Краят на империята

Но в този миг съгледа убийствената заплаха в очите му. Видя и пристъпващия към нея офицер от Вътрешната сигурност, готов да изпълни командата на адмирала. Стисна зъби, усмихна се, повдигна рамене и наведе глава над бележките.

Ранет знаеше как да оцелява. Щеше да получи отговори на въпросите си — по един или друг начин.

Докато хората се разотиваха, тя отново си спомни за Стен.

Бедният нещастник. Нямаше никакви шансове.

3.

— Обречен съм да си имам работа с глупаци — изрева Вечният император. — Свръхплатени, свръхзадоволени, подсмърчащи егоистични глупаци.

Голям брой същества пристъпваха от крак на крак, докато императорът даваше воля на недоволството си. Тук беше Аври, младата жена с много стари очи, шефът на политическия му щаб. Уолш, красивият, но невероятно глупав началник на Дюсейбъл, имперски подлизурко в парламента. Андърс, адмиралът, натъкнал се на Ранет по време на пресконференцията. Блейк, имперският шамбелан. И дузина други същества — униформени и цивилни, — които се прозяваха по ъглите или бяха увесили засрамено носове, докато Императорът ги кастреше.

Императорът се надвеси над Андърс. Сините му очи святкаха като заточена стомана.

— Каква беше тази пресконференция, адмирале? Нали уж бяхте експерт по тези неща? За Бога, сигурно ще се напикаете в ботушите, когато опре до истински военни действия.

— Да, сир — отвърна адмиралът. Беше изпънал гръб и прибрал пети като новобранец.

— А ти, Аври… не трябваше ли да обмислиш всичко предварително?

— Тъй вярно, сир. — Аври облиза устни в нервна усмивка.

— Хора! Нямам време да ви обяснявам основите на политиката — скръцна със зъби Императорът. — Заради действията на предатели Империята е в най-тежкото си положение от две хиляди години насам. Този път едва успях да я спася. Сега съм обременен от дългове, преследван от мънкащи съюзници и всеки път, когато обърна някой камък, очаквам отдолу да изпълзят поредните предатели. По мое мнение — а то е единственото, което има значение — Стен е най-лошият от всички. Отглеждах тази змия в пазвата си през целия му мизерен живот. Обсипах го с почести. Богатство. И как ми се отплати? Като заговорничеше с враговете ми. Подготвяше убийството ми. А когато беше разкрит, изтреби невинни моряци и уби един от най-добрите ми адмирали в страхлива вероломна атака.

Императорът понижи глас и поклати уморено глава.

— Но и от това положение могат да се извлекат дивиденти, дявол го взел! Не е толкова трудно, нали?

— Съжалявам, сир — обади се Андърс. — Не зная как онази репортерка се е промъкнала.

— О, адмирале, просто си затвори устата — кресна Императорът. — Ако не можеш да надхитриш човек с толкова малко мозък, по-добре си намери друго прозвище.

— Да, сир.

— Аври, време е да запушваме пробойните. Искам всички новинарски емисии да минат под стриктно наблюдение на нашите пиаристи. Ударете здраво редакциите. „С лице към Империята“. „Свидетели на историята“. „Последни мигове“. От този тип. И най-вече държа да се намъкнете в гащите на онзи клоун Пит’р Джинингс от Кей Би Ен Си О. Половината Империя гледа онази дракхска фъшкия на име „Нощен преглед“. Нямам понятие защо. Предполагам, че с тъпотата си кара всички да се чувстват ужасно умни.

— Ще бъде изпълнено незабавно. Ваше Величество.

— Уолш!

Глупакът, управлявал Дюсейбъл, се поизправи в някакво подобие на внимание.

— С какво… ъъ… мога да… ви… ъъ… бъда… полезен… Ваше… ъъ… Величество? — запелтечи той.

— Искам тези мързеливи негодници в парламента да се размърдат. Нека гласуват някаква декларация, заклеймяваща Стен и онова негово приятелче. И ако посмеят да гласуват анонимно, собственоръчно ще те одера.

— Тъй вярно, сир — извряка Уолш.

— И още нещо. Намерете ми Кенна. Имам персонална задача за него.

— Още сега, Ваше Величество — обеща Уолш. Кенна вероятно бе единственият политик, на когото още му сечеше пипето в свят, в който политиците се научаваха да казват „подкуп“, преди да научат думата „мама“.

