Краят на империята

Разрушението, на което сме свидетели тук, и което по преценка на експерти надхвърля няколко трилиона кредита, може да предизвика далеч по-широк отзвук из Империята. Високопоставени източници смятат, че нападението ще нанесе необратими щети върху имиджа на Вечния император. Много съюзници ще започнат да си задават въпроса дали Императорът е способен да опазва приятелите си срещу сходни действия. Някои дори наричат това битка на Давид срещу Голиат, като бунтовникът Стен е…

Ранет се отдръпна рязко назад. Изображението й на екрана внезапно се бе разпаднало. От слушалките проехтя пронизителният писък на заглушителите.

Не й трябваше време, за да разбере какво е станало. Всъщност бе дори леко изненадана, че й позволиха да предава толкова дълго. Не беше разчитала да успее да изпрати повече от първите два абзаца от репортажа си, преди да се намесят имперските цензори.

Ранет задейства двигателите, които щяха да изведат малкия й кораб от скривалището в близост до разрушения дюсейбълски космопорт. Корабът всъщност бе луксозна яхта, която бе получила от бизнесмен срещу обещанието да не споменава името му в поредица от репортажи за използване на робска работна ръка.

В действителност Ранет не би могла да му навреди особено, тъй като не разполагаше с ключови факти. Пропусната възможност, за която все още съжаляваше. Но несправедливостта бе поправена, когато имперските агенти, които я преследваха, почукаха на вратата му с регистърен списък на неговите яхти. Ранет се разсмя при мисълта за неприятностите, стоварили се на главата на нещастния бизнесмен, но после вниманието й бе погълнато от задачата час по-скоро да напусне пределите на Дюсейбъл. Време бе да се притаи някъде. Също както бе направила по време на кървавото управление на Тайния съвет.

А после ще остане там, докато нещата се успокоят. Тя не хранеше илюзии. Не беше изключено да се наложи да се крие до края на живота си.

Докато корабът напускаше гравитационните обятия на Дюсейбъл, Ранет отново си припомни за своя последен репортаж. За съжаление никога вече нямаше да й се удаде възможността да продължи разследванията си в тази насока. По нейно мнение това вероятно бе една от най-значителните новини в дългата история на управлението на Императора.

По-голяма дори от неговото убийство. От завръщането му. По-голяма от всяка война.

Вечният император, помисли си тя, току-що се бе изправил срещу противник от неговия ранг. Невероятното се бе случило.

Романтичната част от нея се питаше какво ли би станало, ако Стен евентуално спечели.

Дали ще управлява вместо Императора? Напълно възможно. Ако е така, дали Стен няма да е онова въображаемо митично чудовище, което мътноглавите учени наричат „просветления водач“?

Дай си малко почивка, тросна се Ранет. Няма такова нещо като добри и лоши. Само такива, които са вътре. И други, които искат да влязат.

Няма начин този Стен да е различен от останалите.

Удаде ли му се възможност, ще я прецака, както правят всички.

Аври смяташе, че неведнъж през живота си е била свидетел на чужд гняв. Но нищо в широкия й опит не можеше да се сравни с това, което прочете на лицето на Императора.

Лицето му бе восъчнобяло, веждите — смръщени в израз на назряваща буря. Очите му се въртяха в орбитите, сякаш следяха полета на лешояди.

Най-страшното обаче бе мъртвешката усмивка на лицето му.

Второто, не по-малко страшно нещо бе абсолютното му спокойствие.

— Сега не е време да се разгорещяваме — обясняваше той на събрания екип от помощници. — Истерията никога не помага по време на криза. Трябва да се отнасяме към проблемите си, сякаш са дребни неудобства. Аври… какви са настроенията в Парламента?

Аври подскочи и нервите й се изопнаха. Тя се възстанови бързо.

— Не особено добри, Ваше Величество. Наложи се тайрен Уолш да се прибере у дома.

— Разбира се — отвърна Императорът с мек глас.

— Никой не говори открито, но забелязвам известни маневри сред съюзниците и доста потайни разговори на задните редове.

