Мъглявината Андромеда

— Есенна печал? — с оттенък на насмешка попита Рен Боз.

— Забелязали ли сте, че есента в умерените ширини с нейната тъга е обичана от най-енергичните, жизнерадостни и дълбоко чувствуващи хора? — възрази Мвен Мас и дружески потупа физика по рамото.

— Вярно наблюдение! — възхити се Веда.

— Много древно…

— Дар Ветер, на полето ли сте? Дар Ветер, на полето ли сте? — загърмя някъде отляво и отгоре. — Вика ви при ТВФ в Централното здание Юний Ант. Юний Ант ви вика. При ТВФ в Централното здание…

Рен Боз трепна и се изправи.

— Може ли да дойда с вас, Дар Ветер?

— Идете вместо мен! Вие може да пропуснете отлитането. Юний Ант обича да покаже, както в старо време, прякото наблюдение, а не записа — в това те си приличат с Мвен Мас.

Космодрумът притежаваше мощен ТВФ и хемисферен екран. Рен Боз влезе в тиха кръгла стая. Дежурният оператор щракна с включвателя и посочи десния страничен екран, където се появи развълнуваният Юний Ант. Той внимателно огледа физика и, разбрал причината за отсъствието на Дар Ветер, кимна на Рен Боз.

— Аз също се приготвих да наблюдавам отлитането. Но сега се провежда извънпрограмно приемане-търсене в по-раншното направление и диапазон 62/77. Вдигнете фунията за насочено излъчване, ориентирайте към обсерваторията! Ще прехвърля лъча вектор през Средиземно море към Ел Хомра. Ловете с тръбовидното ветрило и включвайте хемисферния екран! — Юний Ант погледна встрани и добави: — По-скоро!

Опитният в приеманията учен изпълни изискването за две минути. В дълбочината на хемисферния екран се появи изображение на гигантска галактика, в която и двамата учени безпогрешно познаха известната отдавна на човека мъглявина Андромеда, или М-31.

В най-близката до зрителя външна извивка от нейната спирала, почти в средата на лещообразния в ракурса диск на огромната галактика, пламна светлинка. Там се отклони наподобяваща мъничко влакънце система от звезди — без съмнение исполински ръкав с дължина стотина парсека. Светлинката започна да расте и едновременно се увеличаваше «влакънцето», докато самата галактика изчезна, като се разливаше извън границите на зрителното поле. Поток червени и жълти звезди се проточи пряко екрана. Светлинката стана малко кръгче и блещукаше в самия край на звездния поток. Оттам се отдели оранжева звезда от спектралния клас К. Около нея закръжиха едва видимите точки на планетите. Върху една от тях се разположи светлинно кръгче и я закри изцяло. Изведнъж всичко се завъртя в червени криволици и проблясване на летящи искри. Рен Боз затвори очи…

— Това е избухване — каза от страничния екран Юний Ант. — Показах ви наблюдение от миналия месец от запис на паметните машини. Превключвам на отразяване прякото приемане.

По екрана, както преди, се въртяха искри и линии с тъмноален цвят.

— Странно явление! — възкликна физикът. — Как си обяснявате това избухване?

— После. Сега се възобновява предаването. Но какво смятате за странно?

— Червения спектър на избухването. В спектъра на мъглявината Андромеда има виолетово отместване, тоест тя се приближава към нас.

— Избухването няма никакво отношение към Андромеда. Това е местно явление.

— Мислите ли, че случайно тяхната отправяща станция е изнесена в самия край на галактиката, в зона, още по-отдалечена от нейния център, отколкото зоната на Слънцето в нашата Галактика?

Юний Ант обхвана Рен Боз със скептичен поглед.

— Вие сте готов за дискусия всеки момент, понеже забравяте, че с нас говори мъглявината Андромеда от разстояние четиристотин и петдесет хиляди парсека.

— О, да! — смути се Рен Боз. — Още по-добре е да се каже: от разстояние милион и половина светлинни години. Съобщението е отправено преди петнадесет хиляди века.

— И ние виждаме сега онова, което е било изпратено дълго преди настъпването на ледниковата епоха и възникването на човека върху Земята! — Юний Ант явно омекна.

Червените линии забавиха своето въртене, екранът потъмня и изведнъж отново пламна. Потъналата в здрач плоска равнина едва се различаваше в оскъдната светлина. По нея бяха разхвърляни странни гъбовидни съоръжения. По-близо до предния край на видимия участък студено мъждукаше гигантски според мащаба на равнината син кръг вероятно с метална повърхност. Точно по центъра на кръга висяха един над друг големи двойноизпъкнали дискове. Не, не висяха, а бавно се издигаха все по-нагоре. Равнината изчезна и на екрана остана само един от дисковете, по-изпъкнал долу, отколкото горе, с груби спирални ребра от двете страни.

— Това са те… те!… — в надпревара възкликнаха учените, като си мислеха за пълното сходство на изображението със снимките и чертежите на спиралодиска, намерен от тридесет и седмата експедиция върху планетата на желязната звезда.

Нов вихър от червени линии — и екранът угасна. Рен Боз чакаше, боеше се да отклони погледа си дори за секунда. Първият човешки поглед, докоснал живота и мисълта на друга галактика! Обаче екранът просто не светна. На страничната дъска на телевизиофона заговори Юний Ант:

— Съобщението се прекъсна. Не бива да чакаме повече и да изразходваме земна енергия. Цялата планета ще бъде потресена. Трябва да помолим Съвета за икономиката да разреши да извършваме извънпрограмни приемания два пъти по-често, ала това ще стане възможно не по-рано от година след разходите за изпращането на «Лебед». Сега знаем, че звездолетът върху желязната звезда е оттам. Ако не беше находката на Ерг Ноор, изобщо не щяхме да разберем видяното.

— И той, този диск, е дошъл оттам? Колко ли е летял? — сякаш себе си попита Рен Боз.

— Движил се е мъртъв около два милиона години през разделящото двете галактики пространство — сурово отвърна Юний Ант, — докато е намерил убежище върху планетата на звездата Т. Очевидно тия звездолети са устроени така, че кацат автоматично, въпреки че хиляди и хиляди години никой жив не е докосвал лостовете им за управляване.

— Може би те живеят дълго?

— Обаче не милиони години, това противоречи на законите на термодинамиката — студено отговори Юний Ант.

— И въпреки колосалните размери спиралодискът не е могъл да носи в себе си цяла планета хора… мислещи същества. Не, засега нашите галактики не могат още нито да се достигнат взаимно, нито да разменят съобщения.