Няма хк-мк ((Прва книга от Истории за Нищото))

— И така, дами и господа, наближава времето първите да получат своята лихва.

Макар че Хогбен говореше тихо, всички прекрасно го чуваха. В тишината, която се възцари след появата на подставените лица, можеше да се долови и сърцебиенето на мравка. В следващия миг часовникът звънна.

— Както прекрасно виждате със собствените си очи, аз съм състояние да платя обещаната тлъста надбавка върху парите ви, дами и господа.

Хогбен обгърна с жест трийсетте хиляди долара на масата и побутна две хиляди от тях малко пред останалите по посока на любимците на Фелини. Усмихнат, той обходи със стъклен поглед мълчаливите си събеседници. Някои му кимнаха като добри ученици. Часовникът пак звънна. Хогбен повтори жеста си с две ръце, като този път други четири хиляди долара щръкнаха пред събратята си. Сега кимащите отличници станаха повече. Когато нови осем хиляди долара след поредния звън послушно последваха съдбата на първите, тишината стана гъста и лепкава като петмез.

След миг Хогбен я взриви:

— Нали разбирате какво ще стане само след минута, дами и господа! — патетично зададе той фаталния въпрос. Всички бъдещи фараони закимаха вкупом с изключение на дамата в средата. Тя просто се страхуваше, че ако засвидетелства разбирането си, може да се търкулне под масата. — Аз ще стана неплатежноспособен. И защо? — направи той драматична пауза. — Ами защото секна притокът на свежи пари.

В този миг ченгето спусна щорите към верандата и в хола страховито притъмня. Никой не помръдна. Само дето тишината отново се сгъсти като пресовани стърготини.

— Надявам се, че обичате да гледате научнопопулярни филми, дами и господа? — весело възкликна Хогбен, за да разреди малко напрежението. Време беше за най-съществената част от урока по история на Древния Египет. — Лично аз съм луд по киното, макар и от друг тип, защото филмът, който сега ще ви покажа, е строго научен.

Блестящото му творение за потенциалните възможности на финансовите пирамиди в черноморския град, градено цели три години и базирано главно на математиката, статистиката, народопсихологията и досиетата на ченгето до него, текна върху бялата стена на хола пред захласнатите очи на сбирщината от филмови персонажи. Те бяха избрани! Те се виждаха богати! Те бяха щастливи!

Дванайсетминутната демонстрация на концентрирана хитрост и дяволска изобретателност премина и за тях като съновидение. После с помощта на ченгето щорите освободиха слънцето от плен и напрежението сред божествено озарените спадна по естествен път. Прототипите на Серджо Леоне едва се сдържаха да не хукнат през глава. Съперниците на Пол Нюман нервно се въртяха на столовете си. Дори дамата в центъра се раздвижи и залитна, но бодигардът сръчно я подпря и запази достойнството й.

— Помнете, дами и господа! — реши триумфално да повтори най-същественото от нагледния урок Хогбен. — Деветдесет на сто от всяко нещо на този свят е пълна глупост. Някои приписват тази мъдрост на Тиодор Стърджън, което е поредната тъпотия, защото аз му я набих в главата. Но както и да е. Значи във вашия град има триста и шейсет хиляди средностатистически балъци. Моите изследвания обаче показват, че в разрез с нормалните квоти почти сто и двадесет хиляди от тях имат свободни пари. Много свободни пари, дами и господа. Пари, които могат да станат ваши. Важното е точно да уцелите момента, в който трябва да изчезнете. А този момент е няколко мига преди да секне притокът на свежи постъпления. Не залагайте на сънародниците си от страната. Първо, там вече имате конкуренция, макар и в друг бранш и, второ, потенциалът на варненските балъци е многократно по-висок от средния за страната. Моля, вижте отново графиката.

Хогбен посочи поизбледнелия от дµсега със слънчевата светлина стоп-кадър на стената. В хола отново можеше да се чуе и муха да бръмне. Всички очи бяха вперени в скъпоценната информация, която получаваха за някакви си хиляда долара на човек. Мозъците на почти всички щракаха като калкулатори. Най-умните вече подозираха, че тук има и още нещо, но то не ги засягаше. Нека големите баровци си играят своите игри, важното бе, че ще има бая калорични трохи и за тях.

