Игра на тронове

На другата заран се събуди още преди да е съмнало, добра се сънена до прозореца и загледа как лорд Берик строява хората си на двора. Поеха тъкмо по изгрев слънце с три знамена пред колоната: коронованият елен на краля се вееше на най-високия прът, а вълчището на дома Старк и назъбената мълния, пряпорецът на самия лорд Берик — на по-къси от двете му страни. Гледката беше възбуждаща — като оживяла балада: дрънченето на мечовете, мигащата светлина на факлите, танцуващите под напора на вятъра знамена, пръхтенето и цвиленето на конете, златното сияние на изгрева, сипещо се през решетките на вдигащия се със скърцане портикул. Мъжете от Зимен хребет изглеждаха особено изящни в сребристите си доспехи и дългите сиви плащове.

Знамето на Старк го носеше Алин. Когато го видя как дръпна юзди до лорд Берик да му каже нещо, Санса изпита гордост. Алин беше по-красив от Джори; един ден щеше да стане истински рицар.

След като заминаха, Кулата на Ръката стана толкова пуста, че Санса чак се зарадва като видя Аря на слизане за закуска.

— Къде са се дянали всички? — запита сестра й, докато белеше кората на един сочен портокал. — Да не би татко да ги е пратил да хванат Джайм Ланистър?

Санса въздъхна.

— Заминаха с лорд Берик да обезглавят сир Грегър Клегейн. — Обърна се към септа Мордейн, която ядеше каша. — Септа, лорд Берик ще остави ли главата на сир Грегър набита на копие пред собствената му порта, или ще я донесе на краля? — Двете с Джейн Пули бяха спорили снощи по този въпрос.

Септата вдигна глава, стъписана от ужас.

— Една благородна дама не обсъжда такива неща над кашата си. Къде са ти обноските, Санса? Честна дума, напоследък по лошотия почти не отстъпваш на сестра си.

— Какво е направил Грегър? — попита Аря.

— Подпалил е една твърдина и е избил много хора, жени и деца също.

Аря се навъси.

— Джайм Ланистър уби Джори, Хюард и Вил, а Хрътката уби Мика. Някой трябва да обезглави тях.

— Не е същото — възрази Санса. — Хрътката е заклетият щит на Джофри. Твоето касапче нападна принца.

— Лъжкиня — изрева Аря и ръката й стисна толкова силно портокала, че сокът се процеди между пръстите й.

— Хайде, давай, наречи ме каквото си искаш — невъзмутимо заяви Санса. — Но няма да смееш, когато се омъжа за Джофри. Ще трябва да ми се кланяш и да ме наричаш „ваша милост“. — Аря хвърли портокала през масата и Санса изпищя. Плодът я улучи в челото с влажен плясък и се пльосна в скута й.

— Имате сок по лицето, ваша милост — каза Аря.

Стичаше се по носа й и подлюти очите й. Санса го изтри с кърпичката си. Като видя какво е направил плодът в скута й с красивата й копринена рокля с цвят на стара кост, отново изпищя.

— Ти си ужасна! — кресна тя на сестра си. — Теб трябваше да убият вместо Лейди!

Септа Мордейн скочи побесняла на крака.

— Лорд татко ви ще научи за това! Прибирайте се веднага в стаите си. Веднага!

— И аз ли? — От очите на Санса бликнаха сълзи. — Не е честно.

— Никакви обсъждания. Марш!

Санса излезе с вдигната гордо глава. Щеше да стане кралица, а кралиците не плачеха. Поне не и пред хора. Когато се прибра в спалнята си, залости вратата и си свали роклята. Портокалът бе оставил грозни петна по коприната.

— Мразя я! — писна тя. Смачка на топка оцапаната рокля и я хвърли в студената камина върху пепелта от снощния огън. И като видя, че петната са се просмукали и по долната й риза, захлипа, без да може да се удържи. Свали побесняла и останалите си дрехи, хвърли се гола на леглото и плака чак докато не заспа.

По обед септа Мордейн почука на вратата й.

— Санса. Лорд баща ти иска да те види веднага.

— Лейди — прошепна Санса и скочи сепната. За миг сякаш вълчището беше тук, в стаята. Гледаше я със златните си очи, тъжни и знаещи. Разбра, че е сънувала. Лейди беше с нея и двете тичаха, и… и… и тя се мъчеше да си спомни какво е да улавяш дъжда с пръсти. Сънят заглъхна и Лейди отново я нямаше. Беше мъртва.

