Зимният фестивал

Ейдриън се настани срещу Мерик и след като хвърли кратък поглед към дъската, премести напред пешка.

Мариус се усмихна с нетърпението на дете, начеващо любимия си десерт. Премести още една пешка, излагайки я на риск. Ейдриън я взе.

— А, значи приемаш дамския ми гамбит — рече Мерик.

— Моля?

— Началните ми ходове. Те се наричат дамски гамбит. Можеш да го приемеш или да го отхвърлиш. Ходът ти показа първото.

— Просто плених пешка — рече Ейдриън.

— Стори и двете. Знаеш ли, че шахматът е наричан още Кралската игра, защото развива стратегията?

Почти без да се замисля, Мерик придвижи напред друга пешка.

Ейдриън не отговори, защото оглеждаше дъската. Баща му го бе учил да играе като малък, за да развие разбирането му за тактика и планиране. Данбъри Блекуотър бе изработил дъска и фигури от метал. Баща му бе най-добрият шахматист в селото и на Ейдриън му бяха нужни години, за да го матира.

— Разбира се, играта има по-обширни импликации — продължи Мариус. — Чувал съм, че епископите изнасяли цели проповеди върху шаха. Прокарват паралел между отделните класи и фигурите, сочейки как те отразяват йерархията, а начинът им на движение съответства на дълга, поставен всекиму от Бог.

Третата пешка на Мариус също бе изложена на риск и Ейдриън взе и нея. Стилът му на игра притесняваше Ейдриън, очакващ повече размишления от негова страна, след като бе изгубил вече две пешки.

— Така че това, което ти кориш като лекомислена и простовата игра, е всъщност огледало на света около нас и нашето движение в него. Например знаеш ли, че пешките не винаги са могли да се движат два квадрата при първия си ход? Тази промяна била резултат от прогреса и отслабването на монархическата сила. Освен това, при достигането на осмия ред пешките били произвеждани в съветници, които са втората по слабост фигура.

— Като говорим за пешки… Не ни се понрави как ни използва в Тур Дел Фур — рече Ейдриън.

Мерик вдигна ръка.

— Ройс вече ме сгълчи относно това.

— Ройс… той е говорил с теб?

Мариус се изкикоти.

— Изненадан си, че съм още жив? Двамата с него имаме… спогодба. За него съм като ето този офицер на дъската. Лесна мишена — и все пак цената би била твърде висока.

— Не разбирам.

— Няма и как.

— Подмами ни да ти помогнем в убийството на стотици невинни хора. Ройс е убивал и за по-малко.

Мерик изглеждаше развеселен.

— Наистина, Ройс обикновено се нуждае от причина да не убива. Но не се залъгвай. Той не е като теб. Невинните жертви — без значение бройката им — не го касаят. Той просто не обича да бъде манипулиран. Не, бих се осмелил да кажа, че само едно убийство го е накарало да чувства угризения, ето защо още съм жив. Ройс усеща, че везните между нас не са изравнени. Чувства, че още ми е длъжник.

Мерик посочи към себе си:

— Мен ли чакаш? Ти си на ход.

Ейдриън реши да бъде по-дръзновен и даде шах с царицата си. Мерик моментално придвижи царя си в безопасност, още преди боецът да е отдръпнал ръката си.

— Докъде бях стигнал? — продължи Мерик Мариус. — А, да, еволюцията на шахмата, променящ се паралелно със света. Преди векове не е имало рокади, а патът се е броял за победа на онзи, който го е причинил. Но най-красноречива е променливата роля на дамата.

Ейдриън заплаши офицера с пешка и Мерик я взе. Боецът придвижи коня си и опонентът му стори същото.

— В началото не е имало дама, всички фигури са били мъжки. Нейното място било заето от фигура, наричана главен министър. Много по-късно дамата го заменила. В началото била слаба, можела да се движи само по един квадрат по диагонал. Едва по-късно се сдобила с най-голямата свобода на движение от всички, превръщайки се в най-мощната фигура — и най-желана цел.

Ейдриън понечи да премести офицера си, но тогава видя, че Мериковият кон заплашва кралицата.

— Интересна реч произнесе императрицата днес, не смяташ ли? — попита Мерик. — Защо според теб каза това?

— Нямам представа — отвърна Ейдриън, изучавайки дъската.

Мариус му се усмихна.

