Неоспоримо доказателство

— Не, но…

— И не е ли вярно, че всъщност, вашата заподозряна е имала двама свидетели, които са я видели в деня на убийството — очевидци, които не сте успели да откриете?

— Не бих го характеризирал като…

— Моля просто отговорете на въпроса, сержант. Беше повече от ясен.

Глицки за пръв път сведе поглед. Харди си помисли, че това не беше добър знак.

— Да, вярно е.

Пулиъс се върна обратно до банката си, пийна малко вода и прегледа някакви бележки, като промени темата.

— Сега, сержант — започна отново тя, — с колко убийства се занимавахте по онова време, тогава през юни?

Харди се изправи и протестира.

— Натовареността на сержанта няма никаква връзка.

— Напротив — отвърна Пулиъс, — г-н Харди до известна степен охарактеризира професионализма на сержант Глицки при нормални обстоятелства. Ако обстоятелствата не са били нормални, ако сержантът е бил под необичаен стрес, например, това може да се е отразило върху взискателността му към разследването.

Глицки здраво беше стиснал устни.

— Заподозряната се опитваше да напусне страната — каза той.

Чоморо удари с чукчето си.

— Моля отговаряйте само на въпросите, сержант. Г-це Пулиъс, приемам протеста на г-н Харди. Никой не поставя под съмнение това как сержантът се е справил със случая.

Но, разбира се, Пулиъс беше направила именно това: опитала се бе да дискредитира един свидетел на обвинението, съюзил се със защитата.

Веднага щом Глицки се оттегли, Чоморо поиска да се срещне с двамата в кабинета си и обяви десетминутно прекъсване.

Стоеше пред бюрото си.

— Вижте сега — започна, веднага щом Пулиъс и Харди влязоха. — Предупредих ви и двамата да не отваряте тази кутия с червеи и няма да ви позволя да го направите. Не става въпрос за конспирация нито от едната, нито от другата страна. Г-н Харди, доста добре заобиколихте няколко опасни плитчини, но няма да продължим в тази посока. Забелязах, че се каните да призовете и лейтенант Батист. Да разбирам ли, че той ще каже, че сержант Глицки е добро ченге, което винаги следва установената процедура?

— В общи линии.

Чоморо поклати глава.

— Е, няма да стане. Също така съм доста загрижен как възнамерявате да се държите с Арт Драйсдейл. Мисля, че тук нещата нямат никаква връзка. — Той вдигна ръка. — Не се опитвам да преча на стила ви, г-н Харди, но ако не разполагате с нещо по-значително, мисля, че трябва да помислите отново върху посоката си. Знам, че ще разпитвате обвиняемия половината ден. Ще ви позволя да обобщите процедурните си въпроси в заключителната си пледоария — както вече стана дума за това. Но нямам намерение да позволя това да се изроди в дискредитиране на всички, работещи в тази сграда. Ясно ли е?

— Да, ваша светлост. Но в такъв случай, имам една молба. Бих искал да добавя един свидетел.

— Чак сега ли? — попита Пулиъс.

— Току-що ме помолихте да орежа половината от свидетелите си. Мисля, че не е неразумно да се поеме по друг курс. Освен това не искам кой знае какво.

— Съдия…

Чоморо отряза Пулиъс:

— Кой?

— Селин Неш, дъщерята на убития.

— Призовавате я от името на защитата?

Харди повдигна рамене.

— Призовавам я, за да стигна до истината, ваша светлост. Същността на нейните показания ще бъде достъпа до „Елоиз“, поведението на Неш на борда.

— Каква връзка има това с Анди Фаулър? — попита Пулиъс.

— Хайде, Елизабет, не искам да издавам всичко. Ще стигнем и дотам, като заеме свидетелското място — това не беше съвсем вярно, но искането бе достатъчно незначително и Чоморо, след като бе взел, трябваше и да даде.

— Добре — каза съдията. — Става ли, Елизабет?

Пулиъс се замисли, после кимна.

— Става — отвърна тя, — защо не?

