Тай-пан

Хората в лорчите се отделиха бързо от брега и много от корабите заплуваха към средата на реката. Странното беше това, че множеството продължаваше да не им обръща внимание.

От фабриката на Тилмън — Купър започна да извира пушек. Цялата сграда пламна изведнъж с повея на вятъра и огънят озари нощта.

Струан видя как Брок изхвърча от фабриката в едната ръка с мускет и в другата с кама, с джобове, натъпкани с книжа. Главният му счетоводител Алмейда тичаше напред към кораба, прегърбен под тежестта на книгите, охраняван от Брок, Горт и хората им. След това нова тълпа нападна източния край и помете войниците. Струан разбра, че е време да бяга.

— На кораба! — изрева той и се извърна към градинската порта.

Замръзна на мястото си. На стената се беше облегнал Сергеев с пистолет в едната ръка и с рапира в другата. До него се беше изправил Лонгстаф. — Време е да бягаме! — изкрещя той, за да надвика врявата.

Сергеев се разсмя:

— Накъде?

Чу се гръмотевична експлозия, когато пламъците обхванаха арсенала на американците, сградата се разтърси и посипа китайците с горящи отломки, като някои уби, а други осакати. Триадските знамена прекосиха улица Хог и разяреният рояк от грабители ги последва, като последователно рушеше източните фабрики. Струан беше вече отминал портата, когато си спомни за Кълъм. Извика на хората си да го прикриват и се втурна обратно.

— Кълъм! Кълъм!

Кълъм се появи и затича надолу по стълбите.

— Забравих нещо — каза той и побягна презглава към лорчата.

Сергеев и Лонгстаф все още чакаха с хората до портата. Третата тълпа, която се разля по площада, им пресече пътя и нападна фабриката, която бе до тяхната. Струан му посочи стената и те я пресякоха. Кълъм падна, но баща му го вдигна и двамата се втурнаха към корабите. Сергеев и Лонгстаф ги следваха по петите.

Множеството ги остави да минат, но след като те тръгнаха да пресичат площада и освободиха пътя към фабриката, водачите нападнаха градината. Много от китайците носеха факли. И се нахвърлиха върху „Ноубъл хаус“.

Сега вече от повечето фабрики извираха пламъци, някъде се сгромоляса покрив с тежка въздишка и нови огнени езици близнаха хилядното множество на площада.

Брок стоеше на главната палуба на лорчата си и сипеше ругателства върху екипажа. Всички бяха въоръжени и пушките им сочеха брега.

Застанал на кърмата, Горт видя как освободиха предното и задното въже. Когато лорчата започна да се отдалечава от пристана, той грабна един мускет, прицели се в струпаните пред входа на тяхната фабрика китайци и дръпна спусъка. Видя как падна един човек и се ухили злобно. Вдигна втори мускет. Тогава забеляза как Струан и другите тичат пред кораба, пред тях и зад тях лутащи се китайци. Прицели се внимателно, сигурен, че никой не го наблюдава. Струан бе между Кълъм и Сергеев, а Лонгстаф до тях. Дръпна спусъка.

Сергеев се завъртя и се строполи на земята.

Горт грабна друг мускет, но Брок се втурна на кърмата.

— Тичай напред и постави хора при оръдието на носа! — извика той. — Никаква стрелба без моя заповед! — Той бутна Горт напред и закрещя на хората му. — Поемете кормилото, за бога! Отпуснете рифовете и вдигнете всички платна! — Той погледна към брега и видя Струан и Лонгстаф, наведени над Сергеев, до тях Кълъм и китайците, налитащи към тях. Грабна мускета, който Горт бе изпуснал, при цели се и стреля. Един от водачите падна и тълпата се поколеба.

Струан вдигна Сергеев на рамото си.

— Стреляйте над главите им! — заповяда той.

Хората му се извъртяха и изстреляха залп от близко разстояние. Китайците най-отпред се дръпнаха, а тези, които бяха зад тях, напираха напред. Истерията и суматохата, които последваха, дадоха на Струан и хората му достатъчно време да препуснат към кораба си.

На пристана до лорчата ги чакаше Маус заедно със странния покръстен китаец. И двамата носеха оръжия. В едната си ръка Маус държеше библия, а в другата кама и крещеше:

— Боже милостиви, прости на тези бедни грешници.

