Зимният фестивал

Нимбус го огледа за последен път и изчисти нещо от рамото на Ейдриън. Последният носеше златно-пурпурния тоалет — и се чувстваше нелепо.

— Ще ми се мечовете да бяха при мен. Така не само се чувствам глупаво, но и гол.

— Разполагате с красивия си инкрустиран кинжал — усмихна се Нимбус. — Това е пиршество, не кръчма. Един рицар не се явява въоръжен пред своя лорд. Не само се смята за грубо, но и за измяна. Което ние не искаме да се случи, нали? Просто стойте нащрек и не говорете много. Колкото повече говорите, толкова повече амуниции им давате. И помнете какво ви казвах за маниерите на хранене.

— Ти няма ли да дойдеш? — попита Ейдриън.

— Аз ще седя до лейди Амилия на главната маса. Ако изпаднете в затруднения, потърсете ме. Ще се опитам да помогна. Сега помнете — вашето място е на третата маса, отляво, четвъртия стол от края. Късмет.

Нимбус се измъкна и Ейдриън пристъпи в залата. И съжали още в същия миг, осъзнавайки, че не е наясно коя страна е лявата, изобщо коя е третата маса, от кой край трябва да започне броенето. При влизането му глави се обърнаха към него и погледите на лицата им извикаха спомени за края на битката при РаМар. На този ден лешояди бяха пирували край крачещия Ейдриън. Надявайки се да ги прогони, той бе застрелял един. За негова отврата, останалите птици се бяха спуснали върху по-пресните останки от своя другар. Бяха гледали боеца с наклонени глави, сякаш той е излишен. Същия поглед виждаше и в очите на околните аристократи.

— Кой може да сте вие, добри ми сър? — рече дама от дясната страна на Ейдриън.

Съсредоточен да намери масата си и в комбинация с бъбрежа в стаята, той не ѝ обърна внимание.

— Грубо е да игнорираш дама, когато тя се обръща към теб — рече мъж. Гласът му бе остър и невъзможен за подминаване.

Ейдриън се обърна и видя мъж и жена да го гледат втренчено. Бяха млади и очевидно близнаци, тъй като и двамата имаха руси коси и блестящи сини очи.

— Също е и опасно — продължи мъжът, — когато тя е принцеса на достойно кралство от Аврин.

— А… извинете… — поде Ейдриън, но мъжът го пресече.

— Ето какво било. Причината за обидата е, че рицарят няма език! Ти си рицар, нали? Моля те, кажи ми, че си такъв. Кажи ми, че си бил прост фермер, когото някой пиян лорд шеговито е посветил, задето си прогонил катерица от имението му. Не бих понесъл да се окажеш поредния незаконен син на херцог или граф, изпълзял от пивницата в търсене на истинско благородство.

— Остави човека да говори — каза дамата. — Със сигурност той страда от болест, която лишава ума му от възможността да формира думите правилно. С това не бива да се подиграваш, мили братко. Може би е причинено от страданията на бойното поле. Чувала съм, че поставените в устата камъчета помагат. Ще желаете ли, сър?

— Нямам нужда от камъчета, благодаря ви — хладно отвърна Ейдриън.

— Е, със сигурност се нуждаете от нещо. Очевидно сте болен, иначе защо ще ме загърбвате така? Или се наслаждавате да нанасяте обида на една дама, чието единствено прегрешение е да се поинтересува от името ви?

— Аз не исках… тоест, не ви…

— Ох, пак започва — рече тя състрадателно. — Моля те, прати някой слуга веднага да донесе камъчета.

— Осмелявам се да кажа — заговори брат ѝ, — че не разполагаме с време за камъчета. Може би просто би могъл да засмуче една-две шишарки. Това ще помогне ли според теб?

— Той няма говорен дефект — приближи се с широка усмивка сър Муртас, забил пръст в колана си.

— Нима? — едновременно запитаха принцът и принцесата.

— Не, просто е невеж. Има си свой ментор. Когато за пръв път срещнах сър Ейдриън — тъй му е името, впрочем — той беше в средата на урок по къпане. Можете ли да си представите? Бедният дръвник не знае дори как да се измие.

— О, това вече е притеснително — принцесата започна да си вее със сгъваемо ветрило.

— Наистина. Толкова беше объркан, че запрати кърпата си по сър Елгар!

