Мъглявината Андромеда

— Трябваше да зная — твърдо отговори Ерг Ноор, с което отклоняваше дружеската помощ от страна на Низа, — за това обаче има смисъл да се говори чак на Земята…

— На Земята! — изкрещя Пур Хис и дори Пел Лин озадачено се намръщи. — И вие казвате туй, когато всичко е загубено и ни чака само гибел!

— Чака ни не гибел, а голяма борба — твърдо отговори Ерг Ноор, като се отпускаше в креслото пред масата. — Сядайте! Няма закъде да бързаме, докато «Тантра» направи обиколка и половина…

Присъствуващите безмълвно се подчиниха, а Низа и биологът си размениха усмивки — тържествуващи, въпреки цялата безнадеждност на момента.

— Край звездата безспорно има планета, аз предполагам дори, че са две, ако се съди по кривината на изогравите. [*21] Планетите, както виждате — началникът бърже нахвърли акуратна схема, — трябва да са големи и следователно да притежават атмосфера. Засега не е необходимо да кацаме — имаме още много атомарен [*22] кислород.

Ерг Ноор млъкна, за да си събере мислите.

— Ще станем спътник на планетата — ще описваме около нея орбита. Ако атмосферата на планетата се окаже годна и ние изразходваме своя въздух, планетарното гориво ще стигне, за да кацнем и отправим зов — продължаваше той. — За половин година ще изчислим посоката, ще предадем резултатите от Зирда, ще повикаме спасителния звездолет и ще измъкнем нашия кораб от тежкото положение.

— Ако го измъкнем… — изкриви уста Пур Хис, като сдържаше пламналата в него радост.

— Да, ако! — съгласи се Ерг Ноор. — Обаче това е ясна цел. Трябва да съсредоточим всички сили за постигането й. Вие, Пур Хис и Ингрид, извършвайте наблюденията и изчисляванията на размерите на планетите! Бер и Низа, по масата на планетите изчислете скоростта на откъсването, а по нея — орбиталната скорост и оптималния радиант [*23] на обикалянето на звездолета.

За всеки случай изследователите почнаха да се готвят и за кацане. Биологът, геологът и лекарката приготвиха за изхвърляне разузнавателна станция-робот, механиците настройваха локаторите и прожекторите, улесняващи кацането, сглобяваха ракетата-спътник за изпращане съобщението на Земята.

Пур Хис и Ингрид установиха наличието на две планети. От приближаване към външната се наложи да се откажат — огромна, студена, загърната в плътна, вероятно отровна атмосфера, тя заплашваше с гибел. Ако се избира видът смърт, май по-добре би било да изгориш край повърхността на желязната звезда, вместо да потънеш в мрака на амонячните изпарения, като забиеш кораба в хилядокилометровия леден пласт. Също такива страшни и исполински планети имаше и в Слънчевата система — Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

«Тантра» неотклонно се приближаваше към звездата. След деветнадесет денонощия се изясни какви са размерите на вътрешната планета — тя беше по-голяма от Земята. Разположена на близко разстояние от своето желязно слънце, планетата с бясна скорост се носеше по орбитата си — годината й едва ли беше повече от два-три земни месеца. Невидимата звезда Т навярно достатъчно я сгряваше с черните си лъчи — при наличност на атмосфера там можеше да има живот. В този случай кацането ставаше особено опасно…

Чуждият, развивал се в условията на други планети, по други еволюционни пътища живот в общата за Космоса форма на белтъчините беше извънредно вреден за земните обитатели. Защитните приспособления на организмите срещу токсините, срещу бактериите — причинители на болести, създадени в течение на милиони векове на нашата планета, бяха безпомощни против чуждите форми на живот. В еднаква степен животът от другите планети се излагаше на опасност на нашата Земя.

Основната дейност на животните: убиват, за да се хранят, и като се хранят, убиват — при съприкосновение на различни светове се проявяваше с гнетяща жестокост. Невероятни болести, мълниеносни епидемии, чудовищно размножили се вредители, ужасни осакатявания придружаваха първите изследователи на обитаеми, но безлюдни планети. Пък и населените с мислещи хора светове предприемаха множество опити и дълга предварителна подготовка, преди да влязат в пряка звездолетна връзка. На нашата Земя, отдалечена от централните, с изобилие на живот сгъстени зони в Галактиката, още не е имало гости от планети на други звезди, представители на други цивилизации. Съветът за астронавтика едва неотдавна завърши подготовката за посрещане на приятели от близките звезди на Змиеносец, Лебед, Голямата мечка и Райска птица.

Ерг Ноор, загрижен от възможния досег с неизвестен живот, се разпореди да бъдат извадени от далечните складове средства за биологическа защита.

Най-после «Тантра» уеднакви своята орбитална скорост със скоростта на вътрешната планета на желязната звезда и започна да се върти около нея. Неясна, тъмносива, с отражение на огромната кървавокафява звезда, повърхността на планетата — по-точно на атмосферата й — ставаше видима само в електронния инвертор. Всички без изключение членове на експедицията бяха заети при уредите.

— Температурата на повърхността на слоевете в осветената част е триста и двадесет градуса по Келвин! [*24]

— Завъртане около оста — приблизително двадесет денонощия!

— Локаторите показват наличност на вода и суша.

— Дебелина на атмосферата — хиляда и седемстотин километра.

— Уточнена маса — четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната.

Съобщенията постъпваха непрекъснато и характерът на планетата ставаше все по-ясен.

Ерг Ноор правеше сводка от получаваните цифри, като събираше по този начин материал за изчисляване орбиталния режим. Четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната маса — планетата беше огромна. Силата на нейната гравитация ще притисне кораба към почвата. В безпомощни насекоми върху лепило ще се превърнат хората…

Началникът на експедицията си спомни страшните разкази — полулегенди, полудействителни истории — за старите звездолети, които по разни причини са попадали на грамадни планети. Тогава корабите с малки скорости, със слабо гориво често загивали. Рев на мотори и конвулсивно потръпване на кораба, който, като не е имал сили да се изтръгне, сякаш се е залепвал за повърхността на планетата. Звездолетът оставал цял, но пращели костите на хората — неописуем ужас, който се долавял от воплите в последните, прощални съобщения…