Душегубеца

— Ние сме поданици на английската кралица! — заяви Купър разгорещено.

Дмитрий щракна с пръсти.

— Не сте нищо повече от праха под копитата на коня ми! В Русия сте поданици на Господ и на Неговия многообичан син, Иван Василиевич, царя на Русия! — той се усмихна. — Както виждате, знам езика ви. Освен това търговецът, с когото влязохте в контакт във Вароди, е мой човек. А сега ми е заповядано да ви отведа при негово величество царя. Багажът ви вече е събран.

Дмитрий се изправи в стремената си и махна с ръка. Хората му веднага докараха три коня. Някакъв разтреперан монах се промуши през редицата конници и хвърли наметките, шапките и ръкавиците на тримата гости на манастира върху кишата.

— Правете каквото ви се казва — обади се Сен Клер.

И така, тримата спътници се облякоха набързо, а после йезуитът помогна на Ребека да се качи в седлото.

— Подчинявай се каквото и да ти наредят — прошепна той. — Същото важи и за теб, Купър! Тези главорези ще те убият, без да им мигне окото.

— Но откъде са разбрали, че сме тук? — попита тихо албиносът.

— Нали ви обясних — пътната мрежа в Русия е много добре развита. Към Москва са били изпратени вестоносци още щом корабът ни е акостирал в пристанището на Вароди.

— Стига приказки — сгълча ги Дмитрий, след което поведе групата през двора.

Тримата затворници яздеха в средата на дългата колона конници. Щом излязоха през главната порта, опричниците спряха. Командирът им извика нещо и Ребека с ужас се взря в монасите, които избутаха навън шейните, с които бяха дошли дотук. Сбруите на конете бяха свалени, а водачите бяха вързани за шейните. Телата им бяха чисто голи и жестоките рани от камшик по кожата им проблясваха на светлината на факлите.

— Това не е редно! — извика Сен Клер.

Един от опричниците го зашлеви през устата. Дмитрий се приближи и застана с коня си пред йезуита. После извади сабята си и допря голото й острие до рамото му.

— Кой ти е позволил да се обаждаш, англичанино?!

Сен Клер попи кръвта, която беше потекла от ъгълчето на устата му.

— Тези нещастници не са направили нищо лошо — заяви той.

— Напротив, англичанино! Нямали са право да вземат парите ви и да ви вкарват в Русия без разрешението на царя и на служителите му!

Командирът на опричниците беше застанал толкова близо до нея, че Ребека успя да го огледа по-внимателно. Дмитрий беше млад мъж с тъмна коса, гладка кожа, мургав тен и косо разположени очи.

— Нямали са право — повтори той, а после дойде още по-близо до Сен Клер. — Въпреки това съжалявам, че ти разкървавиха устата, англичанино.

След тези думи Дмитрий се изправи в стремената си и с един замах преряза гърлото на опричника, който беше ударил йезуита. Главата на мъжа мигом отхвръкна, а тялото му се килна надясно, опръсквайки Ребека с кръв, след което се изтърколи в снега. Командирът на опричниците изкрещя някаква заповед. Двама от хората му моментално слязоха от конете си, взеха отсечената глава и я поставиха между краката на един от вързаните за шейните си водачи. Обезглавеният труп пък беше хвърлен върху друг от водачите и двете тела се преплетоха, сякаш мъжете бяха любовници. Ребека затвори очи, едва потискайки желанието си да повърне. Опричниците около нея си казаха нещо и се разсмяха. Дмитрий обърна коня си към Сен Клер.

— Този мъж не биваше да те удря, англичанино — каза той. — Не ми беше поискал разрешение за това — командирът се усмихна на Ребека. — А пък ако беше ударил теб, щеше да умре много по-бавно и мъчително. Преди да му отсека главата, щях да му отскубна гениталиите и да му ги натъпча в устата.

После Дмитрий се върна при портите и отново закрещя някакви заповеди. Петима монаси тутакси излязоха от манастира с три грамадни мяха от свинска кожа и ги поставиха върху всяка от шейните. Дмитрий разпори меховете със сабята си и отвътре потече масло. Водачите разбраха какво ги чака и започнаха да пищят, опитвайки се да се освободят от въжетата, с които бяха вързани. Без да обръщат внимание на молбите им, опричниците метнаха няколко факли върху маслото и само след миг трите шейни избухнаха в пламъци. Огънят освети нощта, а въздухът се изпълни с миризмата на горяща плът.

