Тай-пан

Струан избра още едно парче.

— Много пъти съм се опитвал да науча кантонски. Но не съм добър ученик и езикът ми не произнася звуците правилно. — Той изяде баничката деликатно и отпи от чая. — Чаят е великолепен.

У Куок поклати глава.

— Лин Тин. Обичате ли сучоски чай?

— Лин Тин е по-добър.

— Научих английски от Скрагър и други. Учих години наред.

Китаецът изяде едно парче и после отново подкани Струан да опита от вкусната храна.

— Яжте още малко, приятелю. Вие сте странен човек. Много се радвам да се запозная с подобен тип. Естествен сте. Кълна се, че много дни ще ви трябват да умрете, много дни.

Очите на Струан станаха по-тъмнозелени и по-блестящи.

— А вие ще умрете много бързо. Моите методи са различни от вашите. Един миг сте жив, другия — мъртъв — щракна с пръсти. — Така е най-добре — и за приятел, и за враг. Или за бясно куче!

— Защо говорите така странно, а? — попита У Куок след зловеща пауза.

— Моля?

— Вие не говорите като мен. Трудно ви разбирам. Звучи различно.

— Има много диалекти, различни видове английски език — обясни спокойно Струан.

— Той е франт, У Куок, както вече казах — обясни Скрагър. — Контетата говорят различно. Ходят на училище, както казах.

— Този обесник Скрагър истината ли казва? Моят английски правилен ли е?

— Кой говори по-правилно кантонски — селянинът или учителят? Езикът на селяните е правилен за полето, а на учителя — за училището.

У Куок се облакъти на възглавницата и отпи от чая. После заговори:

— Чухме, че на борда на кораба си имате много сребро. Четирийсет лака.

— Кой ви даде това? — Струан разтвори дланта си и постави половинката от монетата на масата.

— Една половинка — една услуга. Така ли е, приятел?

— Да — отвърна Струан, ядосан на себе си, че се е хванал в клопката на Джин-куа. — Откъде имате това?

— От баща ми.

— А той откъде го има?

— Какво мислите, драги, откъде този стар разбойник Джин-куа се е сдобил с четирийсет лака сребро? От старите си корабни другари, разбира се. Десет лака на баща ми са на борда на вашия кораб. — Коремът на У Куок се разтресе от смях. — Налей на негово благородие малко грог, Скрагър! Той има нужда от него.

— У Фанг Чой и Джин-куа са корабни другари?! — попита Струан потресен.

— Така е думата, приятел. Ние охраняваме морската му търговия да не попадне в ръцете на лайняни пирати. Контролираме морето. Почтено е да се плаща за услугите, нали? Така че понякога ние инвестираме парите му, за да получим печалба, така ли? Инвестираме понякога. Чай, коприна, опиум. Заеми. — У Куок се държеше за корема и от смеха на тесните му очички се появиха сълзи. — Така излиза, че ние също сме партньори — ние и „Ноубъл хаус“. Има ли по-изгодна инвестиция, а, приятел?

— Какво предлагате като „услуга“, У Куок?

— Да пием за среброто и за вашия джос, тай-пан. После ще говорим.

— Той каза да обесят момчето, ако се забавим повече от час — напомни Скрагър, като напълни три чаши с ром. — А ако вдигнем платно, да ни хвърлят във въздуха и да обесят момчето.

— Колко прави един час, приятел?

— Достатъчно дълго.

У Куок продължи да яде известно време.

— И ще обесите момчето?

— А вие? — Струан извади часовника си и го постави на масата. — Половината време измина.

У Куок взе една чаша от Скрагър и пи бавно. Струан почувства как косата на тила му се изправи от напрежение. Чуваше приглушените звуци от китайската реч, скърцането на опънатите въжета и на дъските.

Отвън долиташе тихият шум на дъжд. У Куок взе клечка за зъби и започна да чисти зъбите си, учтиво покрил уста с ръка. Дъждът се усили.

— Услугата, която У Куок иска! — започна той. — Флотилията ви се състои от двайсет клипера, така ли?

— Деветнайсет.