Той размаха камата във въздуха и тълпата отстъпи.

Когато всички се качиха в кораба и отплуваха до средата на течението, обърнаха се да погледнат назад.

Цялото селце гореше. Танцуващи пламъци, кълба пушек и демонски писъци се сливаха в един общ ад.

Лонгстаф бе коленичил до Сергеев, който лежеше на квартердека. Струан отиде бързо до тях.

— Вървете отпред! — извика той на Маус. — Наблюдавайте!

Сергеев бе пребледнял от шока и се държеше за левия хълбок.

Слугите стенеха ужасени. Между пръстите му се процеждаше кръв. Струан ги изблъска настрана и разпори предната част на панталоните му. Изряза крачола. Куршумът бе пробил корема надълбоко и косо само на инч от половия орган и бе проникнал в дясното бедро. Кръвта струеше обилно, но не шуртеше. Струан се зарадва, че раната не е в стомаха, както бе очаквал. Той обърна Сергеев по корем и руснакът изстена сподавено. Задната част на бедрото бе разкъсана, където бе изхвърчал куршумът. Струан пипна внимателно раната и извади малко късче счупена кост.

— Пригответе одеяла, бренди и мангал! — извика Струан на един от моряците. — Ваше височество, можете ли да движите десния си крак?

Сергеев го раздвижи леко и замижа от болка, но кракът се движеше.

— Хълбокът е наред, миличък. Сега стойте неподвижно!

Когато донесоха одеялата, той уви Сергеев в тях и го подпря по-удобно на стола зад кормчията, после му подаде бренди.

Пристигна мангалът. Струан откри раната и обилно я поля с бренди. После нагорещи ножа върху въглищата на мангала.

— Дръжте го, Уил! Кълъм, помагай!

Те коленичиха — Лонгстаф до краката и Кълъм край главата.

Струан пъхна нажежения нож в предната рана, спиртът пламна и Сергеев изгуби съзнание. Той я обгори и бързо пъхна ножа надълбоко, решен да използва момента, докато Сергеев е в безсъзнание. После го обърна на другата страна и отново допря ножа. Миризмата на изгоряло месо изпълни въздуха. Лонгстаф се извърна и повърна, но Кълъм продължаваше упорито да държи и да помага. Лонгстаф отново се обърна към тях.

Струан отново нагря ножа и наля още бренди в раната откъм гърба, обгори и нея дълбоко и цялостно. Главата го болеше от миризмата, по лицето му се стичаше пот, но ръцете му продължаваха работата, без да трепнат, защото знаеше, че ако раните не бъдат обгорени както трябва, ще започнат да гният и Сергеев със сигурност ще умре. С подобна рана оживяваше само един на десет човека.

Най-после свърши.

Превърза раната и изплаква устата си с бренди. Ароматът му прочисти миризмата на кръвта и на горящото месо.

После пое дълбоко въздух и погледна Сергеев. Лицето му беше сиво и безкръвно.

— Сега е в ръцете на съдбата — каза той. — Добре ли си, Кълъм?

— Да. Мисля, че да.

— Слизай долу. Заповядай да сгреят ром за всички помощници. Провери складовете. Сега на кораба ти си вторият след мен. Разпредели работа за всеки.

Кълъм напусна кърмовата част.

Двамата руснаци бяха коленичили до Сергеев. Единият от тях докосна Струан и заговори развълнувано — явно му благодареше. Струан им направи знак да останат до господаря си.

Той се протегна уморено, постави ръка на рамото на Лонгстаф, после го дръпна настрана и се наведе ниско над ухото му:

— Виждали ли сте някога мускети сред китайците?

Лонгстаф поклати глава.

— Не съм.

— Нито пък аз — каза Струан.

— Навсякъде стреляха пушки — каза Лонгстаф загрижено, с побеляло лице. — Нещастен случай.

Струан помълча малко.

— Ако умре, ще си имаме големи главоболия, нали?

— Да се надяваме, че няма да умре, Дърк. — Лонгстаф прехапа устни. — Трябва веднага да уведомя Външния секретар за случая. Трябва да направя разследване.

— Да.

Лонгстаф погледна сивото мъртвешко лице. Сергеев дишаше съвсем слабо.

— Ужасно неприятно!

— От разположението на раната и от мястото, където беше застанал и където падна, няма съмнение, че куршумът е наш.