— Значи грубото поведение му е присъщо? — попита тя.

— Слушайте, аз… — заговори Ейдриън, но отново бе отрязан.

— Внимавай, Беатрис — каза Муртас. — Раздразваш го. Може да те олигави или да те заплюе. Какъвто е недодялан, кой знае на какви низости е способен? Готов съм да се обзаложа, че следва напикаване.

Ейдриън правеше крачка към Муртас, когато видя Нимбус бързо да крачи към тях.

— Принцеса Беатрис, принц Рудолф, сър Муртас, великолепно прекарване на Зимния фестивал!

Те се обърнаха към наставника, който бе разперил широко ръце — и също толкова широко разтеглил крайчетата на усмивката си.

— Виждам, че сте се запознали с нашия бележит гост — сър Ейдриън. Убеден съм, че е твърде скромен да разкаже историята за скорошното си ръкополагане на бойното поле. Срамота, тъй като историята е изключителна и увлекателна. Принц Рудолф, за вас зная със сигурност, че ще ѝ се насладите. След това можете да разкажете за някое от своите сражения. О, простете, забравих, вие не сте виждали истинска битка, нали?

Принцът се вцепени.

— Ами вие, сър Муртас, извинете недобрата ми памет, моля ви, кажете ни — къде бяхте вие, когато армиите на императрицата се сражаваха за живота си? Със сигурност можете да разкажете за множеството интересни случки, преживени от вас, докато другите достолепни рицари са отдавали живота си за честта на Нейно Високопреосвещенство?

Муртас отвори уста, но Нимбус бе по-бърз. Обръщайки се към жената, той продължи.

— И, милейди, искам да ви уверя, че не е трябвало да се обиждате от поведението на сър Ейдриън. Няма нищо чудно в неговото игнориране. Защото, както той добре знае — и всички ние — никоя дама не би заговорила първа непознат мъж — както някоя долна проститутка се предлага на улицата.

Тримата онемели се взираха в наставника.

— Ако все още търсите мястото си, сър Ейдриън, то е насам — менторът го повлече със себе си. — Още веднъж, възхитителен празник на всички!

Нимбус го насочи към един стол в края на масата, до този момент останал незает.

— Еха — удивено рече Ейдриън. — Току-що нарече онези мъже страхливци, а принцесата курва.

— Да — отвърна той. — Но го сторих много учтиво — смигна. — Сега, моля ви, опитайте се да не се забърквате в неприятности. Стойте тук и се усмихвайте. Аз трябва да вървя.

Нимбус отново изчезна в тълпата, махайки пътьом на разни хора.

Ейдриън отново се намери сред океан от яйчени черупки. Погледна и видя принцесата и Муртас да сочат към него и да се смеят. Недалеч забеляза двамина, които го наблюдаваха. Скръстили ръце, те се бяха облегнали на украсена с червени панделки колона. Ейдриън ги разпозна, тъй като ги бе виждал често. Те неотлъчно стояха в мрака, в другия край на стаята или на прага — личните му сенки.

Ейдриън се извърна и внимателно се настани на масата. Оправяйки дрехите си, той се опита да си припомни наученото от Нимбус: стой изправен, не шавай, винаги се усмихвай, не заговаряй никого, не прави нищо непознато, не гледай останалите в очите, освен ако не са те принудили да разговаряш. Ако бе принуден да се представи, трябваше да се покланя, а не да се здрависва. Ако дама му подадеше ръката си, той трябваше да я вземе и нежно да я целуне. Нимбус го бе посъветвал да има под ръка няколко готови оправдания за измъкване от разговор, както и да отбягва групи от повече от трима. Най-важно беше да изглежда спокоен и да не привлича внимание.

Някъде в предната част на стаята свиреха музиканти, но тълпата ги скриваше от очите му. Хората се движеха на талази. Често се разнасяше изкуствен смях. Носеха се злобни подмятания. В това дамите бяха много по-добри.

— О, миличка, просто обожавам тази рокля! — долетя нейде из тълпата оживения глас на някаква жена. — Трябва да е удобна до лудост, като се има предвид колко е семпла. А в моята, с тази бродерия, почти не мога да седна.

— Убедена съм в правотата ти — отвърна друга. — Ала дискомфортът е малка цена за рокля, която тъй майсторски прикрива физическите недостатъци чрез комплексността на своя дизайн.