Разбудени фурии

Но не задълго. Видаура впи още по-яко пръсти в раменете ми и започна да се плъзга нагоре-надолу по изопнатия ми член. Пъшкането от усилието ставаше все по-бързо и по-пискливо с наближаването на оргазма. Аз я следвах по петите и усещах как жегата на напрежението се събира в основата на члена ми. Усещах как главичката ми се трие отвътре в нея. Загубих сетните остатъци от контрол, сграбчих задника й с две ръце и я заблъсках още по-силно върху себе си. Над лицето ми затворените й очи се открехнаха за миг и тя ми се усмихна. Връхчето на езика й изскочи навън и докосна горните зъби. Разсмях се напрегнато и сковано. Сега вече се борехме, Видаура извиваше корема напред, а бедрата назад, триейки главата на члена ми в отвора на влагалището си и плътната плетеница от нервни окончания там, аз пък я тласках с ръце обратно надолу и се мъчех да потъна в нея до дъно.

Битката се превърна в лавина от усещания.

По кожата ни избиваше пот, телата ставаха хлъзгави под ръцете ни…

Измъчени усмивки и целувки, които по-скоро напомняха хищни захапвания…

Трескаво, неовладяно дишане…

Лицето ми, заровено между ниските могилки на нейните гърди и потната долинка помежду им…

Нейното лице се трие странично върху темето ми…

Един мъчителен момент, когато тя с все сила се удържа далече от мен…

Пронизителен вик, може би неин, може би мой…

… и после течният взрив на облекчението и ние, треперейки, рухваме до стената като купчина преплетени крайници и гърчещи се тела.

Изцедени.

След секунди или след минути аз се надигнах настрани и омекналият ми пенис се изхлузи от нея. Тя размърда крак и тихо изстена. Опитах се да изместя телата ни в малко по-поносима поза. Тя отвори едно око и се усмихна.

— Е, войнико. Отдавна искаше да го направиш, нали?

Аз също намерих сили да се усмихна.

— Не много отдавна. Само от цяла вечност. А ти?

— Да, минавало ми е през ума веднъж-дваж. — Тя опря пети в стената и се надигна на лакти. Плъзна поглед по тялото си, после по моето. — Но аз не чукам новобранци. Божичко, гледай на какво приличаме.

Посегнах към потния й корем и плъзнах пръст надолу към началото на цепката. Тя потръпна и аз се усмихнах.

— Душ ли искаш?

Тя направи гримаса.

— Да, май ще ни трябва.

Под душа отново започнахме да се чукаме, но вече бяхме загубили предишната маниакална сила и нямаше да се удържим на крака. Отнесох я в спалнята и я сложих мокра върху леглото. Коленичих до главата й, лекичко я извъртях и насочих устата й към члена си. Тя засмука, отначало внимателно, сетне с нарастваща сила. Легнах назад покрай стройното й мускулесто тяло, извих глава и разтворих с ръце бедрата й. После ги обгърнах с едната ръка, привлякох слабините й върху лицето си и заработих с език. И жаждата ме връхлетя отново като ярост. Долната част на корема ми сякаш бе пълна с искрящи проводници. Откъм другия край на леглото тя изпъшка глухо, извъртя се и застана над мен на лакти и колене. Бедрата й ме стегнаха, устата й галеше главичката на члена ми, а ръката й се плъзгаше по стъблото нагоре-надолу.

Беше дълго, бавно и нереално. Без помощта на биохимията не се познавахме достатъчно добре, за да постигнем истински синхронен оргазъм, но емисарското обучение, или може би нещо друго попълни този пропуск. Когато най-сетне свърших дълбоко в гърлото й, силата на усещането ме откъсна от леглото нагоре, към коленичилото й тяло, и аз инстинктивно я прегърнах с две ръце през ханша. Придърпах я върху себе си, работейки трескаво с език, тъй че тя изплю все още треперещия ми член, изкрещя от наслада и се свлече сгърчена върху мен.

Но не след дълго Видаура се търкулна настрани, седна с кръстосани крака и ме изгледа сериозно, сякаш представлявах проблем, който не можеше да реши.

— Май ни стига толкова — рече тя. — По-добре да се връщаме.

