Неоспоримо доказателство

Съдия беше Майкъл Барзоти, възрастен и посивял — облеченото в тога невъзмутимо вечно присъствие зад банката. Барзоти беше в общинския съд от цяла вечност и не се славеше с това да придвижва нещата нататък.

Съдебният стенограф седеше отдясно на Харди, по средата между подиума на подсъдимия и съдията. Всевъзможни служители се въртяха наоколо — двама или трима съдебни пристава, преводачи, обществени защитници, които чакаха да им бъдат назначени клиенти.

Харди се наведе над масата да подреди папката си, не знаеше каква щеше да бъде — ако имаше такава — неговата роля. Оказа се неподготвен, когато зърна Мей Шин.

Изглеждаше толкова по-дребна, направо смалена. Жълтият затворнически комбинезон висеше като на закачалка. Предположи, че и в събота е била облечена със затворническите си дрехи, но главното за него тогава беше да говори с нея, очи в очи, съсредоточавайки се единствено върху лицето й.

Тя се приближи, придружена от пристава, с ръце в белезници и застана на подиума до Пулиъс, без изобщо да даде вид, че някога преди е виждала Харди или който и да било друг.

Сериозността на делото за убийство беше подчертано от встъпителните думи на съдията. Дори и Барзоти придоби известен авторитет, отърси се от отегчението си, завладян от драмата по официалното предявяване на обвинението и залата постепенно утихна.

— Мей Шинтака — произнесе напевно съдия Барзоти — обвинена сте от приложения тук иск в углавно престъпление, а именно, нарушаване на параграф 187 от Наказателния кодекс, заради това, което сте извършили в Сан Франциско, щата Калифорния, на или около двайсети юни 1992 г., а именно преднамерено, противозаконно и предумишлено сте отнели живота на Оуен Симпсън Неш. — Какво ще пледирате — попита.

— Невинна, Ваша светлост — каза Фримън, вместо Мей. След гръмогласната оратория в стаята за разпити в събота, Харди беше поразен от модулацията на гласа му. Говореше делово, съвсем нормално. Но под ръкавицата се криеше юмрук. Изведнъж той възприе съдебния си тон. — Ваша светлост, преди да продължим с тази шарада, бих искал да предявя иск за свалянето на всички обвинения, отправени към клиентката ми поради процедурна грешка.

— При дело за убийство, г-н Фримън? Вече?

— Г-н Харди от прокуратурата е разпитвал клиентката ми в събота сутринта, без да я уведоми…

— Протестирам, ваша светлост — Елизабет Пулиъс скочи от банката на прокурора, зад която беше застанала по време на прекъсването. — Г-н Харди е уведомил г-ца Шинтака, че има право на адвокат и г-ца Шинтака се е отказала от правото си. Прокуратурата разполага със запис на разговора.

— Мисля, че можем да докажем наличие на принуда…

Барзоти удари с чукчето си. Въздъхна.

— Г-н Фримън — каза той, — запазете го за предварителното изслушване. Междувременно да преминем към гаранцията.

Той нагласи очилата си и два пъти провери компютърната разпечатка пред себе си. До печатния ред с ръкопис беше отбелязано: „Без гаранция“.

— Обвинението иска да не бъде разрешена гаранция, така ли? — попита той Пулиъс.

— Това е умишлено убийство, което се наказва със смърт, Ваша светлост.

Фримън се извърна и погледна право към Пулиъс.

— Не говорите сериозно.

Барзоти отново удари с чукчето си.

— Г-н Фримън, моля отправяйте репликите си към съдийската банка.

— Извинете ме, ваша светлост, шокиран съм и сащисан от споменаването на умишлено убийство. Разбирам, че случая се представя като дело с особени обстоятелства, но не мога да повярвам, че обвинението иска налагане на смъртно наказание.

Пулиъс се изправи.

— Убийство с користна цел, Ваша светлост.

— Разбирам, че притежавате известни доказателства, с които да подкрепите иска си, г-це Пулиъс.

— Разполагаме, Ваша светлост.

— Ваша светлост, г-ца Шинтака не представлява никаква опасност за обществото.

— Не представлява опасност ли? Миналата седмица е убила човек!

