Тай-пан

Трескаво оглеждаше папките си със счетоводни ведомости, отчетни документи по строителството, дългове и ипотеки, сандъци с пари, кутии със скъпоценни камъни, дрехи от скъпа коприна, бурета с превъзходно вино. След това очите му се спряха върху неговата метреса, Прешъс Блосъм. Тя удобно се бе излегнала под най-фини завивки в леглото до една от стените. Той си наля още една чаша чай и се излегна до нея.

„Ти си много мъдър мъж“ — каза си той.

Дъждът и вятърът шибаха безмилостно върху северната страна на фабриката на Струан в Хепи вели и като че ли на моменти щяха да я съборят. Но въпреки че сградата потръпваше и свистеше под напора на бурята, тя стоеше твърдо на мястото си.

Струан запали пура. Той не обичаше да стои вътре, без да прави нещо.

— Ти пушиш твърде много! — силно извика Мей-мей, за да бъде чута.

— Пушенето успокоява нервите.

— Лош навик. Отвратителен.

Той не отговори. Отново провери барометъра.

— Защо продължава гледа всеки десет минути?

— Той показва къде е бурята. Когато спре да спада, центърът й ще бъде над нас. Тогава ще започне да се качва. Така мисля.

— Не особено щастлива, ние тук, тай-пан. Много по-добре в Макао.

— Аз не мисля така.

— Какво?

— Не мисля така!

— О! Пак ли трябва спим тука тази нощ! — попита тя, уморена от говоренето на висок глас. — Не иска ти или Ин-хси, даже тази дропла А Сам да разболее от малария.

— Аз мисля, че сме в безопасност.

— Какво?

— Няма такава опасност.

Той погледна часовника си. Беше 2 ч. и 20 мин. Но като надзърна навън през една дупка на капака, не можа да види нищо, освен неясно движение в тъмнината и хоризонтални струи дъжд върху прозорците. Бе благодарен, че бяха запазени от ужасния вятър. Този ъгъл на сградата гледаше на изток, запад и юг и поради това бе на завет. Благодарен бе също, че се намираше на сушата. „Никой кораб не може да оцелее в тази буря — каза си той. — Никое пристанище на земята не може за дълго да запази корабите при такова действие на Бога. Обзалагам се, че и Макао е пострадал. Там няма подслон. Сигурен съм, че половината от корабите са унищожени, както и десет хиляди джонки и сампани на петстотин мили в двете посоки край брега. Да. А корабът, изпратен за Перу? Обзалагам се, че е заминал заедно с отец Себастиан.“

— Ще отида да видя другите.

— Не се бави, тай-пан.

Той мина по коридора и пак провери капаците. После пресече площадката, разсеяно изправи една картина на Куанс и влезе в крилото на Роб.

Хорацио седеше в полусянка на бамбуковия стол, на който много преди това седеше Сара. На мигащата слаба светлина на фенерите на Струан му се стори, че това беше Сара.

— Здравей, Хорацио. Къде е Мънси?

Хорацио погледна към Струан, но не го позна.

— Аз намерих А Тат — каза Хорацио със странен глас.

— Не те чувам, моето момче. Трябва да говориш високо.

— А Тат. О, да, аз я намерих.

— А?

Хорацио започна да се смее ужасяващо, като че ли Струан не бе в стаята.

— Мери абортира. Тя е мръсна проститутка за смрадливи езичници. Такава бе много години.

— Глупости. Това са глупости, моето момче. Не вярвам — каза Струан.

— Аз намерих А Тат и от нея изкопчих истината за Мери с камшик. Мери е дяволска китайска проститутка и тя наполовина износи едно копеле в себе си. А Тат й даде отрова, за да го умори — каза Хорацио и отново избухна в истеричен смях. — Но аз хванах А Тат и я бих, докато ми каже истината. Тя беше сводница на Мери. Мери се продаде на езичниците. — Очите му се обърнаха към фенера. — Глесинг никога няма да се ожени за китайска проститутка. Така че тя отново ще бъде моя. Само моя. Ще й простя, ако падне на колене и ми се помоли.

— Хорацио! Хорацио!

— Тя ще бъде само моя. Както когато бяхме млади. Тя ще бъде само моя. Аз ще й простя.