А по-късно аз стоях на плажа със Сиера Трес и Джак Бразил по прякор Душата, гледах как последните лъчи на залеза хвърлят ярки медни отблясъци по ръба на изгряващия Мариканон и се питах дали някъде не съм допуснал грешка. Не знаех, в момента главата ми не работеше. Бяхме влезли във виртуалната среда без обратна биологична връзка, тъй че въпреки всички сексуални подвизи с Вирджиния Видаура истинското ми тяло все още преливаше от неизразходвани хормони. Поне в това отношение можехме да смятаме, че изобщо не се е случвало.

Хвърлях крадешком погледи към Бразил и си задавах въпроси. Бразил, който не бе проявил видима реакция, когато аз и Видаура отново влязохме в картографския модел само с една-две минути разлика, макар и от противоположни краища на архипелага. Бразил, който бе продължил да работи със същото стабилно, добродушно и елегантно усърдие, докато не приключихме плановете за нападението и оттеглянето след него. Който спокойно бе прегърнал през кръста Видаура и ми бе хвърлил небрежна усмивка точно преди двамата да изчезнат от модела в един и същ миг — и този синхрон подсказваше много неща.

— Нали знаеш, че ще си получиш парите — казах му аз.

Бразил нетърпеливо подви устни.

— Знам, Так. Не ме тревожат парите. Ако беше помолил, щяхме да уредим дълга ти към Сегешвар вместо възнаграждение. И още можем — ако искаш, приеми го като премия за находката.

— Не е необходимо — отвърнах сдържано аз. — Приемам го като заем. Ще ти върна парите веднага щом нещата се успокоят.

Сиера Трес тихичко изпръхтя. Завъртях се към нея.

— Забавлява ли те нещо?

— Да. Идеята, че нещата скоро ще се успокоят.

Гледахме как нощта бавно напредва по морето пред нас. Иззад тъмния хоризонт Дайкоку изпълзя да прави компания на Мариканон в небосвода. Малко по-надолу на плажа хората на Бразил трупаха дърва за грамаден огън. Оттам долиташе смях, нечии силуети подскачаха и се кълчеха. Въпреки моите тревоги и съмненията на Трес, вечерта излъчваше дълбок покой, мек и прохладен като пясъка под нозете ни. След трескавите часове във виртуална среда вече сякаш нямаше какво да правим или да си кажем до утре. А в момента утрешният ден пълзеше по обратната страна на планетата като вълна от дълбините, постепенно набираща сила. Ако бях на мястото на Кои, сигурно бих си представил как ходът на историята е затаил дъх.

— Както виждам, май никой няма да си легне рано — кимнах аз към подготовката за огъня.

— След ден-два може всички да сме мъртви, Истински мъртви — каза Трес. — Тогава ще спим.

Изведнъж тя кръстоса ръце и изхлузи тениската през главата си. Гърдите й подскочиха, после увиснаха безгрижно. В момента не ми трябваше точно това. Трес захвърли тениската на пясъка и се отдалечи по плажа.

— Ще поплувам — извика през рамо тя. — Идва ли някой?

Погледнах Бразил. Той сви рамене и тръгна след нея.

Видях ги как стигнаха до водата и нагазиха, после заплуваха към дълбокото. На десетина метра навътре Бразил се гмурна, почти веднага изскочи обратно и подвикна нещо на Трес. Тя се завъртя, изслуша го и изчезна под водата. Бразил се гмурна след нея. Този път ги нямаше около минута, после двамата изплуваха и запляскаха, бъбрейки оживено, вече на стотина метра от брега. Помислих си, че играят досущ като делфините край рифа Хирата.

Обърнах се надясно и тръгнах по брега към купчината дърва. Хората ми кимаха, някои дори се усмихваха. За моя изненада Даниъл, който седеше на пясъка с неколцина непознати, вдигна глава и протегна към мен манерка с някакво питие. Би било невъзпитано да откажа. Гаврътнах манерката и се разкашлях от острия вкус на водка, най-вероятно домашна.

— Силничка е — отбелязах дрезгаво аз и върнах манерката.

— Да, друга такава няма да намериш по тукашните места. — Той замаяно размаха ръка. — Сядай да пийнем. Това е Андреа, най-добрата ми приятелка. Този е Хиро. Внимавай, по-стар е, отколкото изглежда. Бил е на Вчира още преди да се родя. А това е Магда. Кучка си пада, но не е лоша, като я опознаеш.

Магда добродушно го перна по тила и му отне манерката. Поради липса на друга идея седнах на пясъка между тях. Андреа се приведе напред и понечи да стисне ръката ми.