Няма хк-мк ((Прва книга от Истории за Нищото))

— Добре! Слизай долу, че ми се зави свят от тебе.

Хък се закле никога вече да не се хваща на бас с нея. Тръшна се на пясъка и с плаха надежда попита:

— Уф! Смяташ ли, че той ще мърда чак толкова много?

— Знам ли? Във всички енциклопедиите пише, че реакциите на земните лъвове са абсолютно непредвидими — рече Ана-Мария. — Ей, нали ти дадох да прочетеш книгите на Даръл, Гжимек и Адамсън. Не ги отвори, нали? Даже африканския пътепис на Петър Берон не си прочел! И сънародниците си не уважаваш, лентяй такъв!

— Не ми остана време, скъпа — заоправдава се Хък.

— Ами тогава не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че всичко ще мине както трябва — философски заключи Ана-Мария.

— Хм! — промърмори под носа си Хък.

— Почини си добре. Ще започнем акцията в два часа следобед. Тогава са най-лениви.

Ана-Мария легна до него. Жаркото слънце милостиво се криеше зад короните на дърветата. Откъм Нил все още се носеше някакво подобие на прохлада. Тя нежно го погали и замърка. Любиха се плахо и свенливо като ученици преди тежко контролно упражнение. После Хък блажено заспа.

Сънува генетичната си структура във вид на огромна връзка разноцветни балони. Тя служеше за реклама на стрелбище в луна-парк. Пневматичната пушка му подаде негова състудентка в Краковския университет преди триста години. Не й помнеше името, нито как изглеждаше. И сега, както тогава, виждаше само очите й. Кой знае защо, Хък винаги помнеше очите на хората. Можеше да забрави нозете, бюста и дори походката на любимите си, но не и очите им. И сега в съня му изплуваха двата прекрасни сини режещи диаманта, от които някога му се подкосяваха краката.

Срещна я случайно в Краков. Тутакси се влюби и щом откри, че е студентка, и той се записа в университета. Но тя някак си не му даде възможност дори да я доближи. Всеки път, когато се разминаваха по коридорите, тя просто го изглеждаше. Ала Хък имаше чувството, че очите й проникват в душата му, а огненият й поглед изгаря тялото му. И той тутакси пожелаваше да й бъде роб до сетния си дъх. Но всичко свършваше дотам. И въпреки това беше прекрасно.

В съня си Хък пое с треперещи ръце пушката, простреля огромната мишена-лъв и получи правото да завърже още един балон на хромозомната реклама.

Събуди го лекият едва доловим мирис на топла храна. Той скочи с прекрасното чувство, че животът е хубаво нещо. Но след лекия обяд, наситен с въглехидрати, последва нова тренировка и постепенно приятното чувство изтлея.

— Готов си! — най-сетне отсече Ана-Мария и дори не му позволи да слезе на земята. — Следвай ме и го направи, както би го направил за последен път.

Акцията започна с промъкване по суша и по въздуха към нищо неподозиращия противник. Лъвското семейство спеше. Дори и най-малките нямаха сили за повече. С много пълзене като професионална барета по време на десант Ана-Мария търсеше удобна позиция. Според Хък това си беше чиста загуба на време, като знаеше на какво е способна неговата лъвица, но тя твърдеше, че обходните маневри я възбуждали и повдигнатият й тонус щял да улесни операцията.

В края на краищата Ана-Мария се добра по по-трудния, но естествен път до мъжкаря и взе да го побутва. Прозаичната й цел бе максимално да го отдалечи от законните му съпруги, но нищо не се получаваше. Мъжкарят само се облизваше на сън, долавяйки все пак божествения мирис на разгонена лъвица, и продължаваше да дреме.

След десетина напразни опита за физическо насилие тя се престраши и свенливо се отърка в него. После с два скока се отдалечи на пет-шест метра. Мъжкарят, който като всички лъвове си имаше проблеми с обонянието, но не и със секса, се надигна и лениво я последва. Той само веднъж удостои с учуден поглед мотащия се във въздуха Хък и повече не му обърна внимание. Прав беше. Такова животно нямаше.

