Душегубеца

— Чух, че сте подслонили двама от враговете на кралицата, капитане! Майкъл Сен Клер и Ребека Ленъкс!

— Няма такова…

— Отговорете! На борда ли са тези хора, или не?

— О, за Бога! Много добре знаете, че са на борда — озъби му се Фогел. — Не знаех обаче, че са врагове на кралицата.

Купър прекоси палубата и се ухили лукаво на Ребека и на йезуита.

— Радвам се, че ви открих — каза той, а после се обърна към Фогел. — Елате тук, капитане!

Фогел се затътри през палубата.

— Колко ще искате да ви се плати за още един пасажер?

Изненадата на Ребека можеше да се сравни само с тази на капитана, който се опули и зяпна невярващо срещу човека на кралицата.

— Това да не е някаква английска шега?

— Не, сър, въобще не се шегувам. Просто ви предлагам сделка. Можете да се съгласите да вземете мен и парите ми, а ако предпочитате — ей сегичка ще повикам хората си на борда. Ще минат седмици, преди да успеете да отговорите на всичките ни въпроси…

— Така да бъде. Превозът ще ви струва три златни монети. Условията ви ще бъдат като на тези двамата тук. Освен това, когато напуснем Темза, ще настоявам да се подчинявате на заповедите ми.

— О, не се тревожете, капитане — отвърна Купър, чийто поглед не се откъсваше от Ребека. Албиносът сякаш не забелязваше, че девойката си е отрязала косата и че се е преоблякла като мъж. — Подобно на тези двамата аз също не горя от желание да се върна в Англия.

— Не можете да дойдете с нас — пристъпи напред Сен Клер, посягайки към дръжката на меча си.

— Остави го! — извика Ребека. — Помисли, Майкъл — или той идва с нас, или ние оставаме тук!

Албиносът се пресегна и нежно я докосна по бузата.

— Радвам се да те видя отново, Ребека — каза той, а после се обърна към йезуита и протегна ръка. — Дай да си стиснем ръцете, Сен Клер, и ти обещавам, че занапред ще бъда до теб в добро и зло. Край с лъжите и измамите!

— А какво ще кажете на войниците от шлепа?

Купър се усмихна дяволито.

— Ще им заповядам да се върнат в пристанището и да чакат сигнала ми. Никога няма да разберат какво е станало.

— A l’outrance! — каза Сен Клер и стисна ръката на албиноса.

— Точно така! — съгласи се Купър. — До смърт!

Част втора

14.

Хенри Фрогмор, с кожен калпак на главата и обточена с хермелин наметка на раменете, излезе на улица Вронски и заслони очи, за да се предпази от ранното пролетно слънце, което превръщаше заснежена Москва в блестяща грамада. В този момент отнякъде се зададе шейна, теглена от четири коня, и той се отдръпна в един вход, за да я пропусне да мине. Конете изтрополиха покрай него, подрънквайки със звънчетата си, а жената, която се возеше в шейната, улови погледа му и му се усмихна. Фрогмор вдигна ръка за поздрав. Московчанки бяха известни със своята красота, а в някои случаи и с развратността си. Удоволствията обаче трябваше да почакат, помисли си магьосникът, и се отдръпна обратно в сенките.

В този момент по улицата притичаха неколцина младежи и девойки, които явно идваха от къпалните покрай реката — лицата им бяха зачервени, а от телата им още се вдигаше пара. Фрогмор едва ги дочака да отминат. Въпреки огромното разстояние пътуването му през Северна Европа беше минало бързо и гладко и магьосникът чувстваше прилив на свежи сили. Фалшивите му документи заедно с неизчерпаемия му запас от злато и сребро бяха накарали граничните служители да си затворят очите и бяха отворили всички врати пред него.

Първите три дни след пристигането си Фрогмор беше прекарал в компанията на облечените в черно монаси от манастира „Света Троица“ в покрайнините на Москва, но ето че вече беше дошло време да се върне у дома. Незнайно защо обаче той се чувстваше някак неспокоен. По пътя беше принесъл няколко жертви на тъмните си господари, молейки ги за помощ, но въпреки това му се струваше, че се намира в огромна опасност. Засега чувството беше съвсем смътно, но това изобщо не намаляваше тревогата на магьосника.

