Небесните господари

„Здрасти! Аз съм — Ашли. Карл нали си е тъпичък, имаше малко проблеми, докато разбере кое как е. Още не може да пусне гласовите синтезатори. Иска да върнеш обратно в главния процесор колкото можеш от оригиналния софтуер. Информацията му трябва. Иска да я копира в нашия софтуер. Нали ще побързаш? Искам отново да виждам и чувам. Обичам те. Ашли.“

Джан не се справяше много добре с четенето, трябваше й време, за да разбере съобщението. Смръщи вежди.

— Главен процесор ли? Това пък какво е? — попита тя.

Думите на екрана си останаха същите. Пак прочете съобщението и схвана, че Ашли не можеше да я чуе. Дълбокомислено реши, че „главният процесор“ е компютърът, в който сложи цилиндърчето. Върна се при него и огледа шестте еднакви цилиндърчета, които остави върху стъкления капак. Сега в компютъра имаше място само за пет. Дали това беше важно? Все едно, скоро щеше да научи. Започна да ги пъха в отвора. Компютърът замърка, гълташе ги едно по едно някъде дълбоко в себе си. По другите уреди започнаха да пробягват още светлинки. Почти усещаше как кръглата кристална зала оживява. Нещо изпука. После един глас каза:

— А, така е по-добре! Светлини и звуци! Здрасти, Джан! Липсвах ли ти?

Беше Ашли. Гласът не приличаше на онзи в убежището, сега не беше нито мъжки, нито женски, но не можеше да сбърка — това беше Ашли.

— Здравей, Ашли — каза Джан, опитваше се да разбере откъде идва гласът. — Виждаш ли ме сега? Чуваш ли?

— Ъхъ. Това местенце е фрашкано със сензори — вътрешни и външни. Но Карл не можеше да ги включи, преди другите програми да му прочетат една лекцийка. Можеш ли да сложиш и последната?

Едно от цилиндърчетата излезе от търбуха на компютъра. Джан го взе и сложи на мястото му шестото. Докато компютърът го гълташе, Ашли извика:

— Олеле, какво е станало тук? Кои са тези типове?

Джан се сети за мъртвите японци. Досега избягваше да ги поглежда, както лежаха в големи локви съсирваща се кръв.

— Това са хора на военачалника. Чакаха ме тук.

— Исусе… Ти ли им направи това!

— Ами! Фруза го направи.

— Фруза? Коя е Фруза?

— Тя е котка.

В този миг пантерата се промъкна през вратата, гласовете бяха събудили любопитството й.

— Исусе, ама че котенце — каза Ашли.

Пантерата подуши и каза на Джан:

— Чувам глас, няма никой.

— Но тук има някой, Фруза. Името й е Ашли. Тя е наша приятелка. Ашли, поздрави Фруза.

— Привет, котенце. Върхът си. Знаеш ли, някога имах палто като от твоята козина. О, беше от синтетика, не от истинска кожа.

Пантерата обърна очи към Джан.

— Няма никой.

Обърна се и се шмугна през вратата.

— Съжалявам — каза Джан на Ашли. — Май Фруза трябва да усети миризма, иначе за нея никой не съществува.

Ашли не отговори веднага.

— Но тя е права. Мен ме няма. Карл иска да си говорите. До скоро.

— Ашли?…

— Карл е — гласът беше същият, но и безкрайно различен. — Установих контакт с компютъра, контролиращ завода с Небесния ангел. В момента излъчвам кодовата серия сигнали, която ще стартира отделянето на Небесния ангел от завода.

— О, така ли — учуди се Джан. — Бързо стана. Къде откри кода?

— В паметта на този компютър.

— Ама, разбира се — трябваше сама да се сети. — Значи всичко върви добре. Нали Небесният ангел ще слезе тук без проблеми? — Джан още не искаше да повярва, че ще стане толкова лесно…

— Всички системи работят нормално. Засега не виждам причини за безпокойство.

— Велик си. Кога ще дойде тук?

— След осем денонощия и половина.

— Осем и половина? Много време е това.

— Предстои му да измине дълъг път. Ще му трябват четири денонощия, за да достигне атмосферата на Земята. Траекторията му завършва в точка над Австралия. Ще пристигне тук след още четири дни, дори ако се движи с максималната си скорост.

— Какво е Австралия?

— Континент-остров в Южното полукълбо.