Свидетелски показания преди обяд даде Рон Рейнълдс, специалистът по полиграфия. Харди го държа на свидетелското място по-дълго, отколкото смяташе наистина за необходимо, тъй като единственото важно нещо, което трябваше да изясни, бе, че Анди доброволно бе решил да се подложи на детектора на лъжата. Ако Анди беше виновен или дори се държеше така, сякаш осъзнава вината си, нямаше да го направи, това целеше да изясни Харди.

Разбира се, доказателствата от полиграфския тест се допускаха само по споразумение. И Пулиъс се бе съгласила показанията да бъдат включени, при условие, че тя може да изтъкне, че Фаулър всъщност не беше издържал теста. Харди не се нуждаеше от мнението на Рейнълдс, а и Пулиъс не можа да се възползва много от него, но на Харди му беше необходимо Рейнълдс да прекара по-голяма част от сутринта на свидетелското място — трябваше да приеме и лошото покрай доброто.

Така, че той разкарваше Рейнълдс за това как действал полиграфа по принцип, защо хората се справяли или нес него, вероятност от грешки и т.н. По време на кръстосания разпит, Пулиъс, както беше очаквал, наблегна на факта, че Фаулър, с широкия си опит, със сигурност е знаел как да се справи с теста и поради това доброволно се е съгласил да се подложи на него, тъй като е знаел, че може да отхвърли резултатите.

Но Харди бе постигнал целта си. Не искаше да призовава Селин Неш преди обяд. Изведнъж, след прекъсването в кабинета на Чоморо, ходът на процеса се беше очертал ясно пред него. Щеше да хване Селин, свидетелката, залагайки капан. След това Фаулър щеше да свидетелства в своя полза, после вероятно Харди щеше да произнесе заключителната си пледоария.

Утре Чоморо щеше да започне с указанията към съдебните заседатели и да остави нещата в техни ръце.

Но днес, след като дадеше показания, Селин щеше да остане в съдебната зала — както правеше всеки ден, — докато не приключеше заседанието. Той разчиташе на това, че няма да рискува да промени обичайната си практика, не и когато беше толкова близо до победата.

— Селин Неш.

Тя реагира така, сякаш я бяха ударили и се извърна рязко от мястото си, за да се огледа. Възвръщайки самообладанието си, стана и мина през перилата, като въпросително гледаше към Харди.

Настани се на мястото за свидетели. Беше облечена в тъмносив костюм на тънки райета и пурпурна копринена блуза, излъчването й беше някак си едновременно строго и престорено скромно. Косата й бе опъната назад, като подчертаваше изваяните извивки на лицето, аристократичните й черти. Харди се стегна и застана на обичайното си място, след като тя положи клетва.

— Г-це Неш, имам само няколко въпроса, ако сте в състояние да им отговорите.

Тя кимна, разтревожено погледна към съдебните заседатели, после към Пулиъс. Когато очите й отново се спряха на Харди, изглеждаше успокоена, навлизаше в ролята си.

— Продължавайте, г-н Харди, добре съм.

— Благодаря ви. Двамата с баща ви, Оуен Неш, сте били много близки, нали?

— Да, бяхме.

— И сте се чували често по телефона, виждали сте се често?

— Да. Поне веднъж в седмицата, понякога и по-често.

— Излизали сте с яхтата, вечеряли сте, такива неща?

— Да.

— През последните няколко седмици от живота на баща ви този характер на отношенията ви запазили се?

— Да. Да, говорих с него през седмицата… — тя сведе очи, — през седмицата, когато беше убит, например. Беше нещо естествено.

— През по-голямата част от времето за нещо конкретно ли говорехте?

— Не. Говорехме си за много неща. Бяхме много близки, като стари приятели.

— Разбирам. Говорили сте си за много неща — бизнес партньори, спорт, клюки, лични проблеми?

— Общо взето, да…

— Сега, през тези последни няколко седмици той споменавал ли е някога името на Анди Фаулър, било лично на вас или във ваше присъствие?

Тя се замисли.

— Не, доколкото си спомням, не.

Харди се върна обратно до банката си и взе някакви листове.

— Разполагам — каза той — с копие от показанията ви пред върховните съдебни заседатели, в което твърдите, че вашият баща ви е казал, че възнамерява да излезе с „Елоиз“ с Мей Шин в деня, в който е бил убит. Спомняте ли си тези показания?