Краят на империята

Защото гурките имаха много дълга памет.

Пойндекс се забавляваше да гледа как жената на име Басийкър се унижава пред Вечния император.

— О, господарю, аз съм заслепена от великолепното ви присъствие. Краката ми треперят. Умът ми е обхванат от треска. Езикът ми надебелява и не мога да оформям думи, с които да възхвалявам величието ви.

Пойндекс прикри усмивката си. По негово мнение езикът й се справяше отлично. Новата върховна жрица на Култа към Вечния император се беше проснала на пода на канцеларията на своето божество.

— Можеш да станеш — подхвърли Вечният император. Пойндекс беше изненадан колко сериозно беше изражението му.

Басийкър се изправи на колене, удари главата си няколко пъти в пода, сетне бавно се надигна. Пойндекс мярна блясъка на задоволството в очите на Императора и се поздрави за избора на заместничка. Басийкър бе запомнила уроците му и се бе справила далеч по-добре, отколкото очакваше.

— Седни, ако обичаш — покани я Императорът. — Ще желаеш ли нещо освежително?

Басийкър приседна в посоченото кресло, но застана на ръба, сякаш дори мисълта да се отпусне бе богохулство.

— Благодаря ви, господарю. Но позволете на тази скромна търсачка на истината да откаже на любезното ви предложение. Достатъчно ми е да поглъщам свещените еманации от вашето присъствие.

Пойндекс не се съмняваше, че единствената движеща сила в живота на тази жена бе личната й амбиция. Беше мършава и с набръчкана бледа кожа, на неопределена възраст, с грозновато лице, остри зъби и очи, ситни като мъниста. Прилича на плъх, помисли си Пойндекс.

— Както желаеш — махна великодушно с ръка Императорът.

Басийкър кимна и дръпна туниката под костеливите си колене.

Императорът посочи купчина документи на бюрото.

— Запознах се с предложението ти за реорганизации — рече той. — Впечатляваща работа.

— Благодаря ви, господарю — отвърна Басийкър. — Но едва ли бих се справила без вашето вдъхновение. Да си призная честно, заварих култа в истински хаос, наследен от моята предшественица — Зоран. Целта ни е да ви възвеличаваме… и да изучаваме постулатите ви за вашата божествена мисия. Но тези неща са били забравени напоследък.

— Виждам, че си добавила нова програма — рече Императорът. — Предложение да се построят центрове за поклонение във всички големи градове на Империята.

Бисийкър склони глава.

— Надявах се да получа одобрението ви.

Пойндекс вдигна поглед, за да сдържи смеха си. Очите му се спряха на една картина на Императора. Беше свръхромантичен, прекалено мускулест портрет на Негово Величество в героична поза. Рисунката беше спомен от Битката при Портите, която, ако се съдеше по портрета, Императорът бе спечелил собственоръчно. Пойндекс знаеше добре, че неговият господар никога не е участвал директно във въпросното сражение.

Това бе само една картина от цяла галерия, величаеща Императора. Останки от безвкусната колекция на Танц Суламора. Получили заповед да я съберат наново, агентите на Пойндекс бяха открили картините при боклуците на музея. Сега висяха в красиви рамки по стените на имперската канцелария. Ефектът беше, меко казано, смущаващ. Всички тези свети императорски очи, които са втренчени в него. Все едно да халюцинира от развалена наркотична бира.

Той насочи вниманието си към разговора. Мъничките очи на Басийкър сияеха по-ярко.

— Ваше Величество, това предложение е нищо, сравнено с моето истинско видение — продължаваше да нарежда тя, като се тресеше от възторг. — Виждам храмове, посветени на вашата личност във всеки град на Империята. Където вашите поданици се събират, за да се къпят в сиянието ви.

— Наистина? — попита Императорът. — Нямах представа, че имам толкова много потенциални последователи.

— Но как може да е другояче, господарю? Не е ли казано в светите писания, че скоро последователите ви ще бъдат повече от звездите в небето? И че ще възхваляват името ви като единствения истински бог?

Дори Императорът изглеждаше засрамен от думите й. Той се закашля в шепа.

