Мисията на посланика

По-възрастният магьосник повдигна вежди.

— Разбира се. Ще ми бъде интересно да разбера мнението ти за тях. Може да забележиш нещо, което съм пропуснал — той погледна към уличката и сви рамене. — Защо не се присъединиш към мен и Тайенд за вечеря? След това ще ти покажа записките и източниците ми и ще ти обясня пропуските в историята, които се опитвам да запълня.

Лоркин кимна, без да се замисля.

— Благодаря ви! — Ако останеше сам в покоите си в Гилдията, щеше да изпадне в мрачно настроение, мислейки за Берия и опитвайки се да се убеди, че животът му е по-добър без нея. — Сигурен съм, че ще бъде увлекателно.

Денил посочи къщата си, голяма двуетажна сграда, която беше наел, след като се оттегли от поста си Посланик на Гилдията в Елийн. Макар да бе известно, че Денил и Тайенд са повече от приятели, днес малцина го обсъждаха. Денил бе избрал да живее в града вместо в земите на Гилдията, защото, както казваше той, „това е един вид споразумение: Гилдията се преструва на сляпа, а ние не й даваме нищо за гледане“.

— Искате ли първо да се върнете в Гилдията?

Лоркин поклати глава.

— Не, но ако вие искате първо да предупредите Тайенд и прислугата…

— Не, те няма да имат нищо против. Тайенд непрекъснато води у дома разни неочаквани гости. Прислужниците ни са свикнали.

Той му махна с ръка и тръгна към дома си, а Лоркин бързо го последва.

Глава 3

Безопасни сгради, опасни дестинации

Бюрото му винаги е толкова разхвърляно — каза Тайенд на Лоркин.

Денил погледна намръщено учения, Тайенд се ухили и няколкото бръчици, които прорязваха челото му, се изгладиха. „Никой не би предположил, че той е на повече от четиридесет години — помисли си Денил. — Аз се превръщам в съсухрен скелет, а Тайенд…“ Тайенд изглеждаше по-добре от всякога, отбеляза той. Леко беше наддал, но му отиваше.

— Само изглежда разхвърляно — каза Денил, и то не за пръв път. — Аз знам точно кое къде се намира.

Тайенд се засмя.

— Сигурен съм, че това е просто тактика, за да е сигурен, че никой няма да може да открадне проучванията и идеите му — той се ухили на Лоркин. — Хайде, не му позволявай да те отегчи до смърт. Ако усещаш, че мозъкът ти започва да ври, ела да поговориш с мен и двамата ще си отворим бутилка вино.

Лоркин се усмихна и кимна.

— Ще го направя.

Ученият му махна с ръка и излезе с жизнерадостна стъпка от стаята.

Денил устоя на порива да завърти очи, въздъхна и се обърна към сина на Сония. Младият мъж разглеждаше колебливо купчините с документи и книги върху бюрото на Денил.

— В хаоса има ред — увери го магьосникът. — Започва се отзад. Първата купчина съдържа всичко, което е свързано с най-ранните архиви за магията. Пълна е с описания на места като Гробницата на белите сълзи и тонове предположения за какво са използвани йероглифите, които предполагат използване на магия — Денил взе скиците, които Тайенд бе направил преди двайсет години, по време на посещението им в Гробницата. Той посочи към йероглифа на мъж, коленичил пред жена, която докосваше вдигнатите му длани. — Този йероглиф означава „висша магия“.

— Черна магия?

— Вероятно. Но може да означава и лечителска магия — Денил порови в купчината и измъкна друга скица, този път на полумесец и длан.

— Какво е това? — попита Лоркин.

— Символ, който открихме в руините на град Армдже. Той представлява кралското семейство на този град, също както инколът символизира киралийските домове. Смята се, че Армдже е бил изоставен преди около две хиляди години.

— И върху какво е бил изписан този символ?

