Триумфт на Ендимион

— Мили Боже — промълви капитан Уолмак и се прекръсти.

— Идентифицирахме главата на регента Токра Ретинг — разнесе се спокойният глас на разузнавателният офицер.

— Главата? — възкликна Уолмак, осъзнавайки, че ненужното му повторение се предава до адмирала, както и целият разговор. Четири минути по-късно адмирал Лемприе щеше да разбере, че капитанът е направил глупава забележка. Нямаше значение. — Нещо друго важно там? — попита той.

— Не, сър — отвърна жената. — Но в момента те излъчват по различни радиочестоти.

Уолмак повдигна вежди. До този момент Зимният дворец не беше предавал нито по радиото, нито по теснолъчевия канал.

— Какво казват?

— Съобщението е на китайски следхеджирски тибетски, сър — отвърна офицерът. Но после бързо прибави: — В паника са, капитане. Далай лама е изчезнал. Също и шефът на силите му за сигурност. Генерал Сурканг Сеуон Чемпо, командващ дворцовата гвардия, е мъртъв, сър… те потвърдиха, че са открили обезглавеното му тяло.

Уолмак си погледна часовника. Теснолъчевото съобщение още не бе стигнало до кораба на адмирала.

— Кой го е извършил, офицер? Шрайка ли? — Не зная, сър. Както казах, обективите и камерите бяха Другаде. Ще проверим дисковете.

— Действайте — отвърна Уолмак. Повече не можеше да чака. Той нареди по теснолъчевия канал на лейтенанта от морската пехота: — Идете в двореца, лейтенант. Вижте какво става там. Пращам още пет спускателни кораба, бойни ЕМПС и топтер. Проверете за някакви следи от архиепископ Брек, отец Фарел или отец Льоблан. Както и от пилота и почетната стража, разбира се.

— Слушам, сър.

Датчикът на теснолъчевия предавател премигна в зелено. Адмиралът получаваше последното предаване. Беше прекалено късно да чака заповедта му. Уолмак се свърза с двата най-близки мирски кораба — фотонни кораби точно зад външната луна — и им нареди да обявят състояние на бойна готовност, после да се спуснат в синхронна орбита с „Ибрил“. Можеше да му потрябва огневата им мощ. Капитанът и по-рано бе виждал последствията от появата на Шрайка и мисълта, че това създание неочаквано може да се появи на кораба му, го караше да настръхва. Той се свърза с капитан Самюълс на борда на фотонния кораб НСК „Св. Бонавентура“.

— Каръл — каза Уолмак на сепнатия капитан, — включи се в тактическото пространство, моля те.

Уолмак също се включи и застана в двореца на сияещата облачна планета Тян Шан. Самюълс внезапно се появи до него сред звездния мрак.

— Каръл — заговори Уолмак, — там долу става нещо. Мисля, че пак е Шрайка. Ако връзката с „Ибрил“ прекъсне или започнем да надаваме нечленоразделни крясъци…

— Ще пратя три лодки с морски пехотинци — отвърна Самюълс.

— Не — възрази Уолмак. — Унищожи „Ибрил“. Незабавно.

Капитан Самюълс премигна. Също и носещият се в пространството датчик, който показваше, че се получава сигнал от флагманския кораб на адмирал Лемприе. Уолмак се изключи от тактическия канал.

Съобщението беше кратко.

— „Рагил“ се готви за скок в системата, точно извън критичния гравитационен кладенец около Тян Шан — заяви адмирал Лемприе. Слабото му лице бе мрачно.

Уолмак отвори уста да възрази на началника си, осъзна, че теснолъчевият му протест ще стигне почти три минути след извършването на хокинговия скок и затвори уста. Подобно прехвърляне в системата беше невероятно опасно — имаше огромна вероятност от катастрофа, при която да загине целият екипаж, — но той разбираше, че адмиралът трябва да бъде на мястото на събитията и заповедите му да се изпълняват незабавно.

„Мили Боже — помисли си Уолмак, — великият инквизитор е осакатен, архиепископът и другите са изчезнали, дворецът на Далай лама прилича на съборен мравуняк. дяволите да го вземат онзи Шрайк. Къде се бави папската сонда-куриер? Къде е корабът на Техноцентъра, който ни обещаха? Как можахме да изпаднем в толкова ужасно положение?“

— Капитане? — От лазарета на спускателния кораб го викаше старшият медик от морската пехота, придружаващ експедиционната част.

— Докладвайте.

— Кардинал Мустафа е в съзнание, сър… все още сляп, разбира се… Страда от ужасни болки, но…

— Свържете ме с него — изръмжа Уолмак.

Ужасяващ образ изпълни холосферата. Капитан Уолмак усети, че другите на мостика се отдръпват назад.

Лицето на великия инквизитор все още бе окървавено. Зъбите му бяха яркочервени и той крещеше. Очните му орбити бяха кухи, освен пипалата от разкъсана тъкан и ручейчетата кръв.

Отначало капитан Уолмак не можеше да разбере нищо от писъците му. После осъзна какво вика кардиналът.

— Немес! Немес! Немес!

Създанията, наречени Немес, Сцила и Бриарей, продължават на изток.

Тримата остават фазоизместени, без да обръщат внимание на шеметните количества енергия, които поглъща това. Енергията си получават отдругаде. Това не е техен проблем. Цялото им съществуване ги е насочвало към този момент.

След мигновеното премеждие под Западната порта Парго Калинг Немес повежда близнаците си нагоре в кулата и през огромните метални кабели, държащи висящия мост. Тримата тичат през пазара Дрепунг, три фигури, плъзгащи се през сгъстения кехлибарен въздух покрай замръзнали на място човешки фигури. Хилядите пазаруващи, дъвчещи, смеещи се, спорещи, бутащи се човешки статуи на пазара Фари карат Немес да разтегне тънките си устни в усмивка. Тя може да обезглави всички им, без дори да разберат какво става. Но целта й е друга.

На кабелната станция на хребета Фари тримата се връщат в бавно време — иначе триенето на кабела ще представлява проблем.

„Сцила по северния Горен път — излъчва по общия канал Немес. — Бриарей по средния мост. Аз тръгвам по кабела.“

Близнаците й кимват, заискряват и изчезват. Надзирателят на кабела пристъпва напред, за да възрази на Немес, която разблъсква опашката и застава пред десетките пътници. Това е наи-натовареното време през деня.

Радамант Немес го повдига и го хвърля от платформата. Десетина разгневени мъже и жени се блъскат към нея викат и искат отмъщение.

Немес скача от платформата и се хваща за кабела. Няма макара, запънки, катерачески ремъци. Фазоизмества само дланите на нечовешките си ръце и се носи към хребета Кун Лун. Разярените хора зад нея се закачват за кабела и се впускат в преследване — десет, двайсет, дори повече. Мнозина са харесвали надзирателя.

Немес минава над огромната бездна между хребетите Фари и Кун Лун за половината от обичайното време. Когато приближава, тя почти не намалява скоростта си и се блъска в скалата, фазоизместила се в последния момент. После се изправя от вдлъбнатината в камъка и се връща при кабела.

Макарите вият, когато първите й преследвачи изминават последните неколкостотин метра. На хоризонта се нижат още като черни мъниста на тънък конец. Немес се усмихва, фазоизмества двете си ръце, протяга се нагоре и отсича кабела.

Тя се изненадва, че само неколцина от десетките обречени мъже и жени изкрещяват, когато се изплъзват в бездната.

Немес изтичва до фиксираните въжета, изкатерва се с голи ръце и после отсича всичките — въжета за изкачване и спускане, осигурителни въжета, всичко. Пет въоръжени бойци от кунлунската полиция от Хей уанг-му се изправят на пътя й по хребета, точно на юг от пързалката. Тя фазоизмества само лявата си подлакътница и ги запокитва в пропастта.

Немес поглежда на северозапад, фокусира инфрачервения си и телескопичен визьор и се съсредоточава върху огромния висящ мост от бамбук бонзай, който свързва скалните пунктове по Горния път между хребетите Фари и Кун Лун. Мостът пада пред очите й, летвите, въжетата и поддържащите кабели се гърчат, докато летят назад към западния склон. По-долните части на моста потъват във фосгеновите облаци.

„Готово“ — излъчва Бриарей.

„Колко души имаше на моста по време на падането?“ — пита Немес.

„Много.“ — Бриарей изключва връзката.

Миг по-късно се обажда Сцила.

„Северният мост е унищожен. В момента разрушавам Горния път.“