— Ще им стегна юздите — обеща Императорът. — В края на краищата при кого могат да избягат? Скоро ще размахам камшик над превитите им гърбове. А междувременно постарай се да изразиш подобаващо моето съжаление и съчувствие. Кажи всичко, което трябва да се каже в подобен момент. Обещай им всякакви подкрепления. Увери ги, че съвсем скоро Стен ще бъде изправен пред съда.

— Да, Ваше Величество — кимаше Аври. — Но… освен за Стен… те се страхуват за запасите от АМ2. Разправяха, че нещата са зле още преди удара на Стен. А сега… не зная… доста са изплашени за бъдещето.

Вечният император отново изкриви лицето си в мъртвешка усмивка.

— Аз ще се погрижа за запасите от АМ2. И им кажи, че това е обещание, на което могат да разчитат. Нещо повече… — Императорът посочи комуникационния си център — преди петнайсет минути пратих нови доставки. Първите конвои ще пристигнат съвсем скоро.

— Да, Ваше Величество. Ще се радват да го чуят, сир.

— Пойндекс!

— Сир?

— Предаването на Ранет… някакви прогнози за това какъв процент от поданиците ми са го гледали?

Пойндекс едва успя да прикрие облекчението си. Беше очаквал да го засипят с обвинения, но също като Аври и той се изплаши от спокойствието на Императора.

— Да, сир — отвърна. — Но сведенията в тази насоки също не са обещаващи. Ваше Величество. Макар че щетите от първоначалното предаване не бяха толкова сериозни, колкото се опасявахме. По това време само около шест процента от аудиторията е следяла предаването. Големият проблем, сир, е, че записът от него е най-търсената стока в момента на черния пазар.

Императорът размаха безгрижно ръка.

— Добре. Няколко пиратски копия са се промъкнали. Едва ли ще ги гледат повече от три-четири процента.

— Ще ми се да е истина, сир — отвърна Пойндекс. — Но данните сочат по-скоро двайсет процента… за първия ден. А после — ако се придържаме към техния жаргон — са ударили право в тавана. — Пойндекс млъкна и преглътна мъчително, обмисляйки какво да каже нататък.

— Продължавай — подкани го Императорът.

— Да, сир… аа… прогнозират, че до две И-седмици осемдесет процента от Империята ще е видяла доклада на Ранет.

Пълна тишина от Императора. Пойндекс и останалите същества се присвиха в очакване на истинска експлозия от страна на абсолютния владетел на познатата вселена. Но той остана неподвижен за един дълъг, мъчителен период. Сякаш, помисли си Пойндекс, се съветва с някакъв демон дълбоко в него.

Императорът се намести в креслото, сетне си позволи лек смях.

— Не бих я нарекъл най-добрата новина, признавам — рече той. — Но както казах в началото на тази аудиенция, сега не е време да се фокусираме върху негативните неща. Ако действаме спокойно и методично, кризата скоро ще отмине. И преди съм изпадал в подобно положение. И винаги краят бе един и същ. Със смърт или смут за враговете ми. А поданиците ми ме възхваляват до небесата. — Императорът плъзна поглед по събралите се в залата. — Разбира се, междувременно ще се пролее доста кръв. Винаги е така.

Той млъкна. Сякаш беше забравил за присъствието им. Посегна замислено към чекмеджето на бюрото. Извади бутилка скоч и си наля. Сръбна. Притвори блажено очи.

Сетне заговори отново. Много бързо. Но, изглежда, не се обръщаше към хората в помещението. Сякаш водеше среднощен разговор със стари приятели.

Този път Аври наистина се изплаши. И тя като останалите стоеше съвсем неподвижно. Инстинктивно се досещаше, че сега не е моментът да привлича внимание върху себе си.

— Вината за Стен е моя. Какво си въобразявах? Когато Махони го доведе за пръв път, помислих си, че виждам младеж с голям потенциал. Потенциал да ми служи. Не биваше да оставам сляп за недостатъците му и най-вече за болезнената му амбиция. Чудно как някой пропуска подобни неща. Защото става въпрос за амбиция, която далеч надхвърля нормалните представи. Да. Сега вече разбирам. Той е искал трона ми от самото начало. — Вечният император отпи от чашата. — Така е. Това обяснява всичко. Стен е напълно побъркан. Бил е побъркан през цялото време. — Той потърси с поглед Пойндекс. — Мисля, че това обяснява всичко, нали?