— Ах… да. Както го представяш… мисля, че виждам смисъла.

— Липсват ни само средствата, господарю — заяви смело Басийкър. — За да осъществим тази програма.

Императорът се намръщи.

— Вече ви пратих значителна сума. Не е ли така?

— О, така е, господарю. — Басийкър се люшна назад. — И по мое мнение не е справедливо да заделяте дори това. Този, който почита, трябва да плаща и цената. Вашите последователи, господарю, са тези, които трябва да финансират проекта. Не мисля, че едно живо божество трябва да плаща за собствените си храмове. Но ние — вашите верни последователи — нямахме дори тази възможност, господарю. И, страхувам се, вината за това пада само върху политическите ни водачи. Те са твърде заети да пълнят собствените си джобове.

— Много добре казано — кимна Императорът. — Освежителна мисъл.

Той се обърна към Пойндекс.

— Започвам да се изморявам от тези дърдорковци в парламента. Ще ми се най-сетне да се задавят с лелеяните кредити. Съберете се с Аври и измислете някакъв фонд за поддръжка. Една лоялна последователка като тази жена не бива да моли за пари за толкова важно дело.

— Да, Ваше Величество. Ще бъде изпълнено незабавно.

Императорът се обърна към Басийкър.

— Имам една молба.

— Каквото пожелаете, господарю.

— Искам да прегледаш всички членове и да отделиш най-запалените.

— Готови сме да дадем живота си за вас, господарю.

— Да… макар че винаги има такива, които са по-увлечени от останалите. Знаеш за какво говоря.

Басийкър кимна. Думата „фанатични“ остана непроизнесена.

— Нека те организират нещо като ядро. Решил съм да преминат през специална подготовка. Хората на Пойндекс ще се погрижат за това.

— Да, господарю.

— И да останат в готовност, докато се свържа с тях. А след това да действат незабавно и без колебание.

— Да, господарю. Имате предвид… някоя специална мисия? И сигурно ще бъде опасна?

— Да. Вероятно самоубийствена.

Басийкър се усмихна.

— Разбирам какви хора ви трябват.

Пойндекс потрепери. Нищо ново нямаше в това да се използват религиозни фанатици за убийци. Но представата за облещен култист с окървавен нож бе малко обезпокоителна. Той побърза да прогони образа. Колкото и страшна да бе идеята, в нея се таеше голям потенциал.

— Чудесно. Значи се разбрахме — отвърна Императорът. — А сега… ще помоля да ме оставиш…

Басийкър скочи на крака.

— Разбира се, господарю. Благодаря ви, че ми отделихте от безценното си време.

Тя отново падна на колене и три пъти удари главата си в пода.

— Да се свети името ви, господарю. Да се свети…

После си тръгна.

Императорът се обърна към Пойндекс. На лицето му грееше доволна усмивка.

— Невероятно. Те наистина вярват, че съм бог.

— Без никакво съмнение, Ваше Величество — потвърди Пойндекс, но инстинктът му за самосъхранение го сдържа да не отвърне с усмивка. — Вярата им може да е малко… детинска… но несъмнено е искрена.

Вечният император погледна към вратата, през която току-що бе излязла Басийкър.

— От устите на младенците — промърмори той. Сетне се пресегна и извади бутилка скоч от чекмеджето на бюрото. Наля си и отпи бързо. После пак си наля.

— Сега. От възвишеното към чистата, неподправена човешка глупост — заяви Императорът. — Имам оплакване от моя шамбелан относно теб.

Пойндекс повдигна вежди.

— Да, Ваше Величество?

— Изглежда, нещата, които те помолих да свършиш, са стигнали до него. Говоря за наградите. Та той трябва да подготви специална церемония. Церемония, която, искам да подчертая, трябва да е след не повече от две седмици.

— Много съжалявам, сир — произнесе привел глава Пойндекс. — Вината е моя. Всъщност едва ли нещо може да ме извини.

— Не знаеш колко си прав — изпръхтя недоволно Вечният император. — Може между нас да си говорим, че тези неща са незначителни, но, Пойндекс, във време на война медалите и отличията срещат добър отзвук сред обществото. Особено във времена като сегашните.