Првото правило на магьосника

— Какво казва? — попита той Зед.

— Казва, че е бил смел, точно както му била казала Калан, но че се радва, дето Ричард Избухливият е дошъл да го заведе у дома.

— Мисля, че знам как се чувства. Зед, какво ще правим сега?

Зед го погледна объркано.

— Аз откъде да знам? Нали ти си Търсачът?

Чудесно. Ричард току-що надмина себе си, а кутията още не беше у тях, макар той по някаква причина да очакваше, че това ще стане. Почувства се така, сякаш се е блъснал с глава в стена, която не е знаел, че съществува. Продължиха да вървят, но той не знаеше коя е следващата им цел.

Залязващото небе блестеше сред златистите облаци. На Ричард му се стори, че вижда нещо в далечината пред тях. Мина напред и тръгна до Калан. Тя също гледаше в същата посока. На пътя нямаше никакви хора, бяха отишли да нощуват.

Не след дълго разбра какво е. Срещу тях галопираха четири коня. Само единият беше с ездач.

Четиридесета глава

За всеки случай Ричард докосна дръжката на меча си, докато наблюдаваше как четирите коня вдигат облак прах, който на фона на залязващото слънце изглеждаше златист. Скоро до него достигна шум от тракане на подкови. Самотният ездач се наклони на седлото и пришпори коня си. Ричард измъкна донякъде меча от ножницата, за да се увери, че всичко е наред, след това отново го спусна вътре. С приближаването на тъмно облечения ездач Ричард установи, че му е познат.

— Чейс!

Граничният надзирател накара конете да се заковат на място пред тях. Вгледа се в облака прах под себе си.

— Вие всички май изглеждате добре.

— Чейс, винаги е толкова приятно да те срещна! — усмихна се Ричард. — Как ни намери?

Той явно се засегна.

— Аз съм граничен надзирател. — За него това обяснение беше достатъчно. — Намерихте ли каквото търсехте?

— Не — призна с въздишка Ричард. Той видя малки ръчички, които обгръщаха тялото на Чейс. Иззад черното наметало се подаде мъничко личице.

— Рейчъл? Ти ли си?

Лицето й се показа още малко, после грейна в усмивка.

— Ричард! Толкова се радвам да те видя отново. Чейс не е ли чудесен? Той се би с един змей, който щеше да ме изяде.

— Не съм се бил с него — избоботи Чейс. — Просто вкарах малко желязо в главата му, това е всичко.

— Но щеше да го направиш. Ти си най-храбрият човек, когото съм срещала.

С болезнена гримаса Чейс извърна очи.

— Тя не е ли най-грозното дете, което си виждал някога? — той се наведе назад и я погледна. — Не ми се вярва един змей дори да си помисли да те яде.

Рейчъл се изкикоти и го стисна с ръчичките си.

— Ричард, виж — тя вдигна краче към него, показвайки му обувката си. — Чейс уби един елен. Казва, че не било погрешка, защото еленът беше много голям, така че го продаде на един човек, но всичко, което той можеше да му даде в замяна, бяха тези обувки и тази пелерина. Не са ли прекрасни? И Чейс каза, че мога да ги задържа.

Ричард й се усмихна.

— Да, това наистина е прекрасно. — Той забеляза куклата на Рейчъл и вързопа с хляба, разположени между нея и Чейс. Забеляза, че тя погледна Сидин така, сякаш го е виждала и преди.

Калан докосна Рейчъл по крака.

— Защо избяга? Толкова много се притеснявахме за теб.

Рейчъл подскочи при докосването на Калан. С една ръка се притисна до Чейс и пъхна другата в джоба си. Не отговори на въпроса на Калан, а вместо това погледна към Сидин.

— Защо сте го взели?

— Калан го спаси — каза Ричард. — Кралицата го беше заключила в тъмницата си. Това не е място за деца, така че Калан го измъкна оттам.

Рейчъл погледна Калан.

— Кралицата не побесня ли?

— Не позволявам на никого да причинява нещо лошо на деца — каза Калан. — Пък било то и Кралица.

— Е, какво толкова гледате. Довел съм коне за всички ви. Качвайте се. Предполагах, че ще ви настигна днес. Оставил съм едно диво прасе да се пече там, където сте преспали снощи, съвсем близо до Калисидрин.