Ребека затвори очи и се опита да си представи, че е някъде далеч оттук. Не беше възможно това да се случва наистина! Сигурно сънуваше кошмар. Да, в действителност тя вървеше из гората край Дънмоу, хваната за ръката на майка си. Двете отиваха да си наберат малко диви цветя… В следващия момент девойката чу Сен Клер да шепне зад гърба й на онзи свой странен език. Тя отвори очи и веднага извърна поглед от горящите шейни. От другата страна на йезуита Купър стоеше неподвижно в седлото си и се взираше невъзмутимо пред себе си. Дмитрий приближи коня си до неговия и му каза нещо, но албиносът не отговори.

— Казва, че си белокос демон — обясни му Сен Клер.

— Предай му тогава — отвърна Купър, — че явно съм попаднал в подходяща компания.

Командирът на опричниците накара йезуита да му преведе. Сен Клер се подчини и бавно повтори думите на албиноса на руски. Дмитрий се засмя и се плесна по бедрата.

— Мисля, че те харесва — прошепна йезуитът. — А ти, Купър, току-що научи първия си урок за тази страна и тези мъже. В техните очи съществува само една истинска добродетел и това е смелостта пред лицето на смъртта. Не го забравяй!

Постепенно пламъците намаляха и огънят започна да гасне. Игуменът на манастира и монасите излязоха и се проснаха по очи пред коня на Дмитрий, три пъти удряйки челата си в земята в знак на мълчаливо подчинение. Командирът на опричниците им закрещя нещо и замахна с камшика си във въздуха.

— О, не! — прошепна Ребека. — Нима ще убие и тях?

— Не, няма — отвърна й Сен Клер. — Каза им, че този път ще ги пощади, понеже е в добро настроение, но ги предупреди, че ако отново подслонят някой странник без разрешението на царя, съдбата на водачите ни ще им се стори нищо работа в сравнение с това, което ще сполети тях.

Когато Дмитрий приключи с крясъците, той заповяда факлите да бъдат угасени и бясно препусна по пътя, последван от хората си и тримата затворници, яздещи в средата на колоната.

Ребека се вкопчи в юздите, полагайки неимоверни усилия да се задържи на седлото. Опричниците край нея бяха свели глави, за да се предпазят от свирепия вятър, и препускаха като демони в нощта. От време на време групата им спираше, за да даде почивка на конете и да се подкрепи с малко ръжен хляб, осолено свинско и сушена риба. Девойката не знаеше дали е будна, или сънува. Единственото, което стигаше до съзнанието й, беше лекото просветляване на небето над главите им, тропотът на конски копита и вонята на кръв и дим, която се носеше от тъмните фигури наоколо.

На сутринта, точно когато слънцето се издигна над хоризонта, влязоха в друг манастир. Ребека беше отведена в една задимена стаичка и беше сложена да легне върху някакъв сламеник, покрит с черга. Когато се събуди, вече беше късен следобед. Всяка костица от тялото й я болеше, а устата й беше пресъхнала. Намираше се в някаква малка къщурка. Сен Клер и Купър седяха пред запаления огън и се хранеха заедно с опричниците. Дмитрий прекоси помещението и приклекна до нея.

— Мери си думите, Ребека! — провикна се йезуитът.

Командирът на опричниците протегна облечената си в ръкавица ръка и докосна заешката й устна. После промърмори нещо на руски. Девойката отвърна на погледа му, но замълча. После Дмитрий плъзна ръката си по-надолу и нежно стисна едната й гърда. Ребека не трепна. Руснакът се усмихна и спусна ръката си между бедрата й, след което се обърна и каза нещо на хората си. Девойката затаи дъх. Сен Клер вече се изправяше на крака, а Купър мяташе яростни погледи наоколо си. Ребека събра малко слюнка и с всичка сила се изплю в лицето на Дмитрий. В къщурката настана мъртвешка тишина. Опричниците посегнаха към мечовете и камите си. Командирът им вдигна миризливата черга от земята и изтри с нея храчката от бузата си.