Корабт на чумата

Той вдигна ръце към Джулия, за да й даде възможност да залепи широка сребриста лепенка там, където ръкавите му се срещаха с ръкавиците. Вече бе облепил глезените си, а Джулия бе обезопасила задния цип. Притокът на въздух от апарата му беше стабилен. Разполагаше с три часа, преди да му се наложи да свали костюма.

— Движете се бавно и предпазливо — нареди Джулия, докато си вършеше работата. — Планирайте всичко, преди да действате. Не тичайте сега. Костюмите са вашия живот. Ако вирусът се пренася по въздуха, малка дупка в костюма ви излага на невероятна опасност.

— Какво ще стане, ако се скъса? — попита Марк с разтреперан глас.

Мърф беше участвал в няколко операции на брега, но очевидно нямаше желание да отиде на „Златна зора“. Кабрило обаче искаше той да ги придружи, за да провери компютрите на борда и да научи точно къде е бил параходът през последните няколко седмици.

— Ще оставя резервни лепенки. Ако скъсате нещо, веднага го залепете и ми се обадете. Костюмите имат положително въздушно налягане, така че, ако сте бързи, няма да имате проблеми. При инцидент спрете на място, защото ще трябва да огледам онова, което ви е закачило.

После тя се зае с Еди, като прегледа всеки сантиметър от гумираната материя, преди да залепи шевовете. Марк, Еди и Кабрило закопчаха коланите с кобурите. Предпазните ръкавици затрудняваха натискането на спусъците, но Хуан никога не би позволил да се качат на борда невъоръжени.

— Готов съм, капитане — обади се Джордж от отворената врата на пилотската кабина.

Хуан се опита да извика на близкия техник, но не го чуха през скафандъра. Натисна сам бутона, който активираше асансьора в хангара. Двете части на задния капак се отвориха над главите им, а асансьорът се издигна на четирите хидравлични бутала. Джулия се качи в хеликоптера. Хуан затвори вратата и се настани до пилота.

Еди и Мърф отстъпиха назад, за да направят място на Джордж да запали двигателя. След като загря хеликоптера в продължение на една-две минути, той включи предаването на главната перка. Машината се залюля за момент и се издигна нагоре.

Половин миля делеше двата кораба. Хуан забеляза долу бойния катер и малкия „Зодиак“ зад него. Точно над ватерлинията на „Златна зора“ имаше масивна товарна врата, използвана при снабдяването на парахода. Щяха да завържат „Зодиак“ там и да се върнат за душа с белина.

Когато се приближиха, Кабрило забеляза, че „Златна зора“ има великолепни очертания. Беше малко по-къса от неговия кораб, но със седемте палуби с каюти и апартаменти беше много по-висока. Носът й имаше чудесна извивка, а класическата й опашка бе ветрилообразна. Единственият й комин, зад басейна, бе наклонен назад и създаваше впечатлението, че параходът лети по водата. Хеликоптерът мина над кърмата и Хуан различи логото на „Златни пътешествия“ — водопад от златни монети — на комина.

Адамс спусна хеликоптера над машинното, като внимаваше да стои далеч от антените и радарите. Ограничаващият движенията му костюм не намали способностите му на превъзходен пилот. Снижи хеликоптера на половин метър от палубата и го стабилизира.

— Късмет — каза той, когато Хуан скочи долу.

Джулия отвори вратата си и започна да вади сандъци с медицинско оборудване. Хуан ги подреди на палубата и я прихвана за скока. Затвори вратата и плясна хеликоптера. Адамс се вдигна незабавно и отиде да доведе Мърф и Еди.

— Ще сляза веднага при пострадалите — каза Джулия, когато шумът от хеликоптера замря достатъчно, за да използват радиостанциите.

— Не. Ще изчакаме Джордж да се върне. Искам Еди да е с теб през цялото време, докато оглеждаме.

Джулия знаеше, че е прав. Хуан не я пазеше, защото бе жена, а защото бе единственият лекар наблизо. Ако с тях се случеше нещо, тя трябваше да ги лекува.

Хеликоптерът се върна след по-малко от десет минути, все още мокър от обливането с белина. Хуан и Джулия застанаха на стълбите под мостика, за да направят място за Джордж. Еди и Марк скочиха едновременно, а Гомес отново излетя. Този път хеликоптерът щеше да бъде грижливо измит и оставен на палубата, в случай че разузнавателният екип се натъкнеше на неприятности.

— Как си, Марк? — попита Хуан.

— Малко уплашен. Започвам да съжалявам, че загубих толкова време с онези видеоигри за лабораторни инциденти, от които се пръкват армии зомбита.

— Искаш ли да остана с теб на мостика няколко минути?

— Няма нужда, ще се оправя.

Тонът му издаваше, че би искал да приеме предложението на председателя, но гордостта не му позволяваше. Ерик Стоун и останалите от екипа в оперативния център слушаха разговора и той не можеше да покаже слабост.

— Добре. Откъде каза, че е дошла „Златна зора“?

— От Филипините — отговори Мърфи. — От базата данни на параходната компания научих, че пътува от Манила към Атина с някаква група за самопомощ.

— Провери дневниците и компютърната памет. Разбери дали са спирали някъде и къде. Виж дали се споменава и за нещо необичайно по време на пътуването. Всичко би трябвало да е записано. Джулия, знаеш къде отиваш и какво търсиш. Еди, остани с нея и й помогни да събере пробите.

— А ти къде ще си? — попита Еди.

— Разполагаме с въздушен запас за три часа, така че ще претърся колкото се може по-голяма част от кораба — отговори Хуан, като щракна фенера си и се увери, че има няколко резервни батерии в торбичката си.

Кабрило ги поведе надолу по стълбите към мостика. В края на тясната пътека, на двадесет метра над океана имаше контролно табло за пристанищните пилоти, които вкарваха параходите в пристанището. Вратата към мостика бе затворена. Хуан я дръпна и влезе в технологичното помещение. Електричеството не работеше, а акумулаторите за аварийното осветление очевидно се бяха изчерпали, така че вътре бе почти непрогледна тъмница. Само отблясъкът от звездите и луната хвърляше мрачни сенки наоколо.

Хуан завъртя лъча на фенера си. Забеляза първия труп след по-малко от две секунди. Джулия също запали фенера си и мина покрай него. Марк държеше видеокамера пред шлема си. Трупът бе в униформа на офицер — бял панталон и бяла риза с тъмни пагони. Главата му беше извърната настрани, но въпреки слабата светлина видяха, че кожата на врата му е ужасяващо бяла. Джулия коленичи до него и внимателно го обърна. Лицето на мъжа бе обляно в кръв, торсът лежеше в алена локва. Доктор Хъксли бързо го прегледа, като сумтеше при всяко откритие.

Докато тя работеше, Марк Мърфи се огледа за резервната електрическа инсталация. След минута лампите светнаха, както и няколко от мониторите. Видяха още три трупа. Двама мъже в униформа и жена във вечерна рокля. Кабрило предположи, че тя е била гостенка на офицера, който й е показвал мостика, когато са били покосени от вируса. Другите двама матроси вероятно са били на пост.

— Е, Хъкс? — попита Хуан, преди Джулия да завърши зловещия оглед.

— Възможно е да е газова атака, но при толкова много жертви залагам на нов вид треска с кръвоизливи, много по-мощна от всичко, за което съм чувала досега.

— Нещо като супервирус ебола? — попита Еди.

— По-бързо и по-опасно. И сто процента смъртоносно. Заирската ебола, най-страшната от трите познати форми, поразява около деветдесет процента. Кръвта не е черна, което ме кара да мисля, че вирусът не е минал в храносмилателната система. Ако се съди по опръсканото, бих казала, че е изкашлял всичко. Същото и с жената. Но има и друго — добави тя, като нежно вдигна ръката на офицера, която изглеждаше гумена. — Костите са се декалцирали до такава степен, че почти са се разтворили. Мисля, че мога да вкарам пръст в черепа му.

— Недей — възпря я Хуан. — Някаква идея с какво си имаме работа?

Джулия се изправи и почисти ръкавиците си с дезинфектираща кърпичка.

— Каквото и да е, става дума за изкуствено създаден вирус.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Убива приемника прекалено бързо, за да е естествен. Както другите живи организми вирусите са биологично програмирани да се размножават колкото се може по-често. Ако унищожи приемника си за минути, вирусът няма да има време да се прехвърли от един човек на следващия. В реалния свят такъв ще умре със скоростта, с която е избухнал. Дори ебола има нужда от една-две седмици да убие жертвите си, като оставя достатъчно време членовете на семействата им и съседите да прихванат заразата. Естественият подбор би убил толкова бързо действащ вирус за нула време.