— Добре, деветнайсет. На всеки един ще поставяме по един наш човек. Обучавате ги като капитани. Офицери. Деветнайсет човека. Както е редно, за да станат добри капитани. Биете ги, влачите ги под кила на кораба, каквото пожелаете, само не ги убивате. Пет години ще са ваши, после се връщат обратно. Второ. След една година и един ден получаваме клипер. Като „Чайна клауд“. Цената му ще платим в сребро. Вие плащате в пари и в друго, ние — в сребро. Оборудван с топове, такелаж и платна. Десет от нашите хора отиват в Блайт и наблюдават построяването му, после се връщат с него. Къде и как ще получим кораба — ще решим по-късно, нали така, Скрагър?

— Мда.

— Последно, даваме ви един малчуган — трима малчугани — да образовате. Три момчета да изучите като контета. В най-доброто лондонско училище — каза У Куок, — каквото и да струва.

— Най-добрите дрехи, карети, квартири и храна — добави Скрагър, да станат като проклетите контета. Да получат най-изискано образование. Оксфорд или Кембридж. Да. Университет и после у дома.

— Това не е една услуга, а много — възмути се Струан.

— Много — малко, това е услугата — каза У Куок троснато. — Това искаме, по дяволите. Ако не, мога да си взема обратно десетте лака, а също и трийсетте. После ще си купя кораб. С пари всичко може да се купи, нали така, драги? Да, мога да взема обратно парите и да се споразумея с Едноокия дявол. Как се казва?

— Брок — отвърна Струан.

— Да, Брок. Да се споразумея с Брок или с някой друг. Споразумението си е споразумение. Просто искам да изучите хората. И да построите кораб. Почтена молба. Казвате да или не.

— Аз ще сключа друго споразумение с вас. Ето ви монетата и със или без мен на борда на „Чайна клауд“, опитайте да си вземете обратно среброто, за бога.

— Имаме двеста кораба чак до хоризонта. Ще загубя сто, двеста кораба, какво значение има. Ще взема среброто, тай-пан. Ще взема среброто.

Струан вдигна половинката от монетата и стана.

— Съгласен ли сте с моето споразумение?

— Не съм съгласен. Съгласен съм да бъде услуга. Да не би тай-панът на „Ноубъл хаус“ да е загубил честта си, айейа? Да или не?

— След един месец доведете сто човека. Не искам нито един от тях да е преследван от мандарините за престъпления, всички да могат да четат и пишат. От тях ще избера деветнайсет за капитани. И десет човека, които да надзирават строежа. После доведете и трите момчета.

— Много опасно, приятел — каза У Куок, — толкоз много хора. Какво ще кажеш, Скрагър?

— Няма да е опасно, ако ги докараме, да речем, в Абърдийн, няма нищо непочтено и лошо в това да направим подбор. Нали?

У Куок помисли за момент.

— Съгласен съм. След месец в Абърдийн.

— Аз ще предам кораба лично на вас. Или на У Фанг Чой… единствено. На никой друг — заяви Струан.

— На този, когото изпратя.

— Не.

— Или на мене, драги? — попита Скрагър.

— Не. На У Куок или на У Фанг Чой. И то в открито море.

— Защо? — попита У Куок. — Кажете защо? Каква гадост се мъти в главата ви, приятел?

— Нали корабът ще бъде ваш? Не е редно такъв красавец да попадне в други ръце. Къде е вашето достойнство, а?

— Съгласен съм — каза У Куок накрая. — Без предателство, за бога, или ще си го върна.

Струан замълча презрително и тръгна към вратата, но Скрагър препречи пътя му.

— А къде е свещената клетва, тай-пан?

— Вече я дадох на Джин-куа, Скрагър. Знаете цената на моята клетва, по дяволите!

Скрагър кимна към У Куок и се отдръпна.

— Благодаря, тай-пан.

— Като виждам, че давате съгласието си по такъв любезен и приятелски начин, тай-пан, си спомням, че баща ми ви е изпратил подарък и послание.

Той махна с ръка към Скрагър, който отвори един моряшки сандък, извади вързоп и го подаде на Струан.

Вързопът съдържаше флаг с емблемата на лъва и дракона. Също и корабния дневник на изчезналия Скарлет клауд.

Струан отвори дневника на последната страница и прочете: