Длгият изгрев на Ена

Изображението на кораба се превърна в едва различима светла чертичка. На централния екран се виждаше как чуждият звездолет, без да променя траекторията си, продължава своето неудържимо препускане. Дискът на планетата всеки момент щеше да скрие кораба от тях Ще го видят ли отново? Още не е късно да се направи нещо. Не бива дори за миг да го изпускаме от очи! И отново Торсон в тази сложна ситуация намери единственото правилно решение.

Той обърна „Каравела“ подир отдалечаващия се кораб, влезе в неговата орбита, рязко форсира и я дръпна напред. Когато разстоянието отново се скъси до четиридесет хиляди километра, отначало намали, а после изравни скоростта.

Сега корабите летяха един зад друг и изглеждаха неподвижни. Само планетният диск бавно се обръщаше под тях.

Скоростите вече бяха изравнени и можеха да изпратят след разузнавача нов автоматичен катер.

Неговите двигатели трябваше да развият съвсем малко ускорение, за да преодолеят оставащите четиридесет хиляди километра. Когато се приближи до борда на неподвижния, като че ли безразличен към всичко кораб, катерът намали скоростта. Той имаше автомати, предназначени за скачване при изследване на кораби, претърпели авария. В случай на необходимост те можеха да разрежат корабната броня и да пробият отвор, достатъчен за минаване.

— Управлението на автоматите от централния пулт. Пригответе се за абордажно скачване — тихо нареди Торсон. Ротанов замръзна. Сега всичко щеше да се разбере. Ако корабът е пленен от противника, той няма да позволи автоматите да проникнат във вътрешността, значи Торсон се оказа по-умен и получи възможност пръв да направи ход, без да загуби предварително…

Торсон водеше „Каравела“ по дирите на непознатия, като спазваше точно скоростта. Спирачните им двигатели работеха в режима на движещия се пред тях кораб.

Разстоянието между разузнавача и автоматичния ракетен катер се скъсяваше непрекъснато, хилядите кило метри се стопяваха в стотици, после в десетки и ето че на екрана отново бавно започна да нараства бордът на чуждия кораб.

Удължената носова част на катера завършваше със специално смукало. Целият той приличаше на гигантска пиявица, готова да се впие в сребристия търбух на разузнавача. Оставаха броени секунди. Сега най-после щяха да разберат кой управлява кораба…

Ротанов се наведе към екрана, сякаш искаше да скъси разстоянието между катера и борда, да го бутне напред, да му помогне.

Неочаквано изображението на екрана леко се замъгли и заплува встрани.

— Поддържайте връзката! — изкрещя Торсон.

— Запали кърмовите двигатели! Отдалечава се!

— Едва ли ще успее…

Торсон премести ръкохватката, за да увеличи скоростта на ракетния катер. Ротанов знаеше, че с къс импулс двигателите ще придадат по-голямо ускорение на катера, докато огромната маса на разузнавача се нуждаеше от време за форсиране. Въпреки несравнимите мощности, катерът все още имаше шанс…

Бордът на кораба, който се канеше да отплува встрани, отново започна да се приближава към центъра на екрана. Само ослепителната плазмена корона на форсираните до краен предел двигатели, попадайки от време на време в обектива на камерата, разваляше изображението… И едва сега Ротанов оцени поведението на непознатия.

Корабът се мъчеше да се измъкне от ракетната лодка. Избягваше контакта и двигателите му работеха отлично. Ротанов знаеше какво ще последва сега, досещаше се, че катерът изживява последните си мигове. Искаше да се намеси, но не успя.

Изстрелът не се видя на екрана. Лумна само космато огнено кълбо. Не много ярко, с наситен оранжев оттенък, завихрено по краищата. Полетяха черни отломки, които току-що представляваха една добре направена машина, създадена да помага на изпаднали в беда хора…

Силата на инерцията го изхвърли напред. Ротанов едва успя да се хване за скобата и трябваше да положи невероятни усилия, за да се задържи на крака. Оглуши го страшен вой и скърцане. Спирачните двигатели на „Каравела“, които Торсон неочаквано бе включил с пълна мощност, сякаш отхвърлиха кораба назад.

