Сенчести души

42

Мат и госпожа Флауърс повече не можеха да пренебрегват ослепяващите светлини. Трябваше да излязат навън.

Но точно когато Мат отвори вратата, се показа… е, Мат така и не разбра какво беше това. Нещо се стрелна от земята право нагоре, полетя високо в небето, където постепенно се смаляваше все повече, превърна се в звезда и накрая изчезна.

Метеор да премине през Земята? Но не трябваше ли да е съпроводено с цунамита, земетръси, ударни вълни, горски пожари, а дори и с разкъсване на планетата? След като един метеор при сблъсъка си със земната повърхност е избил всички динозаври…

Насочената нагоре светлина леко помръкна.

— Ох, Господ да ни е на помощ — съвсем тихо промълви госпожа Флауърс с треперещ глас. — Мат, скъпи, добре ли си?

— Да, госпожо. Но… — От прекомерното напрежение Мат не можеше да намери нужните думи. — Какво, по дяволите, беше това?

Леко се изненада, като чу отговора на госпожа Флауърс:

— Тъкмо това се питам и аз!

— Почакайте, там нещо мърда. Дръпнете се назад!

— Скъпи Мат, внимавай с това оръжие…

— Но това са хора! О, Боже мой! Та това е Елена. — Мат изведнъж се свлече на земята. Сега можеше само да шепне. — Елена. Тя е жива. Жива е!

Пред смаяния поглед на Мат група хора започнаха да се изкачват, помагайки си един на друг, от една яма с идеална правоъгълна форма, внезапно зейнала насред лехата на госпожа Флауърс, засадена с ангелика. Ямата беше с идеални правоъгълни очертания и дълбочина навярно около метър и половина.

Мат и госпожа Флауърс чуваха гласове.

— Добре — казваше Елена, като се наведе над ямата. — А сега се хвани за ръцете ми.

Но как само беше облечена! В някаква яркочервена дрипа, през която се виждаха краката й, целите в рани и драскотини. А на всичкото отгоре — е, смело можеше да се каже, че остатъците от роклята й не прикриваха тялото й повече от едни бански. Освен това носеше най-големите и най-блестящи бижута, които Мат някога бе виждал.

Разнесоха се още гласове. Мат направо изпадна в шок.

— Ще внимаваш, нали? Искам да те повдигна…

— Мога сам да се изкатеря. — Това несъмнено беше Стефан.

— Ето, видя ли? — зарадва се Елена. — Той каза, че може сам да се изкачи!

— Oui, но може би едно леко повдигане…

— Сега едва ли е време за мъжкарски изяви, малък братко. — А това, каза си Мат и неволно стисна револвера, беше Деймън. Благословените куршуми…

— Не, искам да се справя сам… добре… успях. Ето.

— Ето! Видя ли! С всяка секунда се подобрява! — зарадва се Елена.

— Къде е диамантът? Деймън? — извика Стефан разтревожено.

— Пазя го на сигурно място. Успокой се.

— Искам да го подържа. Моля те.

— Повече, отколкото искаш да ме прегърнеш? — попита Елена. Нещо се замъгли, след което Стефан отново лежеше в прегръдките на Елена, докато тя му говореше: — Успокой се, успокой се.

Мат ги гледаше смаяно. Точно зад тях се изправи Деймън, сякаш това бе най-естественото нещо на света.

— Аз ще пазя диаманта — решително заяви той. — Ти си гледай момичето.

— Извинете… съжалявам, но… моля, може ли някой да ме измъкне? — А това беше Бони! Бони, звучаща жаловито, но не изплашено или нещастно. Напротив! Бони се кискаше! — Взехме ли всичките торби със звездните сфери?

— Взехме всички, които намерихме в онази къща. — А това вече беше Мередит. Слава Богу. Всички бяха успели да се измъкнат. Но въпреки смайването си, Мат отново отклони поглед към онази фигура — онази, която изглежда надзираваше всичко — онази със златистата коса.

— Звездните сфери са ни необходими, защото всяка от тях може да се окаже… — започна тя, когато Бони се развика:

— О, вижте! Вижте! Та това са госпожа Флауърс и Мат!

— Къде? Къде, Бони? — запита Елена властно.

— Ами ако това са Шиничи и Мисао, дегизирани като госпожа Флауърс и Мат, аз ще… хей, Мат!

— Моля, някой ще ми каже ли къде са те?

— Точно там, Мередит!