— Санса. — Тропането се повтори. — Чуваш ли ме?

— Да, септа — извика тя. — Може ли само една минутка, да се облека? — Очите й бяха почервенели от плача, но тя положи всички усилия да си възвърне хубостта.

Лорд Едард седеше приведен над огромна книга в кожена подвързия. Гипсираният му крак стърчеше опънат под масата.

— Ела тук, Санса — подкани я благо баща й след като септата излезе да доведе и сестра й. — Седни до мен.

Затвори книгата. Септа Мордейн скоро се върна с дърпащата се в желязната й хватка Аря. Санса си беше облякла една чудесна рокля от светлозелена дамаска и си изписа израз на разкаяние, но сестра й беше в същите опърпани кожени гащи с миши цвят и горнище от грубо изпредена вълна, както на закуската.

— Ето ви я и другата — обяви септата.

— Моите благодарности, септа Мордейн. Бих искал да поговоря с дъщерите си насаме, ако благоволите. — Септата кимна и излезе.

— Аря го започна — припряно подхвана Санса, за да не я изпреварят. — Нарече ме лъжкиня и хвърли по мен портокал, оцапа ми роклята, онази от коприната с костен цвят, дето ми я подари кралица Церсей на годежа ми с принц Джофри. Тя ме мрази, защото ще се омъжа за принца. Тя се опитва всичко да развали, татко, тя не може да понася красивото, изящното и великолепното.

— Стига, Санса — рязко я прекъсна лорд Едард.

Аря вдигна очи от пода.

— Съжалявам, татко. Сгреших и моля милата ми сестра да ми прости.

Санса толкова се изненада, че онемя. Най-сетне успя да попита:

— А роклята ми?

— Може… мога да я изпера — отвърна нерешително Ара.

— Прането няма да я оправи — отвърна Санса. — Дори да я търкаш цял ден и цяла нощ. Коприната е съсипана.

— Тогава ще… ще ти ушия нова — каза Аря.

Санса презрително вирна брадичка.

— Ти?! Ти не можеш да ушиеш дреха, която да става дори да се чистят кочините с нея.

Баща им въздъхна.

— Не ви извиках тук, за да си говорим за рокли. Връщам ви в Зимен хребет.

За втори път Санса онемя. Очите й пак се напълниха със сълзи.

— Не — промълви Аря.

— Моля ви, татко — успя да отрони най-после Санса. — Недейте, моля ви.

Едард Старк удостои дъщерите си с уморена усмивка.

— Най-сетне поне намерихме нещо, за което двете сте съгласни.

— Нищо лошо не съм направила — започна да го умолява Санса. — Не искам да се връщам. — Обичаше Кралски чертог. Пищните дворцови шествия, върховните владетели и господарки с техните кадифета, коприни и скъпоценности, огромния град с толкова многото хора. Турнирът се бе оказал най-вълшебното нещо в целия й живот, а оставаха още толкова неща, които все още не бе видяла — жътвени празници, балове с маски, игри на мимове и глумски позорища. Не можеше да понесе мисълта, че ще изгуби всичко това. — Пратете Аря, тя започна всичко, татко, заклевам се. Аз ще бъда добричка, ще видите, само ме оставете и обещавам, че ще съм толкова мила, благородна и изискана, колкото самата кралица.

Устата на баща й се изкриви странно.

— Санса, не ви отпращам защото се карате, макар боговете да са ми свидетели, че ми омръзнаха препирните ви. Искам да ви върна в Зимен хребет, за да сте в безопасност. Трима от хората ми бяха убити като псета на по-малко от левга оттук, а какво прави Робърт? Ходи на лов.

Аря дъвчеше устната си — отвратителен навик.

— Можем ли да вземем с нас и Сирио?

— Кой го интересува тъпия ти учител по танци? — кипна Санса. — Татко, добре че се сетих, не мога да замина. Ще се венчавам за принц Джофри. — Постара се да се усмихне храбро. — Аз го обичам, татко, наистина го обичам, обичам го толкова, колкото кралица Нерис е обичала принц Емон, Драконовия рицар, и колкото Джонквил е обичала сир Флориан. Искам да стана неговата кралица и да родя неговите деца.

— Миличката ми — каза нежно баща й, — чуй ме. Когато порастеш достатъчно, ще се намери владетел, който да ти подхожда, благородник, достоен за теб, някой, който ще е храбър, силен и добър. Този годеж с Ланистърови беше ужасна грешка. Джофри не е принц Емон, повярвай ми.