По време на предишния си престой в Москва Фрогмор пак се беше старал да избягва всякакви срещи с властта, спотайвайки се в гората като див звяр, но този път имаше намерение да бъде още по-предпазлив. Цар Иван беше обявил война на болярите си и в Русия бяха настанали сериозни промени. Водачът на Фрогмор, който го беше превозил с шейна от руската граница до манастира „Света Троица“, споделяйки с него покривалото си от меча кожа и храната си, състояща се от стрито просо и осолено свинско, му беше разказал, че всичко започнало с внезапната и мистериозна смърт на любимата съпруга на Иван. Впоследствие царят обвинил за това болярите си и сега бил решен да се разплати с тях, та ако ще да потопи цяла Русия в кръв.

На влизане в града Фрогмор беше видял неколцина опричници, облечени като смъртта, яхнали черните си бойни коне и вдигнали над главите си онези окървавени метли с набучени върху тях кучешки глави. Магьосникът не искаше да си има работа с тях. Отначало се беше колебал дали да не се обърне към Иван за подкрепа, но после беше решил, че царят едва ли ще оцелее дълго. Освен това Иван обичаше всичко западно, така че като нищо можеше да го предаде на някой европейски владетел.

Фрогмор вдигна очи към Кремъл — студена и всяваща страх крепост с множество кули и подвижни мостове, която се издигаше върху един остров в река Москва. Червените стени, разположени под формата на триъгълник, бяха високи шейсет стъпки и бъкаха от оръдия. Под оръдията пък имаше бойници, зад които се разхождаха въоръжени до зъби войници. От върха на стражевата кула, която се издигаше още сто стъпки над стените, висяха труповете на няколко обесени. Изобщо от целия Кремъл се носеше дъх на смърт. Точно срещу магьосника се намираше Спаската порта 27 и огромният кръгъл ешафод, ограден с каменен парапет, на който царят извършваше екзекуциите си. По бесилките и коловете, издигнати там, гниеха телата на множество клетници, но московчани явно не се впечатляваха от ужасяващата гледка и търговията под ешафода кипеше с пълна сила.

Пазарът беше доста оживен, а дългите редици от разглобяеми сергии бяха подредени според стоката, която се предлагаше на тях — овчи кожи, мечи кожухчета, кости за направа на копчета, бивници от морж за дръжки на ножове, коприни, храни, вина, бири, джинджифилови сладкиши, дини, отглеждани в конска тор, за да са по-сладки, скъпи платове от Китай, гоблени от Самарканд… Наоколо беше пълно с хора. Мъжете носеха кожени калпаци на главите, около раменете им бяха увити овчи кожи, а широките им панталони бяха натъпкани в тежки ботуши. Московчанки пък, макар да криеха косите си под воали, определено правеха впечатление с дългите си цветни рокли, вълнени наметки и жълти или червени ботушки на краката. Разбира се, пазарът беше магнит и за парцаливите селяци. Освен тях навсякъде се забелязваха монаси и свещеници с високи черни шапки, тъмни раса, дълги коси и бради и златни верижки със сребърни кръстове на вратовете.

От крепостните стени изсвириха тръби. В следващия момент Спаската порта се отвори и от Кремъл излезе отряд опричници, които освободиха пространството около себе си, разгонвайки минувачите с камшиците си, и призоваха всички към мълчание в името на царя. Явно предстояха още екзекуции. От крепостта се заточиха дълги редици затворници, някои от които бяха подкарани към реката, където щяха да бъдат удавени в клетки. Една жена, овързана като прасе за колене и метната на гърба на някакво магаре, щеше да бъде отведена в покрайнините на града и да бъде погребана жива, задето е убила съпруга си. Останалите, които вървяха със запалени свещи във вързаните си ръце, бяха изблъскани до подиума за екзекуции, където щяха да бъдат обезглавени, обесени или сварени живи. Тълпата веднага заряза търговията и се втурна да гледа как ще бъде въздадено царското правосъдие.