— О! Госпожа Флауърс! Хм… надявам се да не сме ви събудили.

— Никога не съм имала по-щастливо събуждане — заяви сериозно госпожа Флауърс. — Виждам, че явно доста сте преживели в Тъмното място. Облеклото ви… ъ-ъ… изглежда ми доста оскъдно…

Внезапно надвисна тишина. Мередит погледна към Бони. Бони погледна към Мередит.

— Разбирам, че тези дрехи и скъпоценности навярно изглеждат донякъде прекалено…

Чак сега Мат възвърна способността си да говори:

— Тези бижута? Ама те истински ли са?

— О, истински са. Но целите сме мръсни…

— Простете ми. Ние воним… аз съм виновен за това… — заговори Стефан, но Елена го прекъсна:

— Госпожо Флауърс, Мат: Стефан беше затворник! През цялото това време! Гладувал е, измъчвали са го… о, Господи!

— Стига, Елена. Ти ме върна обратно.

— Ние те върнахме обратно. И вече никога няма да позволя да си тръгнеш. Никога, никога.

— Успокой се, любов моя. Наистина се нуждая от баня и… — Стефан внезапно млъкна. — Няма железни решетки! Нищо не спира Силите ми! Аз мога да… — Отстъпи от Елена, която стискаше едната му ръка. Последва лек проблясък на сребриста светлина, все едно между Стефан и Елена изплува и после бързо изчезна Луната, кръгла като при пълнолуние.

— Насам! — извика той. — Всеки, който иска да се отърве от тези малките гадни паразити, да дойде при мен. Сега ще ви отърва от тях.

— Аз съм първата кандидатка — откликна Мередит. — Ужасявам се от бълхи, но Деймън така и не ми намери прах срещу бълхи. Що за господар е той!

Разнесе се дружен смях, а Мат още повече се озадачи. Мередит беше облечена — ами, май с някакъв тоалет повече от бижута, отколкото от плат, който навярно струваше няколко милиона долара в сапфири.

Стефан пое ръката на Мередит. Между дланите им отново изригна същият лек светлинен проблясък. После Мередит се отдръпна настрани с думите:

— Благодаря ти.

— Аз ти благодаря, Мередит — отвърна Стефан тихо.

Синята рокля на Мередит поне не беше на парцали като роклята на Елена, отбеляза Мат.

Бони — чиято рокля беше нацепена на сребристи панделки — вдигна ръка.

— И мен, моля!

Стефан улови ръката й и чудото със светлината се повтори.

— Благодаря ти, Стефан! Ооох! Сега се чувствам много по-добре! Мразя да ме сърби!

— Аз ти благодаря, Бони. Мразя мисълта, че ще умра в самота.

— Останалите вампири сами да се погрижат за себе си! — разпореди се Елена, все едно че държеше списък с график пред себе си и проверяваше една по една точките от дневния ред. — А ти, Стефан, моля те… — Протегна ръце към него.

Той коленичи пред нея, целуна и двете й ръце, сетне ги окъпа в нежна бяла светлина.

— Но аз все още искам да се изкъпя — умолително проговори Бони, докато новият вампир — висок и строен — и Деймън се обвиха в сребристо лунно сияние.

— В тази къща има четири напълно изправни бани: в стаята на Стефан, в моята стая и в стаите от двете страни на стаята на Стефан. Всички са на ваше разположение. Ей сега ще заредя всяка баня със соли за вана — заговори госпожа Флауърс. След малко добави, като разпери ръце пред цялата опърпана, кървяща, мръсна група: — Моят дом е и ваш, скъпи мои.

Разнесе се хор от горещи благодарности.

— Ще направя график. Имам предвид за храненето на Стефан. Ако момичетата са съгласни — забързано додаде Елена, като погледна Бони и Мередит. — Не му е нужно много, само по малко, на всеки час до сутринта.

Елена все още се срамуваше от Мат. А Мат не по-малко се срамуваше от нея. Но той пристъпи напред и вдигна празните си ръце, за да покаже, че няма лоши намерения.

— Това правило само за момичетата ли важи? Защото аз също имам кръв и съм здрав като кон.

Стефан го стрелна притеснено с поглед.

— Не е правило само за момичетата. Но ти не си длъжен да…

— Искам да ти помогна.

— Добре тогава. Благодаря ти, Мат.

Правилният отговор би трябвало да бъде: „Благодаря ти, Стефан“, но Мат не можа да измисли какво да му каже и затова избъбри смутено: