Неоспоримо доказателство

— Готов ли си? — попита тя.

— Както и винаги ще бъда.

Франи потупа облегалката на креслото и Харди прекоси стаята и седна на пода до нея. Тя лениво прокара ръка по косата му.

— Мислил ли си за това какво ще стане след този процес?

— Не особено. Ще си имаме още едно бебе, ще се върнем към нормалния живот.

— Щастлив ли ще бъдеш в нормалния живот?

— Щастлив съм от този живот, Франи.

Огънят изпука. Знаеше какво има предвид. Беше във време на процес — всичко придобиваше особена важност, която излизаше извън пропорциите на ежедневната прозаична реалност. Тревожеше се да не се повтори срива, който бе преживял през лятото.

— Докъде стигнахте с нея? — попита тя.

Той я погледна изненадано. Ръката й още беше върху главата му. Лицето й беше ведро и спокойно, красиво на светлината на огъня.

— Не искам подробности — каза тя. — Оценявам, че сам се справяш. Знам какво означава едно увлечение и не смятам, че другият трябва да се намесва. Но ми е нужно да знам докъде е стигнало.

Харди се загледа в огъня, изведнъж долови, че музиката е спряла.

— Странно, но си мислех, че е Джейн.

— Не — можеше да увърта, но знаеше за какво го бе попитала. — Спря навреме. Нищо не се случи.

Тя въздъхна дълбоко.

— Не знам всичко, от което имаш нужда, Дизмъс, но ако ми кажеш, ще се опитам да ти го дам.

— Вече го правиш, Франи.

— Просто ти казвам — каквото и да стане — ще го преживеем. Но трябва да ме искаш…

— Аз те искам. Хей, нали затова съм тук.

— Добре — отвърна тя, — защото и аз съм тук затова.

50

— Добро утро.

Пулиъс изглеждаше любезна — приятелски настроена, отзивчива, момичето от съседната врата. Носеше дълги кафяви панталони и светло кафеникаво сако, чиято кройка не подчертаваше особено извивките й. Дългата до раменете кестенява коса ограждаше лицето й, почти лишено от грим. Усмихна се на всички, любезна, но делова.

— Искам да започна, като ви благодаря за проявеното от вас търпение вчера. Денят беше дълъг за всички ни и аз съм сигурна, че подобни дълги дни тепърва ни предстоят, но искам да ви уверя, че като съдебни заседатели, вие изпълнявате едно от най-важните задължения, които могат да бъдат поети от гражданите на нашето общество и вашето време и присъствие се оценяват както подобава.

Харди си помисли дали да не протестира — на Пулиъс не й влизаше в работата да масажира съдебните заседатели, това беше, ако изобщо имаше такава, ролята на съдията. Но знаеше, че трябва много да внимава с протестите. Освен това трябваше да предразположи съдебните заседатели, а ако протестираше заради думите на Пулиъс, че са оценени както подобава, без съмнение щеше да бъде изтълкуван погрешно.

— Въпреки че, като на повечето важни работи — продължаваше тя, — заплащането би могло да бъде и по-добро.

Сподавен смях. Дори и Чоморо се усмихна. Какъв чудесен човек беше тази прокурорка. Тя се запъти към банката си, премести един жълт бележник, после се върна обратно пред съдебните заседатели.

— Ще ви говоря много за онова, което знаем за обвиняемия Андрю Фаулър и мъжа, който той е убил, Оуен Неш. Подчертавам, че ще ви говоря много, защото без съмнение ще чуете, че…

Фаулър го сръчка. Рано или не, Харди все някога трябваше да се включи в играта.

— Протестирам, ваша светлост.

За негова изненада Чоморо кимна.

— Приема се — той погледна надолу към Пулиъс. — Просто изложете обвинението си, прокуроре. Това е вашето предварително изложение на фактите по процеса.

— Съжалявам, извинете ме, ваша светлост — любезна и невъзмутима, ах, тази Пулиъс. Тя продължи: — Рано сутринта в събота, на двайсети юни миналото лято — ветровит и бурен ден — жертвата по това дело, г-н Оуен Неш, се качва на яхтата си „Елоиз“ и се подготвя да предприеме, както се оказва, последното си пътешествие. Обвинението ще докаже пред вас, дами и господа, ще докаже без всякакво съмнение, че с него на „Елоиз“ онази сутрин е бил човекът, който го е убил — обвиняемият Андрю Фаулър.