Ударът на чукчето отекна в залата.

— Г-це Пулиъс, стига толкова. И двамата задръжте пресконференцията си за извън съдебната зала.

Харди беше впечатлен. Барзоти може и да се бе сраснал с банката, но напълно владееше положението в залата.

Фримън бе възвърнал самообладанието си.

— Ваша светлост, клиентката ми никога преди не е била обвинявана в извършването на престъпление, още по-малко осъждана.

Смъмрянето не беше подействало кой знае колко на Пулиъс.

— Ваша светлост, обвиняемата се е опитвала да избяга от правосъдието, когато е била арестувана.

— Г-н Фримън, клиентката ви се е опитала да бяга?

— Отивала е в Япония по работа, Ваша светлост. Защитата поддържа твърдението, че арестувалият я полицай е действал прибързано. Тя е възнамерявала да се върне. Не е била издавана заповед за арестуването й. Клиентката ми е продължавала да следва обичайния си ритъм на живот, който е включвал предварително планирано пътуване до Япония.

— Само че си е купила билета предишния ден, Ваша светлост, и не си го е взела отиване — връщане. Също така е опаковала много лични вещи.

— И е оставила много други. Не е бягала от правосъдието. Предприемала е пътуване. С готовност ще предаде паспорта си на съда. Не съществува никаква опасност от бягство.

Пулиъс понечи да каже още нещо, но Барзоти вдигна ръка.

— Определям гаранция на стойност петстотин хиляди долара.

Пулиъс се наведе и прошепна на Харди.

— Повече от достатъчно.

— Половин милион долара са много пари, Ваша светлост.

— Мисля, че точно в това се състои смисъла, г-н Фримън. Ще назначим предварителното изслушване за…

— Ваша светлост… — отново беше ред на Фримън.

Дори и новакът Харди знаеше какво следва. Въпреки, че обвиняемият имаше абсолютното право на предварително изслушване в рамките на десет дни от отправяне на обвинението, никой адвокат с всичкия си не би се съгласил да се яви на предварително изслушване толкова скоро, най-малкото, преди да е имал възможност да разбере какви доказателства е събрало обвинението.

— Защитата би желала три седмици за запознаване с фактите по делото, след което да бъде назначавана дата.

— Обвиняемата приема ли отсрочката?

Това означаваше, че в замяна на тази триседмична отсрочка, Мей се отказваше от правото си на предварително изслушване в рамките на десет дни.

— Да, Ваша светлост.

Барзоти се почеса по брадичката.

— Три седмици, хм — той погледна към бюрото си, разрови някакви листове. — Господа и дами, бихте ли се приближили до банката?

Пулиъс, Харди и Фримън заобиколиха всеки съответно масата си и се изправиха пред съдията. Очите на Барзоти бяха напълно безразлични. Драмата не беше продължила дълго.

— Навлизаме в началото на ваканционния сезон. Имате ли някакви възражения, да кажем, за деня след Празника на труда?

— Никакви, що се отнася до мен, Ваша светлост — отвърна Фримън.

— Ваша светлост, празникът на труда е след повече от два месеца. Обвиняемата има право на незабавен процес, но и хората имат не по-малкото право на незабавно правосъдие.

— Не се нуждая от лекции, прокуроре.

— Разбира се, че не, Ваша светлост. Но обвинението е готово да заведе делото след десет дни. Два месеца са доста дълга отсрочка.

Това беше далече от истината и всички го знаеха. Барзоти погледна към Пулиъс над очилата си.

— Не и за този период от годината, никак даже. Графикът ни е пълен, и вие знаете, също толкова добре, колкото и аз самият, че могат да минат шест месеца, дори година, преди да се стигне до изслушване — Барзоти явно не бе очаквал да срещне възражения и сега се беше наежил. Той размести някакви листове, погледна надолу към нещо върху банката си. — Назначаваме предварителното изслушване за сряда, шести септември, девет и половина сутринта, в тази съдебна зала.

— Благодаря ви, Ваша светлост — каза Фримън.

Пулиъс беше стиснала здраво зъби.

— Много добре, Ваша светлост.

— Това е всичко засега — той отпрати с едно махване всички и погледна към пристава. — Извикай следващите.