— Виждам защо Ройс те харесва. Не си падаш по приказките. Двамата сте странна двойка. С Ройс си приличаме много повече. И двамата имаме прагматичен поглед върху света и обитателите му, а ти си идеалист и мечтател. На мен ми приличаш на любител на пиво, а Ройс си предпочита своето Монтмърси.

Поредна размяна на ходове накара Ейдриън да забави играта си и да оглежда внимателно разположението на фигурите.

— Знаеш ли, че аз го запознах с това вино? Беше преди години, когато му поднесох една каса за рождения му ден. Всъщност това не е съвсем коректно. Ройс си няма понятие кога е същинската му дата на раждане. Но би могло да бъде и тогава, така че ние празнувахме. Бях освободил виното от един вандънски керван, натоварен със стока. Цели три дни пирувахме в селото ми. То притежаваше изненадващо висок процент красиви момичета. Никога не бях виждал Ройс да пие така. Обичайно е толкова сериозен — тъй мрачен и навъсен — или поне такъв беше тогава. За тези три дни той се отпусна и може да се каже, че прекарахме най-доброто време в живота си.

Ейдриън се съсредоточи върху дъската.

— Добър отбор бяхме тогава. Аз планирах задачите, а той ги изпълняваше. Съревновавахме се. Опитвах се да измисля невъзможно предизвикателство, но той винаги ме изненадваше. Уменията му са легендарни. Разбира се, тогава оковите на морала не му пречеха. Това е твое дело, предполагам. Ти опитоми демона — или поне си мислиш, че си го сторил.

Ейдриън намираше приказките на Мерик за дразнещи и осъзна, че точно това е и целта му. Премести царицата си в безопасност. Мерик невинно, почти разсеяно, плъзна пешка напред.

— Ала той все още е там — вътрешният демон — скрит. Не можеш да промениш натурата на някой като Ройс. Знаеш ли, че в Калис се опитват да опитомят лъвове? Вземат ги като малки и ги отнасят в дворците като домашни любимци за принцовете. Смятат ги за безопасни, докато един ден семейните кучета не се окажат изчезнали. „Може би кучетата са си го изпросили“, казва привързаният принц. „Може би хрътките са тормозили котето“, казва, галейки верния си звяр. На следващия ден намират трупа на принца на някое дърво. Не, приятелю, не можеш да опитомиш диво животно. Рано или късно то се връща към природата си.

След поредица от ходове Ейдриън успя да плени белия офицер. Не можеше да определи дали Мерик просто си играе с него или не е чак толкова добър играч.

— Той говори ли за мен? — попита Мариус.

— Звучиш като изоставена любовница.

Мерик се поизправи и приглади туниката си.

— Имал си шанс да видиш как Бректън се дуелира. Има ли съмнение относно възможността ти да го надвиеш?

— Не.

— Това е добре. Но ето важният въпрос… ще го направиш ли?

— Сключих сделка, нали така? Ти беше там.

Мерик се приведе напред.

— Познавам те — или поне твоя тип. Изпитваш съмнения. Не мислиш за правилно да убиеш невинен човек. Срещнал си Бректън. Той е забележителен. Такъв, какъвто ти би искал да бъдеш. В момента се мразиш, мразиш и мен, защото мислиш, че и аз съм забъркан. Само че не съм. Не участвам в това — като изключим предложението ми да получиш принцесата. Независимо дали искаш да ме убиеш или благодариш за това, бих искал само да изтъкна, че тогава ти заплашваше да избиеш всички присъстващи.

— Ако не си забъркан, тогава защо си тук?

— Имам нужда от Ройс да се заеме с друга моя задача — много важна — а той ще бъде по-малко желаещ да го стори, ако ти умреш, което ще се случи, ако не убиеш Бректън. Ако обаче си изпълниш обещанието, всичко ще се подреди. Така че дойдох да потвърдя онова, което и ти самият знаеш, което и Ройс би ти казал, ако беше тук. Трябва да убиеш Бректън. Не забравяй, че заменяш живота на най-опитния враг на Меленгар за неговата принцеса и лидера на националистите. Заедно те могат да възкресят съпротивата. Да не забравяме и произхода ти. Това е твоят шанс да поправиш грешката на баща си и да успокоиш духа му. Ако не друго, не дължиш ли поне толкова на Данбъри?