Мъглявината Андромеда

— Къде е Миико?

Облегнала се на нисък сталагмит, помощницата й старателно избърсваше каменния прах от врата, ушите и косата си.

— Почти всичко загина — отговори тя на немия въпрос. — Непристъпната врата ще остане заключена под четиристотинметров пласт камъни. Третата пещера е разрушена изцяло, а втората… втората още може да бъде разкопана. В нея, както и тук, се намира най-ценното за нас.

— Това е така… — Веда облиза пресъхналите си устни. — Но ние сме виновни за мудността и предпазливостта. Трябваше да предвидим срутването.

— Предчувствие без доказателства. Ала няма защо да тъжим. Нима щяхме да укрепяваме скалните маси заради съмнителните ценности зад вратата? Особено ако там има негодно за нищо оръжие.

— А ако има произведения на изкуството, на безценното човешко творчество? Не, можехме да действуваме по-бързо!

Миико сви рамене и тръгна с натъжената Веда подир другарите към великолепието на слънчевия ден, радостта от чистата вода и успокояващия болката електрически душ.

Мвен Мас по навик ходеше напред-назад из стаята, отредена за него на най-горния етаж в Дома на историята в индийския сектор на северния обитаван пояс. Премести се тук само преди два дни, след работата в Дома на историята в американския сектор.

Стаята — по-точно веранда с външна стена от монолитно поляризиращо стъкло — беше обърната към сините простори на хълмистото плато. От време на време Мвен Мас включваше капаците за кръстосано поляризиране. В стаята се възцаряваше сив полумрак и на хемисферния екран минаваха в бавна върволица електронните изображения на отбрани предварително от Мвен Мас картини, фрагменти от стари кинофилми, скулптури и здания. Африканецът ги гледаше и диктуваше на робот-секретаря бележки за бъдещата книга. Машината печаташе, номерираше листовете и грижливо ги нареждаше, като ги разпределяше по теми, описания или обобщения.

Умореше ли се, Мвен Мас изключваше капаците, пристъпваше към прозореца, устремяваше надалече поглед и дълго обмисляше видяното.

Той не можеше да не се учудва от това, колко много неща от доскорошната култура на човечеството вече са отминали в небитието. Съвсем изчезнаха така присъщите за Ерата на световното обединяване говорни и писмени хитрувания, които някога са били смятани за признак на голяма образованост. Още по-рано е отпаднала необходимостта човек да замаскирва своите мисли, толкова характерна за ЕРС. Всички разговори станаха много по-прости и по-къси. Изглежда, че Ерата на Великия пръстен ще бъде ера на развитието на третата сигнална система в човека, тоест разбирането без думи.

От време на време Мвен Мас се обръщаше към непрекъснато бодърствуващия механичен секретар с нови формулировки на мислите си:

— От първия век на Ерата на Пръстена води началото си флуктуативната психология [*58] на изкуството, основана от

Люда Фир. Именно тя успяла научно да докаже разликата в емоционалното възприемане у жените и у мъжете — разкрила онази област, която много векове е съществувала като полумистично подсъзнание. Но да се докаже това е по-малката част от работата. На Люда Фир се удало нещо повече — да набележи главните вериги на чувствените възприятия, благодарение на което станало възможно да се постига тяхното съответствие у различните полове.

Неочакван звън и зелено светване повикаха африканеца при ТВФ. Внезапно търсене, предадено в часовете на занятия, означаваше нещо сериозно. Автоматичният секретар се изключи и Мвен Мас тичешком слезе долу, в камерата за разговори на далечно разстояние.

Веда Конг с ямички на издрасканите бузи и дълбоки сенки под очите го поздрави от екрана. Зарадван, Мвен Мас протегна към нея своите големи ръце, с което предизвика слаба усмивка върху загриженото лице на Веда.

— Помогнете ми, Мвен! Зная, че работите, но Дар Ветер го няма на Земята, Ерг Ноор е далеч, а освен тях само към вас мога да се обърна с такава молба. Случи ми се нещастие…

— Какво? Дар Ветер?…

— О, не! Срутване в мястото на разкопките. — И Веда накратко разказа случката в пещерата Ден-Оф-Кул.

— Сега вие сте единственият от моите приятели, който има право на свободен достъп до Проницателния мозък.

— До кой от четирите?

— С низша определеност.

— Разбрах. Трябва да се пресметнат възможностите за добиране до стоманената врата с изразходване на най-малко труд и материали?

— Именно така!

— Събрани ли са данните?

— Пред мене са.

— Слушам.

Мвен Мас бърже записа няколко реда цифри.

— Сега всичко зависи от това, кога машината ще приеме моите данни. Почакайте, веднага ще се свържа с дежурния инженер при ПМ. Мозъкът с низша определеност се намира в Австралийския сектор на южната зона.

— А къде е Мозъкът с висша определеност?

— В Индийския сектор на северната обитавана зона, там, където съм аз… Превключвам, чакайте!

Пред угасналия екран Веда се опитваше да си представи Проницателния мозък. Във въображението й възникваше гигантски човешки мозък с неговите бразди и гънки, пулсиращ и жив, макар младата жена да знаеше, че така се наричаха електронните изследователски машини от най-висока класа. Те бяха способни да разрешат почти всяка задача, която е по силите на разработените области в математиката. На планетата имаше само четири такива машини, различно специализирани.

Веда не чака дълго. Екранът светна и Мвен Мас я помоли да го извика отново подир шест дни, по-късничко вечерта.

— Мвен, вашата помощ е неоценима!

— Само защото владея някои знания и права в математиката? А вашата работа е неоценима, защото вие знаете древни езици и култури. Веда, прекалено задълбахте в ЕРС!

Историчката се намръщи, но африканецът се разсмя така добродушно и заразително, че Веда също се усмихна и като се сбогува с жест, изчезна.

В определеното време Мвен Мас пак видя младата жена в телевизиофона.

— И без да го казвате, разбирам, че отговорът е неблагоприятен.

— Да. Устойчивостта е под границата на безопасността. Ако се върви по общия път, изкарването на разрушената част ще образува един кубически километър варовик.