— А защо не накараш Небесния ангел да слезе тук, вместо в онази Австралия, щом е толкова далеч?

— Процедурата за преминаването на Небесния ангел невредим през земната атмосфера е твърде сложна. Математическата основа на тази процедура също е твърде сложна и е неделима част от цялата система. Не би било разумно да променям системата в този момент. Биха могли да се появят случайности, вероятно предвидени в оригиналната програма, но за които аз пък нямам информация. Съветвам те да следваме установената процедура.

Тя въздъхна.

— Щом казваш.

Осем дни и половина. Ами ако военачалникът се върне дотогава? Или пък дойдат други японци да сменят тези тук? Е, поне пантерата щеше да я пази, ако пак не й стане скучно и си отиде. Имаше и лазер, само че…

— Карл, можеш ли по някакъв начин да презаредиш лазера?

— Не. Разполагам с необходимата енергия, но не и със средствата за презареждане.

Джан въздъхна разочаровано. Оставаше й само автоматът, но нали Карл се съмняваше в него.

— Карл, откъде идва тази енергия?

— От слънцето. На външните повърхности на кулата са разположени преобразуватели на слънчевата енергия.

„Събирачи на слънце“. Джан кимна, за да покаже, че разбира. Но се чудеше как гъбичките не са ги покрили за толкова години, нали нямаше кой да почиства. Но пък и никой вид гъбички явно не понасяше особено града.

— Ще ми кажеш ли, когато Небесният ангел се отдели от завода?

— Разбира се.

— Добре. Нека сега да поговоря с Ашли.

— Нямам достъп до нея.

— Нямаш достъп… Какво значи това?

— Изолирала се е. Не иска да общува с тебе. Или с мен.

— Аха. Значи се цупи. — Явно думите на Фруза я бяха разстроили. — Ами нека си се сърди тогава.

Джан въздъхна и си наложи да погледне двата трупа на пода. Трябваше веднага да се отърве от тях. Нямаше намерение да прекара следващите осем дни в тяхната компания. Слезе долу да потърси пантерата. Фруза си довършваше вечерята. Стомахът на Джан се сви, но тя успя да го укроти. Пантерата вдигна към нея неразгадаемите си очи. Джан попита:

— Хъм, вероятно не би искала да се заемеш и с онези двамата, щом свършиш?…

— Котката не е гладна. Коремът пълен.

— О — Джан помисли малко. — Ами защо… защо не ги сложиш някъде за после. Искам да кажа, нали пак ще огладнееш.

Пантерата я изгледа и каза:

— Харесвам прясссно месссо. Убивам и ям.

— Тъй ли било… Но разбираш ли, аз наистина искам да махна оттам труповете… Пречат ми. И ще бъда в онази зала повече от седмица и… хъм, след време те ще започнат да…

Не успя да продължи под объркващия поглед на Фруза. Джан ясно усещаше, че според пантерата тя не е с всичкия си.

— Всичко е наред — отсече тя. — Сама ще се погрижа за тях.

Вече се канеше да се качи обратно в залата, когато се сети нещо, спря и каза:

— Фруза, за онзи глас, дето го чу. На Ашли. Знам, че ти е трудно да разбереш, но идва от жив по своему човек. Бих се радвала, ако следващия път бъдеш любезна с нея.

— Глас идва от нищо. Няма човек. Защо да говоря на нищо?

— Предавам се — промърмори Джан и се обърна.

Докато изкачваше кристалната стълба, мислеше дали възклицанието на Ашли за приликата между нейното палто и кожата на Фруза е истинската причина за привидната тъпота на пантерата. Влезе в горната зала и Карл се обади:

— Небесният ангел с регистрационен номер A810JLX успешно се отдели от завода преди три минути и влезе в орбита на сближаване със Земята.

— Чудесно! — извика Джан. — Всъщност ти контролираш ли го оттук?

— Не. Намира се под контрола на програмата в бордовия компютър. Но имам пряка радиовръзка с този компютър. Получавам непрекъснат поток от информация.

— Ясно.

Джан се учуди колко лесно свикна със Старата наука. Ето я тук, говори си спокойно с компютър, той на свой ред говори с друг компютър на невъобразимо разстояние в открития космос. И онзи компютър пилотира в пространството огромен кораб, дълъг цяла миля.

— Карл, Майлоу веднъж ми каза, че в космоса нямало въздух. Как се движи Небесният ангел? Нали моторите му имат нужда от въздух, за да го тласкат?