— Който пропусне този миг и се полакоми, рано или късно ще попадне зад решетките. И тук статистиката е безмилостна. Теоретично тази съдба би трябвало да споходи деветдесет процента от вас. Обаче аз искрено се надявам, че вие не сте средностатистически умни бизнесмени. Конкуренцията помежду ви ще наложи да разнообразите формите на работа. А, пак повтарям, не забравяйте, че ще играете на разработен терен…

Хогбен направи многозначителна пауза. Той се опиваше от величието на мига и вече виждаше изкривената от ярост физиономия на сина си.

Тишината стана абсолютна.

Оставаше да им втълпи в главите само някои нюанси.

— Вече ви конкурират хора с много по-светло и достойно минало от вас. Те отдавна създадоха частни банки с взет уж на заем държавен капитал. Защото само глупак би върнал в днешно време заем на ваша държавна банка. Същото прави и правителството ви, което пък взема пари от международните кредитори. Правителствата падат, но народът остава, гласи една древна мъдрост. А от историята е известно, че българският народ е жилав и трудно ще изчезне. Тъй че все ще остане някой да плаща дълговете. И така, докато времената са смутни, всеки ще си играе своята игра. Но същината си остава една и съща. Важното е кой от коя страна на барикадата стои, дами и господа. Дотук има ли някакви въпроси?

— А можем ли да влагаме собствени средства? — попита отрицателният персонаж от „Ужилването“.

Хогбен се обърна към бодигарда зад него:

— Изхвърли го.

Процедурата трая точно пет секунди.

Сега вече тишината можеше да се реже с нож и да се маже като краве масло.

— Радвам се, дами и господа — продължи Хогбен, — че почти не съм се излъгал във вас. С удоволствие приемам, че тези пари пред мен са вашето вложение в първата инвестиционна компания от този род, която предлагам да наречем Еднолично акционерно дружество „Хампарцумян — Ломбардни Спестявания“ или накратко „Халос“ ЕАД. Много по-благозвучно е, нали? Искрено се надявам, че вашите пари няма да отидат на халос — разсмя се той на тъпия си каламбур и дори ченгето криво се усмихна.

Всички разбраха, че наближава кулминацията.

— Всъщност с един и същ акт ние ще създадем и ще закрием въпросното акционерно дружество — продължи Хогбен, — защото всеки всъщност получи онова, за което беше вложил парите си. Някой да има нещо против?

Напрежението достигна своя връх и най-младият бодигард бръкна под сакото си. Хогбен си отбеляза наум да го уволни. Никой не си и помисли да има нещо против. Вече бившите акционери прекрасно познаваха правилата в бизнеса. Хогбен продължи монолога си, обзет от непреодолимо желание колкото се може повече да удължи сладкия миг на своя триумф:

— Това е, дами и господа. Трябва да сте щастливи, че направихте най-доброто капиталовложение в живота си. Свободни сте да си тръгнете оттук и да създадете своите инвестиционни компании.

Никой все още не смееше да се надигне, а мнозина жадно попиваха мъдростите, които Хогбен щедро сипеше на главите им, макар че финалът на пиесата видимо започна да се разводнява.

— И още нещо трябва непременно да запомните. Внимавайте с арменците и особено с полуарменците. Те са много във вашия град и за жалост не са от най-лековерните. За всеки излъган арменец ще ви връщам — Хогбен направи щедър жест с ръка — по една десета от стойността на невалидните ви акции до изчерпване на лимита. Дано някой от вас да успее да спечели поне сто долара. Все пак съм чувал, че в България има един арменец-миньор — рече той накрая и отново глупаво се изхили.

И най-големият триумф рано или късно свършва.

Хогбен махна с ръка като вещ диригент и бодигардовете тутакси отстъпиха крачка назад.

Свенливо, един по един, членовете на дяволската дузина се измъкнаха, за да завъртят колелото докрай…

Старият Хогбен се събуди. Чувстваше се като император Василий Българоубиец след решителната битка при Беласица. Той беше избол очите на много повече от петнайсетте хиляди воини на Самуил.