Мистерии

И драконите, бих добавил аз. Хък, както обикновено, е лаконичен и с присъщата му надменност пренебрегва драконите 39. А що се отнася до зловещия хогбенов замисъл, той сравнително добре е описан във „Втората библиотека“ или небезизвестната „Следваща книга от Истории за Нищото“, посветена на моите приключения в Плодовитата пустота. С две думи бащата на Хък никога не е харесвал животните на Земята и винаги е гледал на тях просто като на източници на тор за скъпоценните му растения, които съхраняват идеалите на Нищото. Който е чел „Втората библиотека“ ще разбере какво искам да кажа, а който не е чел, да я прочете.

Тунгуският метеорит

(img:609-kulik.jpg|Картинката липсва|-left)

В ранните часове на 30 юни 1908 г. на височина 7600 м над Сибир (сякаш целейки се в 13-годишния Имануил Великовски) се взривява космически обект. Въздушната вълна от експлозията обикаля цялата планета, а породеният земетръс е засечен чак в Йена, Германия. Иркутската обсерватория (на 900 км от епицентъра) регистрира смущения в геомагнитното поле на Земята. Облаците прах не могат да се разсеят в продължение на много часове. Днес специалистите оценяват взрива на 40 мегатона тротилов еквивалент, т.е. колкото водородна бомба.

Засегната област има формата на пеперуда с площ 2150 кв. км. Дърветата са повалени радиално и на снимките, направени от експедицията на Леонид Кулик през 1938 г., корените им още сочат към центъра на взрива. В самия епицентър обаче се мъдри мъртва гора. Дърветата са обгорени, с изпочупени клони и обелена кора, но… прави. Няколко дни след катастрофата от Сибир до Атлантика хората се дивят на бели нощи, достатъчно светли, за да четат вестник. Появяват се сребристи облаци, светли кръгове около слънцето, променя се цветът на небето, а в атмосферата зейва огромна озонова дупка.

Така изглежда, възстановена в детайли, картината на Тунгуската катастрофа след стогодишните изследвания на учените. А ето разказа на В. Симеонов — местен жител, който имал щастието или нещастието да бъде очевидец на катастрофата само на стотина километра от нейния епицентър:

Нека сега да сравним този простодушен разказ със знаменития текст от Първа книга Мойсеева на Стария завет, в който се описва как Господ наказва за неправедния им живот жителите на библейските градове Содом и Гомор:

Какъв ли вид е имало божието наказание на Содом — комета, болид, прост метеорит, кораб на извънземни, късче антиматерия, микроскопична черна дупка или нещо друго от злокобния арсенал на стария Хогбен? Дневникът на сина му мълчи по този въпрос. Но в него намерих друга любопитна бележка.

16. Тайнства Соломонови

Има една друга история, която не е класически артефакт за щуротиите на стария Хогбен на Земята, но е много показателна за ролята на това семейство в човешката история. Не знам дали съм споменал досега, че Хък има чичо. Братът на стария Хогбен полинезийският шаман Пакеекее от остров Нуку Хива е най-светлата личност в семейството, която много ме уважава и дори, бих казал, ме почита. Но да карам по ред.

Храмът Господен

Ето какво можем да прочетем в Трета книга Царства (6:1) на Библията: „В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израелевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израеля, в медец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.“ Ако главната роля в Стария Завет по божията воля (разбирай прищевките на стария Хогбен!) е поверена на Мойсей, то водещата поддържаща роля по право е отредена на цар Соломон (968–928 г. пр. Хр.).

Именно на неговата грандиозна строителна програма е посветена почти цялата библейска Трета книга Царства, а пословичната му мъдрост е увековечена в знаменитите Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните и Премъдрост Соломонова. Цар Соломон съгражда първия Храм Господен, изпълнявайки повелята на баща си Давид. До тогава евреите отдават почит на Бога в оброчища. Строителството на храма продължава седем години — от 964 до 958 г. пр. Хр. Паралелно с него Соломон строи и два двореца — за себе си и за първата си съпруга — дъщеря на египетския фараон. Второто начинание трябва да е било доста по-пищно, защото му отнема 13 години.

Царските градежи не само създават работа на хиляди строители, каменоделци, дърводелци, златари, бижутери, тапицери, зографи, корабници, моряци и керванджии от Израел и всички съседни страни, но бая увеличават данъците и на практика привличат вниманието на целия античен свят. Любопитно е, че в строителството се прилагат някои технологии, които и до ден днешен си остават загадка. Екзотични материали и скъпоценности се стичат към Ерусалим от царства, които все още не са окончателно идентифицирани. Цар Соломон дори се изхитрява да ползва услугите на неземни, езотерични и отвъдни сили и впряга в работа даже членове от свитата на самия Господ Бог.

Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на най-прочутите мистериозни атрибути и деяния на цар Соломон: