Килн хора

(Представям си как някакъв нюйоркски супердетектив си отваря офис тук, пълни го всеки ден с лъскави сиви дубликати и обира тлъстите такси, докато си седи на балкона вкъщи и зяпа Сентръл Парк. А аз ще трябва да се задоволя с мизерни трохи. Да си намеря някакво хоби, за да си убивам времето. Или да се върна в училище. Ужас.)

Очевидно маестрата не се страхува от конкуренцията.

— Де да беше така — замечтано отбелязва тя. — Теледублирането би отворило още по-големи възможности пред мен, а и глобално. За съжаление, не говорим за такова откритие. Или не за най-тревожното. Опитайте отново.

Ама че кучка. Гатанките са просто поредното изтънчено мъчение, в което се е специализирала Джинийн Уоммейкър. Въпреки че го зная, се изкушавам да продължавам да пробвам.

Но първо трябва да уредя един въпрос, свързан с професионалната етика.

— Вижте какво, наистина трябва да заявя, че…

— Продължителността на живота — казва вайс Колинс.

— Моля?

— Ами ако тялото на дубъла — той посочва своето собствено — може да се направи така, че да издържа повече от един ден? Много повече.

Пауза. Замислям се. Подобна възможност не ми бе хрумвала.

Внимателно подбирам думите си.

— Самата… основа на технологията… причината, поради която е практична… е в това, че тялото на голема се захранва със собствена енергия от самото начало.

— Складирана в супермолекули в глинено-колоидна субстанция. Да, продължавайте.

— Затова не е необходимо да се имитира сложността на истинския живот. Хранене, храносмилане, циркулация, метаболизъм, изхвърляне на отпадъците и всичко останало. Науката е на векове от пресъздаването на онова, за което на еволюцията са и трябвали милиарди години — сложни възстановителни системи, разнообразие и издръжливост на истинските органични…

— Нищо от това не е необходимо за увеличаване на трайността — казва Колинс. — Нужен е само начин да се презаредят супермолекулите във всяка псевдоклетка, за да може енергията да се възстанови до степен, достатъчна да се изкара и следващият ден… след това следващият, и така нататък.

Кимвам с неохота. Клара твърди, че военните дубъли са снабдени с импланти за гориво, благодарение на които някои модели могат да издържат по няколко дни. Но рано или късно запасите свършват. Презареждането е съвсем друго нещо. Истинско епохално откритие.

— И колко пъти… колко време може…

— Да се подновява един дубъл? Зависи от употребата и степента на износване. Както сам казвате, дори и най-скъпите заготовки разполагат с малко възможности за самовъзстановяване. Ентропията изхабява бързо непредпазливите. Но основният проблем — как да се направи така, че тялото да продължи да съществува още един ден — може да се реши.

— Доста съмнително решение — измърморва царица Ирена. — Дълготрайните дубъли могат да се отделят от човешките си прототипове и прехвърлянето на спомените да стане трудно. Целите ще започнат да си противоречат. Те могат дори да започнат да се грижат повече за собственото си оцеляване, отколкото да служат на приемното същество, което ги е създало.

Примигвам, объркан от терминологията й. Приемно същество ли?

Поглеждам наляво и виждам двойницата й, която остава включена в терминала и гледа екрана. На него взаимозаменяемите копия, всички в еднакъв ален оттенък, продължават да кръжат около огромната бледа фигура, подобно на пчели работнички около.

Чак сега схванах. Царица Ирена. Майката на кошера. Пали ми бе разказвал за това — как дублирането стига до следващата си логична фаза. Но въпреки всичко гледката ме кара да потреперя.

— Може да има и други последици — добавя вайс Колинс. — Ако подозренията ни излязат верни, целият обществен договор може да бъде анулиран.

— Именно затова искаме вие да се заемете със случая, господин Морис — завършва Джинийн Уоммейкър.

— Нима ми предлагате да се занимавам с промишлен шпионаж? — питам подигравателно.

— Не. — Тя поклаща глава. — Не искаме от вас да крадете технологии, а само да установите дали съществуват. Това е напълно законно. Щом разполагаме с доказателства, ще можем да обвиним „Универсални пещи“ в нарушаването на някой от законите за прозрачност.

