместа, после получаваш просто много мокра мазилка навсякъде из краката си. Но ако направиш погрешно някоя магия, разправят, че някакви страховити неща излизали от дървенията и те „лепвали“ на място.

— Да, ама това го разправят магьосниците — замислено произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Аз самият никога не съм могъл да ги понасям, ако трябва да си кажа истината. Възможно е, пък, да са набарали нещо хубаво и да не искат останалите от нас да го открият и те. Всичко е само размахване на ръце и мънкане под носа, когато всичко вече е приключило.

Братството обмисли това. Звучеше правдоподобно. Ако бяха набарали нещо хубаво, то те съвсем определено не биха искали някой друг да им се натриса.