Хванал се с една ръка за седлото, а с другата придържайки Сидин, Зед се метна на един от конете.

— Диво прасе! Що за глупак си ти? Да оставиш диво прасе да се пече без надзор! Та всеки би могъл да мине и да го вземе!

— Защо си мислиш, че искам да побързаме? Там бъка от вълчи следи, макар че се съмнявам да се приближат до огъня.

— Да не си посмял да припариш до този вълк — предупреди го Зед. — Той е приятел на Майката Изповедник.

Чейс хвърли един поглед на Калан, след това на Ричард, после обърна коня си и ги поведе към залязващото слънце. Връщането на Чейс поободри Ричард. Накара го още веднъж да почувства, че всичко е възможно. След като се качи на коня си, Калан взе Сидин и двамата се заговориха и започнаха да се смеят по пътя. В лагера Зед не губи нито минутка и веднага опита печеното, обявявайки, че става за ядене. Той повдигна робата си и седна на земята с грейнало лице, в очакване някой с нож да разреже вечерята. Сидин, също с грейнало лице, се облегна на Калан, щом тя се отпусна на земята. Ричард и Чейс започнаха да разрязват прасето. Рейчъл не се отделяше от Чейс и непрекъснато го гледаше, като същевременно държеше под око Калан, куклата беше в скута й, а вързопът с хляба — до хълбока.

Ричард отряза голямо парче и го подаде на Зед.

— И така, какво стана? С брат ми, искам да кажа?

Чейс се ухили.

— Когато му казах онова, което ми беше заръчал да му кажа, той ми отговори, че щом имаш проблеми, ще ти помогне. Събра войската и разпратихме повечето войници в отбранителна позиция по дължината на границата, под командването на граничните надзиратели. След като границата падна, той отказа да остане там и да чака. Влезе с хиляда от най-добрите си войници в Средната земя. Всички те в момента са на бивак край Ранг’Шада и чакат, за да могат да ти помогнат.

Ричард престана да реже, смаян от тези думи.

— Наистина? Брат ми е казал това? Дошъл е на помощ? И то с войска?

Чейс кимна.

— Каза, че щом ти си вътре, той също ще участва.

Ричард почувства огромно съжаление, че се беше усъмнил в Майкъл, настроението му се подобри при мисълта, че брат му зарязва всичко, за да му се притече на помощ.

— Не беше ли ядосан?

— Бях сигурен, че ще е и че ще ме навика, но той само искаше да знае как си, дали си изложен на голям риск, къде си. Каза, че те познава и че щом казваш, че е толкова важно, значи е важно и за него. Предложи да дойде с мен, но аз не му позволих. Остана при хората си и вероятно точно в този момент нетърпеливо ходи напред-назад в палатката си в очакване да те види. Трябва да ти кажа, че аз също бях изненадан.

Очите на Ричард се разшириха от учудване.

— Брат ми, заедно с хиляда от войниците си, е дошъл в Средната земя, за да ми се притече на помощ — той погледна Калан. — Не е ли чудесно? — Тя само му се усмихна.

Докато режеше месото, Чейс го погледна строго.

— За известно време си мислех, че с теб е свършено, когато видях, че следите ти отиват към Агаден.

Ричард вдигна глава.

— Ходил си в Агаден?

— На глупак ли ти приличам? Не можеш да станеш началник на граничните надзиратели без капка мозък в главата си. Започнах да се чудя как да кажа на Майкъл, че си мъртъв. И тогава видях следите ти да излизат от Агаден — веждите му се сключиха на челото. — Как успя да излезеш жив от там?

Ричард се ухили насреща му.

— Мисля, че добрите духове…

Рейчъл изкрещя.

Ричард и Чейс се извърнаха с насочени ножове. Преди Чейс да успее да се хвърли напред, Ричард го спря.

Беше Брофи.

— Рейчъл? Ти ли си, Рейчъл?

Тя извади крака на куклата от устата си. Очите й бяха широко отворени.

— Звучи като Брофи.

Опашката на вълка се размаха насам-натам.

— Ами защото наистина е Брофи! — той се втурна към нея.

— Брофи, как така си се превърнал във вълк?

Той седна на задните си лапи пред нея.

— Защото един мил магьосник ме превърна във вълк. Такова беше желанието ми и той го изпълни.