Гледам я втренчено. Това е пълна безсмислица.

— За мен е чест, че ми се доверявате толкова много, маестра. Но както ви казах, аз съм на вие с техническия шпионаж. В тази област съществуват истински експерти.

— Които смятаме за по-малко подходящи от вас.

„Не се и съмнявам. Това, което искаш, е на самия ръб на незаконното. Експертът ще знае как да се пази да не прекрачи границата. А аз мога да направя само една погрешна стъпка и Да плащам неустойки на «Универсални пещи» до следващата ледникова епоха.

За щастие има лесен начин да избегна всичко това.“

— Поласкан съм, маестра. Но главната причина, поради която не мога да приема задачата, е възможен сблъсък на интереси. Разбирате ли, точно в този момент друго мое копие се намира в „Универсални пещи“ и дава консултации по друг въпрос.

Очаквам разочарование и гняв, но в очите на Уоммейкър се чете само развеселеност.

— Вече знаем за това. Тази сутрин около Телър Билдинг имаше новинарски камери и частни очи, нали помните? Видях как Риту Махарал ви отмъкна с лимузината на УП. Като вземем предвид и последните новини за смъртта на баща й, не е трудно да се предположи какъв въпрос обсъжда другото ви копие в имението на Каолин.

„В имението на Каолин ли? Мислех си, че сив номер едно отива в централата на УП. Тези тук знаят повече от мен за собствения ми бизнес!“

— ДубМорис, има начин вие и вашият оригинал да бъдете поставени извън опасността от възможен сблъсък на интереси. В наши дни е възможно лявата ръка да не знае какво върши дясната, ако разбирате какво искам да кажа.

За съжаление, мисля, че разбирам.

Сега се започва с надеждата ми за отвъден живот.

— Наистина е съвсем просто — казва вайс Каолин. — Трябва само да…

И млъква. Прекъснат е от иззвъняване на телефон.

Моят телефон. Сигнал за спешност.

Маестрата изглежда ядосана, и то с право. Нел знае, че съм на срещата. Щом домашният ми компютър смята, че обаждането е толкова важно, трябва да събуди Архито, по дяволите.

Измърморвам извинение и вдигам китка към ухото си.

— Да?

— Албърт? Обажда се Риту Махарал. Аз… трябва да те видя. Нямаш ли видеовръзка?

Секунда пауза. Но никой от другите ми аз не отговаря.

— Този телефон е евтина еднодневка. Аз съм просто сив, Риту. Но нали вече един от мен е…

— Къде си? — настоятелно пита тя. Нещо в гласа й ме кара да се изправя. Звучи така, сякаш е обхваната от отчаяние, което е на път да прерасне в паника. — Енеас те чака в колата и започва да губи търпение. Очакваше ти и… копието на баща ми да сте там. Но и двамата просто се изпарихте!

— Как така сме се изпарили? Как е възможно…

Сега разбирам — тя си мисли, че аз съм онзи сив! Объркването може да се изясни само с няколко думи, но не искам да давам споменавам за Джинийн и странните й приятели. Какво да кажа тогава?

Точно в този миг се намесва друг глас — звучи леко замаяно. Архито е събудено от дрямката си.

— Риту? Аз съм, Албърт Морис. Да не би да искаш да кажеш, че сивият е изчезнал? Заедно с копието на баща ти?

Прекъсвам връзката. Основният ми приоритет се отнася до клиентите пред мен — дори и ако след минута-две вече не работя за тях.

Гробна тишина. Най-накрая Уоммейкър се навежда напред и златната й коса се разпилява по бледите й рамене и по прочутото й деколте.

— Е, господин Морис? Трябва да знаем какво мислите за нашето предложение.

Поемам дълбоко дъх със съзнанието, че ще ускоря метаболизма в нетрайните си псевдоклетки и така малко ще приближа крайния срок, който може да бъде предотвратен единствено ако успея да се добера до вкъщи. Там ще се слея с оригинала си с онова, което съм научил днес. И все пак вече зная плана на Уоммейкър — начина, по който мога законно да шпионирам в нейна полза, без да има сблъсък на интереси. От мен — от този сив дубликат — се иска да жертвам всяка надежда за оцеляване за доброто на по-важните същества.