Бивш колега на обвиняемия, също член на „Олимпик Клъб“ ще ви каже, че г-н Фаулър е споменавал за уреждането на среща с г-н Неш, за да търси финансови пожертвования от него. Това е било само повод, за да се запознаят.

Доказателствата ще потвърдят, че г-н Неш и неговият убиец са минали под моста „Голдън Гейт“ и са се отправили на юг по брега. Разполагаме с експерт по приливите и подводните течения, който ще ви каже с голяма доза точност къде точно Оуен Неш е бил хвърлен в морето, след като е бил прострелян два пъти с двайсет и петкалибров пистолет. Съдебният лекар ще обясни, че първият куршум е улучил г-н Неш малко над и вдясно от пениса, а вторият го е пронизал право в сърцето. Експерт по кървавите петна ще опише как този втори куршум е запратил г-н Неш зад перилата на неговата яхта, в океана, на пръв поглед удобно стечение на обстоятелствата за неговия убиец.

Ще ви докажем, че г-н Фаулър е опитен ветроходец и би могъл лесно да се справи с „Елоиз“ в открито море до вечерта, когато би могъл да я върне обратно в яхтклуба, дори и при силно вълнение. Метеоролог ще опише времето през тази вечер — имало е силни ветрове и са били давани указания за плавателните съдове. Не е никак чудно в такова време, че когато г-н Фаулър се е върнал, в яхтклуба не е имало никого.

Той е вързал яхтата, оставил я е отключена и никой не го е виждал, докато не е пристигнал на работа, точно тук, в същата тази сграда, в понеделник сутринта.

Можеше да отправи още един протест, но този път Харди просто си го отбеляза наум. Прокурорът нямаше право да обсъжда доказателствата в предварителното излагане на фактите.

Пулиъс не използваше бележки, но отново се върна към банката си, за да не създава впечатление за супержена. След като провери реквизита си, тя се обърна и продължи:

— Тъй като предвиждам каква ще бъде реакцията на защитата относно доказателствата по това дело — кимване към Чоморо, усмивка за заседателите, — ще ви кажа, че обвинението не е открило никой, който може да посочи към г-н Фаулър и да каже: „Това е мъжът, когото видях на «Елоиз» на двайсети юни с Оуен Неш“. Никой не е видял г-н Фаулър на „Елоиз“, освен Оуен Неш, а той е мъртъв.

„Добре — питате вие, — тогава защо сме тук?“ Тук сме — отговори си сама, — първо, защото моделът на поведение на г-н Фаулър през последните месеци не може да се обясни по-друг начин, освен ако не се приеме, че е осъзнавал собствената си вина. Лицемерие, измама, изоставяне на високите етични критерии…

— Протестирам, ваша светлост.

Чоморо кимна. Два от два, помисли си Харди, не беше зле.

— Приема се. Да се придържаме към доказателствата, г-це Пулиъс.

Тя отново се извини на съдията и на съдебните заседатели. Но това явно изобщо не я смути.

— Обвинението ще докаже, че г-н Фаулър е знаел точното местонахождение на оръжието, с което е било извършено убийството, на борда на „Елоиз“ и че е имал непреодолима причина да убие г-н Неш — най-стария и най-смъртоносния мотив на света — ревността. Г-н Неш го е бил изместил от сърцето на жената, която е обичал, за която след това рискува, и това е факт, а не предположение — рискува цялата си кариера и репутация на съдия и достоен човек.

Ще покажем, че обвиняемият първо е разкрил и след това е проследил съперника си с помощта на частен детектив, че е измислил план как двамата да се срещнат, че старателно си е подготвил алиби за съботата, в която е трябвало да се срещнат. Всичките тези факти говорят за осъзнатата вина на г-н Фаулър.

Но това не означава, че не съществуват и преки доказателства. Разполагаме с оръжието, например. И върху това оръжие — не отвън, а върху пълнителя, в който са патроните за пистолета — се намират отпечатъци на обвиняемия Анди Фаулър.

Раздвижване в съдебната зала. Харди знаеше, че това щеше да е точка за противника, но не можеше да направи нищо. Историята на Анди беше единственото, с което разполагаше.

Пулиъс продължи, бяха запленени.