Мъглявината Андромеда

— Може би това са призраци? — предположи Низа. — Призрачни на тъмнина около заряди от някаква енергия, подобни например на нашите кълбовидни светкавици, а съвсем не форми на живот? Ако тук всичко е черно, и тукашните светкавици също са черни.

— Предположението ви е поетично — възрази Ерг Ноор, — само че надали е вярно. Преди всичко «нещото» явно нападаше, като се домогваше към нашата жива плът. То или негови събратя са унищожили хората от «Парус». Ако е организирано и устойчиво, ако може да се движи в нужната посока, да натрупва и отделя някаква енергия — тогава, естествено, за никакъв въздушен призрак не може да става дума. Това е създание на живата материя и то се опитва да ни изяде!

Биологът се присъедини към доводите на началника:

— Струва ми се, че тук, на планетата на мрака, мрак само за нас, чиито очи не са чувствителни за инфрачервените лъчи от топлинната част на спектъра, други лъчи — жълтите и сините — вероятно много силно действуват върху тая твар. Реакцията й е така мигновена, че загиналите другари от «Парус» не са могли нищо да забележат, като са осветявали мястото на нападението… А когато забелязали, било е късно и умиращите вече не можели да разкажат нищо…

— Сега ще повторим опита, колкото и неприятно е приближаването на това «нещо».

Низа угаси светлината и отново тримата наблюдатели останаха в непрогледната тъмнина в очакване на непознатия гост от света на мрака.

— С какво е въоръжено то? Защо приближаването му се чувствува през купола и скафандъра? — гласно задаваше въпроси биологът. — Някакъв особен вид енергия?

— Видовете енергия са съвсем малко и тази без съмнение е електромагнитна. Обаче безспорно съществуват множество най-различни нейни модификации. Това същество притежава оръжие, което действува върху нервната ни система. Можем да си представим какъв е допирът на такова пипало до незащитено тяло!

Ерг Ноор настръхна, а Низа Крит вътрешно потрепера, щом забеляза верижките от кафяви светлинки, които идеха от три страни.

— Това същество не е само! — тихо възкликна Еон. — Изглежда, не трябва да им позволяваме да докосват купола.

— Прав сте. Нека всеки от нас се обърне гърбом към светлината и гледа само в своята посока! Низа, включвайте!

Тоя път всеки от изследователите успя да забележи отделни подробности, от които се създаде обща представа за нападателите. Подобни на гигантски плоски медузи, те плуваха на малка височина над почвата, като поклащаха гъстите си ресни отдолу. Някои от пипалата им бяха къси в сравнение с общия размер — не повече от метър. В острите ъгли на ромбовидното тяло се извиваха по две пипала със значително по-голяма дължина. До основата им биологът забеляза огромни мехури, които леко светеха и разпращаха по тъканта на пипалото звездообразни пламвания.

— Наблюдатели, защо включвате и изключвате светлината? — изведнъж се разнесе в шлемовете чистият глас на Ингрид. — Помощ ли ви е нужна? Бурята спря и ние пристъпваме към работа. Сега ще дойдем при вас.

— В никой случай! — строго заповяда началникът. — Налице е голяма опасност. Повикайте всички!

Ерг Ноор разказа за страшните медузи. Като се посъветваха, пътешествениците решиха да изкарат на талижка част от планетарния двигател. Огнени струи, дълги по триста метра, се понесоха над каменистата равнина — помитаха всичко видимо и невидимо по своя път. Не беше изминал и половин час, откакто хората започнаха да опъват скъсаните кабели, и защитата бе възстановена. Стана очевидно, че анамезонът трябва да бъде натоварен преди настъпването на планетната нощ. Тази работа се върши с цената на неимоверни усилия. Изнемощелите пътешественици затвориха плътно люковете, скриха се зад несъкрушимата броня на звездолета и спокойно се заслушаха в неговите потрепервания. Микрофоните донасяха отвън рева и грохота на урагана. От това ярко осветеният малък свят, недостъпен за силите на тъмнината, ставаше още по-уютен.

Ингрид и Лума опънаха стереоекрана. Филмът бе избран сполучливо. Лазурната вода на Индийския океан заплиска недалеч от краката на седящите в библиотеката. Провеждаха се игрите на Посейдон — световни състезания по всички видове воден спорт. В Епохата на Пръстена всички хора поддържаха с морето такава тясна дружба, както в миналото — само народите от крайморските страни. Скокове, плуване, гмуркане с моторни дъски, с малки ветроходни салове. Хиляди прекрасни млади тела, покрити със загар. Звънки песни, смях, тържествена музика на финалите…

Низа се наведе към седналия до нея биолог, който се беше пренесъл мислено в безкрайната далечина, на ласкавата родна планета с нейната покорена природа.

— Вие участвували ли сте в такива състезания, Еон?

Биологът я погледна изненадан.

— А, в тези ли? Не, нито веднъж. Бях се замислил и не разбрах веднага.

— Нима мислехте не за това? — девойката посочи екрана. — Нали красотата на нашия свят след мрака и бурята, след електрическите черни медузи извънредно силно освежава?

— Да, естествено. И от това още повече ми се иска да хвана такава медуза. Тъкмо си блъсках главата над тая задача.

Низа Крит отвърна поглед от смеещия се биолог и зърна усмивката на Ерг Ноор.

— Вие също ли размишлявахте как да се излови тоя черен ужас? — насмешливо попита тя.

— Не, но мислех за изследването на звездолета-диск.

Лукавите пламъчета в очите на началника почти разсърдиха Низа.

— Сега ми е ясно защо в древността мъжете са се занимавали с война! Мислех, че това е само големеене на вашия пол… който се е смятал за силен в неуреденото общество.

— Не сте напълно права, макар отчасти да сте разбрали древната ни психология. Обаче при мен е тъй — колкото по-прекрасна и любима е моята планета, иска ми се толкова повече сили да й отдам. Да садя градини, да добивам метали, енергия, храна, да творя музика — така, че да оставя след себе си реално късче, създадено от моите ръце и глава. Аз познавам само Космоса, изкуството на астронавта и с това мога да служа на моето човечество. Но нали целта е не самият полет, а добиването на ново знание, откриването на нови светове, от които някога ще направим също такива прекрасни планети като нашата Земя. А вие, Низа? Защо и вас така привлича тайната на звездолета-диск? Единствено любопитство ли?…