— Андърс. Искам най-добрите от флота да се захванат с това. Не ме интересува откъде ще ги прехвърляш, но Стен трябва да бъде заловен.

— Разбрано, сир.

— Блейк! — Шамбеланът застана мирно. — От теб…

Императорът млъкна насред изречението, когато вратата се плъзна с тихо свистене и в залата влезе Пойндекс, шефът на Отдела за вътрешна сигурност. Лицето му беше пребледняло, но Императорът бе твърде разгневен, за да забележи това.

— Къде, по дяволите, се губиш, Пойндекс? Казах ти, че очаквам незабавно информацията за Стен и Килгър. Не утре. Не вдругиден. Сега, дявол го взел! Сега!

Пойндекс огледа присъстващите, после се обърна към Императора.

— Трябва да разговаряме насаме, сир.

— Нямам време за игрички, Пойндекс. Говори!

Пойндекс се поколеба. В очите на Императора внезапно се мярна заплаха. Диагнозата на Пойндекс бе клинична параноя.

— Щом настоявате, Ваше Величество — рече той. — Но бях длъжен да ви предупредя, че това е въпрос, който се обсъжда на четири очи. Искрено ви моля да промените решението си.

Императорът погледна към присъстващите.

— Вън!

Те се надигнаха с наведени глави и след малко помещението беше празно. Императорът се обърна към Пойндекс.

— Добре. Докладвай!

Пойндекс замръзна.

— Сир, съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но няма нищо за докладване. Всички файлове за Стен и Алекс Килгър са изтрити.

— Я повтори?

— Сякаш въобще не са съществували, сир. — Сърцето на Пойндекс блъскаше в ужасен ритъм, докато съобщаваше новината.

— Това не е възможно — рече Императорът.

— Но се боя, че е самата истина. Ваше Величество — отвърна Пойндекс. — Проникнали са дори в компютрите на „Богомолка“. Няма никакви сведения за Стен — или за Алекс Килгър — в който и да било компютър на Империята. Не зная как е направено. Накарах всички специалисти от Вътрешна сигурност да работят денонощно по въпроса. Знаем само, че трябва да е дело на вътрешен човек с много високо положение.

Дълго време Императорът не сваляше втренчения си поглед от Пойндекс. После се обърна и натисна едно копче на бюрото. Персоналният му компютър примигна и оживя.

— За щастие — обяви Императорът — пазя мои лични файлови тъкмо за подобни случаи. — Той се разсмя мрачно. — Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.

Пръстите му пробягаха по клавишите.

— Навремето имах хора, на които можех да се опра — промърмори Императорът. — Махони, например. Понякога съжалявам, че наредих да го убият. Йън със сигурност беше незаменима дясна ръка. — Императорът, който обикновено изглеждаше като човек към средата на третото десетилетие, внезапно придоби ужасно застарял вид. Красивите му черти повехнаха. Гласът му изтъня и… стана писклив.

Вечният император погледна към Пойндекс.

— … същото и със Стен. Казвам ти, Пойндекс, проблемът с предателите е, че винаги се оказват най-добрите ти хора. — Още един лишен от хумор смях. — Може би това се е опитвал да каже на Брут старият Юлий.

— Простете, Ваше Величество? Тези същества не са ми познати. Да наредя ли хората от ВС да поставят тези Юлий и Брут в списъка с ваши лични врагове?

Императорът изсумтя.

— Няма значение. Това е друга тема. — Изведнъж подскочи. — Какво е това, мамка му?

— Нещо не е наред ли, сир?

Пръстите на Императора затракаха трескаво по клавишите.

— Не. Сигурно съм се… свети дракх! — Императорът се опули към Пойндекс и изпъшка: — Моите файлове… те са…

Пойндекс погледна към екрана. Там бе изписано:

СТЕН, БИ; КИЛГЪР, АЛЕКС; НЕ БЯХА ОТКРИТИ ФАЙЛОВЕ. ВЪВЕДЕТЕ ИМЕНА ЗА ПОВТОРНО ТЪРСЕНЕ.

Началникът на ВС се олюля, стъписан не по-малко от своя господар. Файловете за Стен и Килгър в компютъра на Вечния император бяха безследно изтрити.

Императорът стовари тежкия си юмрук върху масата.

— Искам този Стен, по дяволите! Намери ми го, Пойндекс! Ако не го сториш, ще го намеря аз. Лично ще набуча главата му на кол — до твоята.