Нова вихрушка връхлетя върху сградата, после друга, после трета… Изглеждаше, че се намират в средата на хиляди бури, срещнали се на едно място. Струан чу шум от откъртени капаци и прозорци. Той бързо се изправи и хукна по коридора към неговия апартамент. Мей-мей и Ин-хси се бяха спотаили в леглото, а А Сам хълцаше, ужасена. Струан отиде до леглото и взе Мей-мей в ръцете си. Ужасното виене на вятъра още повече се усили.

Изведнъж бурята изчезна.

Настъпи тишина.

През процепите на капаците започна да прониква светлина, като се усилваше всяка секунда.

— Какво се случи? — попита Мей-мей. Гласът й изглеждаше нереален в настъпилата тишина. Струан остави Мей-мей долу и отиде до прозореца.

Той погледна навън през един процеп, после внимателно отвори прозореца и капака. Той трепна, облъхнат от топъл сух въздух, който нахлу в стаята.

Струан гледаше в недоумение пристанището.

„Чайна клауд“ стоеше на котвите си. „Уайт уич“ бе без мачти, фаловете му се търкаляха на една страна. „Рестинг клауд“ бе заседнал близо до Глесинг пойнт. Лорчата още стоеше, завързана за пристана. Той видя една фрегата, обърната високо над брега. Но другите военни и търговски кораби стояха на котвите си, невредими.

Нагоре небето бе синьо. Малки бели облачета блестяха на яркото слънце. Но в пристанището морето бе като полудяло. Пирамидални вълни се издигаха нагоре и се блъскаха една срещу друга. Той видя „Чайна клауд“ да се залива от вода откъм кърмата и планшира и в същото време силно да се накланя. По-нататък, в далечината, гигантски буреносни облаци се надигаха от морето и се издигаха като огромна кула хиляди фута нагоре.

И над всичко това, освен шума от вълните, се бе възцарила неземна тишина.

— Ние сме във вихъра!

— Какво?

— Окото на бурята. Това е. Центърът!

Мей-мей, Ин-хси и А Сам притичаха до Струан.

— Флотата оцеля, това е важно! — каза Струан въодушевено. — Корабите са здрави. Те са здрави.

Изведнъж радостта му се изпари и той здраво затвори капака и прозореца и го залости.

— Хайде, елате! — каза той припряно, като отвори бързо вратата.

Учудени, те го последваха. Той се затича по коридора към противоположния край на сградата и отвори вратата на най-северния апартамент.

Капаците бяха частично счупени, един прозорец бе натрошен и навсякъде бяха разпилени парчета от стъкла.

— Стойте тук — каза той.

— Какво става, тай-пан? Бурята свърши.

— Прави каквото ти казвам!

Той бързо излезе. Мей-мей сви рамене и седна на един счупен стол.

— Какво става с татко? — попита Ин-хси.

— Не зная. Аз наистина понякога не го разбирам. Благодаря ти, Боже, че шумът престана. Не е ли тихо?

— Толкова е тихо, че почти те заболява.

Ин-хси отиде до един от прозорците и го отвори.

— О, гледай! — каза тя. — Не е ли прекрасно? Толкова се радвам, че бурята отмина! Мей-мей и А Сам се скупчиха около нея.

Брок стоеше на палубата като парализиран. Той гледаше към вълните, идващи към него от всички посоки, но тук, на завет от брега, те не бяха големи. Слънцето бе топло и сухо. Водата се отцеждаше шумно. Обкръжаващите буреносни облаци изглеждаха като стени на огромна катедрала. Те се простираха на около пет мили в ширина. Но тези стени се движеха. От изток към тях се приближаваше друг огромен облак.

— Какво става, любов моя? — каза Лайза, като се качи на дека заедно с Лилибет. — О, колко е красиво!

— О, много е красиво! — каза Лилибет.

— Ние сме в окото на бурята. Във вихъра! — извика Брок.

Моряци се появиха на палубата и впериха очи в него.

— О, виж! — каза Лилибет, като посочи към острова. — Не е ли странно?

Дърветата на острова изглеждаха бели на фона на кафявата земя. Клоните им бяха останали голи, без нито един лист. Новият Куинс таун бе почти изчезнал, а Тай Пинг Шан бе в развалини. Малки фигури започваха да се придвижват към брега.

— Слезте долу! — каза Брок с дрезгав глас. Объркани, Лайза и Лилибет послушно изпълниха заповедта на Брок.