— Защо така рязко? — с дрезгав глас попита Ротанов, но никой не го чу: пилотите, притиснати към креслата от осигурителните колани, се бяха навели към екраните. Отскочилите към червените сектори стрелки на приборите говореха, че капитанът не жали горивото, за да намали скоростта.

В първия миг Ротанов не разбра какво се е случило и едва сега забеляза, че сребристата дъга на трасето на движещия се пред тях кораб рязко извива надолу. Разузнавачът убиваше скоростта и се носеше към планетата, като очевидно се надяваше да пропусне над себе си идващата отзад „Каравела“ и да я засече с всичките си бордови противометеоритни оръдия. Торсон беше предугадил и изпреварил с няколко секунди неговите маневри, но при такива скорости те се оказаха решаващи.

Сега „Каравела“ убиваше скоростта по-успешно от разузнавача и разстоянието между тях започна бавно да нараства.

Това не продължи дълго. Техният тежък кораб отстъпваше по маневреност на по-лекия разузнавач. И макар че Торсон отначало увеличи дистанцията, тъй като започна по-рано да спира, сега тя отново бързо се скъсяваше.

— С носовите преграден огън по курса! Не му позволявайте да се приближи на дистанция един изстрел!

Пред „Каравела“ едно след друго избухваха космати огнени кълба. Случваше се приближаващият се към тях кораб да не успее да ги избегне и тогава пламъкът обтичаше по защитното му поле и за част от секундата го превръщаше в светещо огнено кълбо с почти километров размер. Но пламъкът угасваше и те отново виждаха на екраните хищното силно тяло на своя противник, който продължаваше, въпреки огъня на „Каравела“, да скъсява разстоянието.

— Всъщност защо бягаме от него? Цялата му мощност няма да стигне, за да пробие нашите защитни полета.

— Не съм измервал мощността му — обади се сухо Торсон. — И никой не я е измервал. Един земен кораб няма да стреля по спасителен катер.

И Ротанов отново трябваше да се съгласи с несъкрушимата логика на капитана. Корабът, който външно приличаше на земен разузнавач, можеше да се окаже съвсем друго. Машина, която притежава непознати качества и може би носи на борда си непознато оръжие. Капан за глупаци — ето какво представляваше той. Тази гонитба и стрелба явно не влизаха в първоначалните им планове. И Торсон бе абсолютно прав: в никакъв случай не биваше да ги допускат близо до „Каравела“. Как ще стане това? Съотношението между масите не бе в тяхна полза и макар че двигателите на „Каравела“ бяха няколко пъти по-мощни, инерцията от стотиците хиляди тонове заличаваше тяхното преимущество. Разузнавачът намаляваше по-бързо скоростта си, много по-бързо…

Двата кораба се носеха по една и съща траектория, като все повече се приближаваха до Черната планета. До онази точка на повърхността й, където привличането на планетата трябваше да промени посоката на „Каравела“, а все още непогасената инерция — да я отнесе по хиперболична орбита в открития космос, далеч от планетата. И тъй като намаляването на скоростта не ставаше равномерно, траекторията непрекъснато променяше очертанията си на екрана. Не беше далеч времето, когато скоростта щеше да се окаже недостатъчна, за да напуснат планетата. Балансът отново не бе в полза на „Каравела“. Поради огромната си маса по-рано трябваше да прекъсне спирането.

Ротанов си представи как ще стане това. В края на краищата чуждият кораб щеше да се приближи до тях. Ще започне близък бой, ще влезе в ход най-мощното оръжие. Защитните полета няма да издържат и единият от тях щеше да се превърне в облак нажежена плазма… Гибелта изглеждаше еднакво невероятна и за двата кораба.

В близкия бой ще бъде решаваща мощността. Ако на разузнавача няма от „черните балончета“, които бяха нападнали „Ленинград“, или нещо подобно, няма да му се размине. В близък бой „Каравела“ ще бъде по-силната. Генераторите й са способни да създадат такива енергийни заряди, каквито не е и сънувал този поовехтял разузнавач. А това ще означава, че той ще попадне в капана и всичко ще бъде справедливо, правилно, само дето в ядрените пламъци заедно с него ще изгори и обяснението на загадката. И ще трябва да започват всичко отначало. А кой знае какво ще бъде новото начало?