История на Александр Велики Македонски

Дарий, изгарящ от жажда, беше подкрепен с вода от Полистрат. След това той продължи: „И тъй, трябваше да се достигне до този край на това голямо нещастие, че да не съм в състояние да му отвърна със заслужена благодарност, но нека Александър да отвърне…“ Дарий протегна десницата си, молейки и заповядвайки на Полистрат да отнесе на Александър благодарността му като залог за царска вярност и… издъхна.

Не е известно дали Александър го е заварил жив. Друго е известно: че като намерил този прекрасен цар, завършил така трагично живота си, пролял много сълзи. Свалил хламидата от плещите си, покрил мъртвия, заповядал да го отнесат при близките му, с големи почести да го погребат по обичая на персийските царе и да го поставят в гробницата на прадедите.

Пролича вероломството на хората, от които Дарий понесе най-жестока смърт въпреки благодеянията му към тях. А едно диво и свирепо, но надарено с вярност куче, след като Дарий беше изоставен от всичките му близки, остана до него и отдаде на умиращия същите ласки като към жив.

Такъв беше краят на този, на когото зли хора нанесоха само оскърбления. И отново беше доказано, че никой не може да понесе от съдбата повече, отколкото този, който, облагодетелствуван от нея, понася всичко, което му е отредено.

Книга шеста

Смъртта на цар Агид

През време на тези събития в Азия в Гърция и в Македония също не беше спокойно.

Цар на спартанците беше Агид 288, синът на Архидам 289, който дойде на помощ на тарентинците 290 и падна убит в деня, когато Филип победи атиняните при Херонея. Агид, който съперничеше на Александър по храброст, подбуждаше сънародниците си да не търпят повече македонската власт. Казваше им, че ако не вземат навреме мерки, ще изпаднат напълно под тяхно робство. Затова да напрегнат сили, докато все още и персите са в състояние да им оказват съпротива. След като бъдат покорени, напразно ще се вдигат срещу голямата им мощ и ще си спомнят за предишната свобода. Той успя да ги насърчи и започна да търси удобен момент, за да обяви война на македонците. За да постигнат успех, спартанците решиха да използуват и Мемнон 291. Поканиха го като съюзник, но неочакваната му смърт прекъсна щастливото начало на това начинание. Впрочем, те съвсем не се обезкуражиха. Агид отиде при Фарнабаз 292 и Автофрадат 293 и получи от тях тридесет сребърни таланта и десет триреми. Изпрати ги на брат си Агезилай, за да отплува на остров Крит, чиито жители поради различните им интереси бяха разединени между спартанците и македонците.

Изпратени бяха пратеници и при Дарий, които да измолят пари и кораби за водене на войната. Битката при Иса 294, която стана точно по това време, не само че не им попречи, но даже им помогна. Александър, увлечен в преследване на бягащия Дарий, навлизаше от ден на ден все по-навътре в Азия и голяма част от наемниците веднага след битката се бяха завърнали в Гърция. Агид нае от тях срещу заплата осем хиляди души и с тяхна помощ превзе повечето от градовете на остров Крит. Малко по-късно Мемнон 295, изпратен от Александър в Тракия, беше подбудил варварите и те се отцепиха от него. Антипатер пък беше довел войски от Македония и Тракия, за да смаже въстаниците. Спартанците използуваха благоприятния случай и привлякоха на своя страна целия Пелопонес, с изключение на някои крайбрежни градове. Те сформираха войска от двадесет хиляди пехотинци и две хиляди конници и предадоха върховната власт на Агид.

Антипатер, като научи това, веднага прекрати войната в Тракия и се завърна в Гърция. Той потърси помощ от приятелски и съюзнически държавици.

Много от гръцките държавици му изпратиха помощ и той събра до четиридесет хиляди войници. Знаеше, че тяхната вярност е съмнителна, но скри подозренията си и им изказа благодарност за готовността да защитят достойнството на Александър срещу спартанците. Добави още, че ще пише за това на царя, който няма да закъснее да им отвърне с благодарност; че в момента няма нужда от по-голяма войска и затова те могат да се върнат по домовете си, след като са изпълнили съюзническия си дълг. След това изпрати вестители при Александър, за да го осведомят за вълненията в Гърция. Те настигнаха царя чак при Бактра, когато с победата на Антипатер и със смъртта на Агид в Аркадия въстанието в Пелопонес беше потушено.

Александър знаеше още преди това за безредиците в Пелопонес и беше взел мерки, доколкото голямото отдалечение на полуострова позволяваше. Беше заповядал Амфотер 296 да отплува за Пелопонес с кипърски и финикийски кораби, а Менета да отнесе на Антипатер лично три хиляди таланта, защото беше узнал, че се нуждае от тях. Беше предвидил колко голямо значение в тази борба има неговата подкрепа, макар че по-късно, след известието за победата, сравнявайки я със своите подвизи, се шегуваше, че тази война е била битка на мишки.

Началото на въстанието беше благоприятно за спартанците. Близо до македонското укрепление Корхаг те се сблъскаха с войските на Антипатер и излязоха победители. Славата на извършения подвиг допринесе и тези, които бяха скептично настроени, да се присъединят към тях като съюзници.

Единствен от гръцките градове Пелена 297 в Ахея презря съюза, както и град Мегалопол 298 в Аркадия. Те останаха верни на македонците, тъй като бяха получавали благодеяния от Филип. Но и този град, обсаден от спартанците, щеше да се предаде, ако Антипатер 299 не му беше дошъл на помощ. Той устрои лагера си недалеч от противниковия лагер и разбра, че по брой на войниците и по тяхната подготовка е по-силен. Тогава реши да встъпи в сражение колкото се може по-скоро. Спартанците също не искаха да отлагат сражението. Разигра се бой, който до голяма степен сломи спартанската държава.

Спартанците се бяха разположили в тесен проход и сражението се водеше там. Вярваха, че неприятелят не ще може да навлезе навътре в прохода поради многочислеността си. Бяха се укрепили добре и нападаха от укрепленията македонците, които упорито се отбраняваха. Проля се много кръв. Антипатер незабавно попълваше загубите с нови свежи войски. Спартанците бяха отблъснати и постепенно се оттеглиха. Агид се хвърли в най-опасното място на боя с гвардията си, попълнена с отбрани войници. Нараняваше яростно всички, които му се изпречеха, и обърна голяма част от враговете в бягство.

Победителите започнаха да отстъпват и да увличат в равнината преследващите ги македонци. Но загиваха, без да могат да отмъстят. Щом се озоваваха на място, където да могат да се спрат, отново като равностойни съперници подновяваха боя. Сред спартанците най-много изпъкваше царят им. Той беше ненадминат не само с блясъка на оръжието си и мъжката си сила, но и със силата на духа. Сражаваше се навсякъде и дълго не изпусна от ръка оръжието. Върху него се сипеха стрели. Той успяваше или да ги отбегне, или да ги отблъсне с щита си. Накрая копие забило се в бедрото му, спря смелия му устрем. Изтече много кръв. Телохранителите го положиха на собствения му щит. Болките му бяха непоносими. Спартанците все още не прекратяваха сражението. Когато успяваха да изпреварят неприятеля и да заемат удобна позиция, събираха разпръсналите се войници и сгъстяваха бойните редици.