Хък взе да се забавлява, кръжейки наоколо. След десетата комбинация от сластно отъркване и бягство, в която ученолюбивата Ана-Мария все повече се специализираше, тя успя да отдалечи мъжкаря само на петдесетина метра. Женските, пришпорвани от ревността, щяха да ги преодолеят за седем-осем секунди. А за успеха на предстоящата операция им бяха нужни цели единайсет секунди чисто време. Но мъжкарят категорично отказваше повече да се отдалечава от горичката и семейството си в тая жега.

След третия допълнителен и отново неуспешен опит Ана-Мария реши да рискува и даде знак на Хък да застане точно над тях. После се хвърли върху мъжкаря, обърна го по гръб с елементарна алдебаранска хватка и го възседна, така че гениталиите му да останат свободни зад гърба й. Те трябваше да попаднат в дългата ръка на съдбата.

Унизен, лъвът изрева протяжно и гръмогласно.

До осмата секунда всичко вървеше по график. Хък ловко успя да застопори бясно приритващите крака на изнасилвания мъжкар. В това време упойката, която Ана-Мария впръска през вратната жила на лъва, най-после подейства и той се изпружи. Сондата дори проникна цяла секунда преди графика в скъпоценните тестиси на нубийския донор.

И тогава връхлетяха четирите лъвици.

Поне триста килограма побесняла от ревност, озъбена плът се стовари върху Ана-Мария и механичната ръка. Костите на решената на всяка цена да си роди дете алдебаранска лъвица устояха, но титановата земна сплав поддаде. Най-долната става се изкриви под натиска на една от нубийските братовчедки само миг преди Хък да успее да прибере ръката. Тя безпомощно увисна като котва на цепелин, здраво приклещила сондата, пълна с така лелеяната лъвска семенна течност.

Патовото положение продължи цели седем секунди.

Трите лъвици се опитваха да счупят врата на Ана-Мария или поне да я изтласкат от гърдите на нещастния си, изпънат като мъртвец, съпруг, а четвъртата бе провиснала с цялата си тежест върху механичната ръка и с всички сили се мъчеше да прегризи осквернителя на семейното лоно.

— Направи нещо! — изкрещя със сетни сили задушаващата се Ана-Мария.

Хък вече бе изстрелял със свободната си ръка няколко дози от упойката срещу врага, но в мелето успя да улучи само две от разгневените съпруги и упойката свърши. Купчината от лъвски тела под него вече видимо се гърчеше по-бавно. Но дори Ана-Мария не можеше да преодолее тежестта на трите лъвици върху себе си. Пък и упойката изискваше няколко мига, за да подейства напълно.

Хък загуби още две скъпоценни секунди. По-точно не ги пропиля, а ги употреби да напълни устата си със слюнка. После с удоволствие се изплю в лицето на четвъртата ревнива съпруга. Този път улучи право в целта.

Нещастното животно бе толкова изумено от нахалството, че за миг отслаби натиска върху механичната ръка. Хък само това и чакаше. Миг преди лапите на ревнивата съпруга да докоснат пясъка, той се освободи от хватката й, издигна се на още два метра, застопори пръстите, стискащи сондата, измъкна китката си и, без да му мигне окото, хвана здраво с две ръце този скъпоценен, високотехнологичен плод на човешкия разум като най-обикновена тояга.

Макар че бе изработен от леки титанови сплави, шестметровият разчленен прът имаше инерция, която затрудняваше боравенето с него. Но все пак предимството вече решително беше на негова страна. Той успя да примами личния си опонент на два метра встрани, като размахваше тоягата под носа му. Унизената и оплюта лъвицата естествено жадуваше да я докопа и неразумно изостави бойното поле. Докато тя подскачаше и хищно му се звереше, Хък зае нужния ъгъл с пръта, събра всички сили и, пикирайки, замахна. Ударът му успя да отхвърли най-горната озверяла лъвица от камарата сплетени тела.

Това беше достатъчно. Ана-Мария се отърси от упоените съпруги и полетя със сетни сили към него като крещеше:

— Луд ли си?! Как можа да ги удариш със сондата! Мисли му, ако нещо си я повредил! Следващият път ти ще бъдеш долу!

Щастливо ухилен, Хък се зарея над горичката и размаха под носа й скъпоценната проба, взета с толкова труд и съхранена непокътната. От известно време май му беше станало навик да размахва какви ли не неща пред разярените лица на всякакви лъвици.