— Беше изсечен над трегера на една къща и ние го видяхме още веднъж върху нещо, което според мен беше кръвен пръстен — Денил се усмихна, припомняйки си дем Ладейри, ексцентричният благородник и колекционер, в чийто стар замък близо до Армдже бяха отседнали двамата с Тайенд. Но усмивката му постепенно избледня при спомена за подземната зала, наречена „Пещерата на абсолютното наказание“. Странните кристални стени го бяха нападнали с магия и щяха да го убият, ако Тайенд не го беше извлякъл навън след падането на щита му.

Бившият Върховен повелител Акарин беше помолил Денил да запази Пещерата в тайна, за да попречи на други магьосници да попаднат в капана й. След ичанското нашествие Денил разказа за Пещерата на новия Върховен повелител, Болкан и водачът на Гилдията му нареди да запише всичко, което знае, но да продължи да го пази в тайна. Когато книгата бъдеше завършена, Болкан щеше да прецени дали да позволи на останалите да научат за това място.

„Дали Болкан е изпратил някой да го проучи? Не мога да си представя, че един Воин ще устои на изкушението да разбере как функционира Пещерата. Особено когато има такъв Огромен потенциал като отбранително оръжие“.

— Значи преди две хиляди години са знаели как да правят кръвни пръстени?

Денил погледна Лоркин и кимна.

— И кой знае какво още. Но това познание е изгубено — той посочи към втората, по-малка купчина. — Тук е всичко, което свързвам с времето преди сачаканската империя да покори Киралия и Елийн, преди повече от хиляда години. Малкото архиви, с които разполагаме от онова време, са копия и в тях се споменава, че е имало само двама или трима магьосници, и то с ограничени умения и сила.

— Значи хората, които са знаели как да направят кръвни пръстени и са владеели някаква висша магия, са измрели, без да успеят да предадат познанията си…

— … дали защото не са вярвали на никого достатъчно, за да го обучат, или така и не са открили някакви надарени ученици.

Лоркин гледаше замислено — и със сигурност не беше отегчен, забеляза с облекчение Денил. Погледът на младия магьосник се прехвърли върху третата купчина.

— Трите века сачаканско владичество — каза му Денил. — Събрах два пъти повече информация от това, с което разполагахме за този период, макар да не беше трудно, защото всъщност нямахме кой знае какво.

— Времена, когато киралийците са били роби — каза Лоркин с мрачно изражение на лицето.

— И робовладелци — напомни му Денил. — Според мен сачаканците са донесли висшата магия в Киралия.

Лоркин го погледна невярващо.

— Едва ли са тръгнали да учат враговете си на черна магия!

— Защо не? След покоряването й, Киралия се е превърнала в част от Империята. Сачаканците не са избили всички благородници, а само онези, които не са се заклели във вярност на Империята. Сигурно е имало междурасови бракове и наследници със смесена кръв. Триста години си е доста време. Киралийците биха могли да са жители на Сачака.

— Но въпреки това са се борили да си върнат земята и да се отърват от робството.

— Да — Денил потупа с длан по купчината. — И това е ясно отразено в много документи и писма отпреди и след решението на императора да върне независимостта на Киралия и Елийн. Двете страни отхвърлили робството, макар че са срещнали някаква съпротива.

Лоркин погледна към купчината от книги, документи и записки.

— В Университета ни учат съвсем друго.

Денил се засмя.

— Така е. А историята, която са ви преподавали, далеч не е толкова орязана, колкото онази, която учих аз като ученик — той потупа с ръка по следващата купчина. — Моето поколение не знаеше, че киралийските магьосници някога са практикували черната магия, като са черпели сила от чираците си в замяна на обучението им. Беше ни особено трудно да приемем тази истина.

Младият магьосник погледна четвъртата купчина от книги с предпазливо любопитство.

— Това ли са книгите, които баща ми е открил под Гилдията?

— Никои от тях са копия на онова, което е изровил. Цялата опасна информация за черната магия е заличена.

— А как смятате да напишете историческа книга за онова време, без да включите информация за черната магия?

Денил сви рамене.

— Щом вътре липсват някакви специфични инструкции, значи няма опасност някой да се научи от написаното как да практикува черната магия.