Неоспоримо доказателство

— Имам само един бърз въпрос от общ характер, ако не възразявате.

Тя се замисли за миг. Като повечето от служителите в прокуратурата, не беше склонна да прави услуги, които можеха да навредят на обвинението. А дори и да беше, самата ситуация — Харди, който й се обаждаше по такъв начин в неделя следобед — явно я бе подразнила.

— Да чуем първо въпроса — отвърна тя, — после ще ви кажа дали мога да отговоря на него или не.

— Искам да разбера какви са най-често срещаните прояви при кръвосмешение между баща и дъщеря?

— Е, това наистина е доста общо. Мога да ви отговоря. Какво по-точно искате да знаете?

— Всичко, което мога, но по-специално, когато жертвата порасне, има ли вероятност да прави нещо по-различно от останалите жени, които не са преживели подобно нещо?

— Не когато, а ако порасне, искате да кажете. Самоубийството е на първо място в списъка — Харди я остави да помисли. — Вероятно връзките й с мъже ще са отвратителни. Тя ще позволи, ще допусне съпругът й да издевателства над собствената й дъщеря. Това, ако иска съпруг.

— Не се ли омъжват често?

— О, не, не чак толкова. Искам да кажа, това е прекалено обобщено. Всеки случай е различен. Ситуацията е просто толкова всеобхватна и ужасяваща — може да се омъжат пет пъти, ако намерят така наречената подходяща комбинация — някой, който да ги малтретира и да ги глези като малки деца. Страхотно фиаско.

Харди се съгласи, но тя не му казваше нищо, което да му е от полза.

— Ами в поведението?

— Какво за него?

— Някакви типични прояви, които могат да се очакват да се видят?

— Имате предвид жертвата или бащата?

— И двамата, предполагам.

— Ами, има известни доказателства, че ако бащата не започне да контактува незабавно, естествено с жертвата в първите години на живота й, съществува по-голяма вероятност да изпита сексуално влечение към нея. Ако никога не е сменял пелени, никога не я е държал, докато се оригне и т.н., табуто на кръвосмешението не се задейства. — Като че ли го оправдаваше. — Хей, това е съвсем нова теория и е доста недоказана. При жените поне разполагаме с повече информация.

— Те какво правят?

— Ами, изненадващо голям брой от тях се опитват да изгорят къщите си. Явно никой не знае защо, освен някои явно символистични неща, но палежите са често срещано явление.

Харди почувства как космите по ръцете му настръхват.

Крулевски продължи:

— И после, разбира се, идва проституцията, това вече се знае.

— Всички ли стават проститутки?

— Не, не. Не всички влизат в бранша — въпреки, че разбира се, доста го правят, — но повечето имат отделни опити. Мнението им за самите тях е толкова ниско, че изобщо не се чувстват привлекателни. Въпреки това знаят, че мъжете ги желаят, татко ги е пожелал и могат да излеят враждебността си, като ги накарат да си плащат. Всичко става доста усукано.

— Наистина.

— Предполагам, че има и жени, които не реагират толкова зле. Но почти винаги се натъкваш на подобна деформация, използването на секса за нещо друго, като заместител на любовта.

Стомахът на Харди се беше свил на топка. Той седеше на бюрото си със скръстени на гърдите ръце. Навън вятърът беше стихнал и облаците бяха започнали да се разкъсват.

Разполагаше с всички доказателства, от които се нуждаеше самия той. Но проблемът, който бе съпътствал убийството на Оуен Неш от самото начало, си оставаше: липсваха веществени доказателства.

В разговора на Селин с баща й, провокативен и изобличаващ, както се беше оказало, изобщо не се споменаваше дата, дори не се споменаваше и „Елоиз“. Също така не се споменаваше и Мей, но Селин можеше да го оспори напълно правдоподобно, като каже, че просто се е объркала за деня, в който е разговаряла с баща си за срещата им с Мей на яхтата. Говорила първо с него в кабинета му, после пак се чули по-нататък през седмицата — твърдеше, че той й се обаждал, нали така? — просто беше объркала двете обаждания.

Това, че хората от Санта Круз ги нямаше, не означаваше непременно, че тя не е била там. Означаваше, че алибито й е слабо — почти несъмнено фалшиво, — но това, само по себе си, не доказваше, че е била на „Елоиз“ в събота.

Сети се и за нещо друго. Спомни си, че Селин му бе казала, че е станала член на „Силни тела“ само преди шест месеца — с други думи, от времето, когато е престанала да тренира на „Елоиз“, когато Оуен беше започнал редовно да се вижда с Мей. По всяка вероятност лентите за глава на яхтата — към които Мей никога не бе имала претенции — бяха на Селин. Както и ръкавиците за вдигане на тежести, чифт, от които, без съмнение, е сложила, когато е стреляла с „Беретата“ на Мей.

Както и с Анди Фаулър и Мей Шин преди това, нямаше никакво явно веществено доказателство, което да свързва Селин Неш с убийството на нейния баща.

Беше се оказал прав, въпреки, че задоволството му от факта не беше кой знае колко голямо — Оуен Неш бе убит от ревнива жена. Но жената се бе оказала собствената му дъщеря. И ако той беше издевателствал сексуално над собствената си дъщеря от — предположи той — околосветското им пътешествие заедно, когато тя е била на шест години или дори от още по-рано, със сигурност си беше заслужил наказанието, което му бе наложила. Знаеше, че го е направила и сега вече знаеше защо. По-точно, знаеше, че тя го е направила, защото знаеше защо.

Помисли си за своята осиновена малка дъщеря, после се опита да си представи огромните физически и психологически поражения, които сексуалният тормоз на Оуен Неш беше нанесъл върху собствената му дъщеря и изведнъж откри, че е изгубил всякакво желание да види Селин наказана — беше наказана достатъчно, нали? Никога нямаше да може да се отърси от срамното клеймо, никога нямаше да може да избяга от болката.

Дълбоко в себе си Харди дори не я винеше.

Но и да не беше воден от мисълта за възмездие, той все пак трябваше да докаже истината, за да оневини Анди Фаулър и Селин не беше човек, който трябваше да подценява. По-рано тази сутрин бе отпратил Франи и Ребека и сам се беше смял на себе си, затова, че смяташе, че Селин може да бъде опасна. Сега беше щастлив, че го е направил.

Тя беше застреляла баща си. И без да й трепне окото, бе направила всичко възможно да лепне фалшивото обвинение на Мей Шин. От галерията ежедневно беше наблюдавала как примката бавно се затяга около врата на Анди Фаулър, след като някогашната му видна кариера бе напълно съсипана. Явно беше готова да разруши брака му, за да не я надуши.

Харди все още трябваше да защитава Анди Фаулър.

Процесът щеше да продължи. Пулиъс нямаше да се откаже сега. И без неоспоримо доказателство, обвиненията на Харди към Селин на този етап щяха да бъдат сметнати за поредица съдебни дивотии — и накрая можеше наистина да си издейства отдавна обещаната от Чоморо присъда за обида към съда.

— Ключът е единствената ми надежда, Ейб. Ключът трябва да е у нея.

Глицки го беше изслушал внимателно. Прекъсна го само преди десетина секунди, ядосан от намесата на Харди, след като не му стана особено приятно да чуе, че алибито на Селин — онова, което той беше проверил — е подозрително.

— Сега пък Селин? — попита той. — Лошо, че Неш не е имал куче. След процеса на Селин можехме да обвиним кучето.

— Стига, Ейб, проверил съм всичко вместо теб. Имаме нужда от заповед за обиск. Ако ключът е у нея, ако е в дома й…

Глицки го прекъсна.

— Голяма работа.

— Доказва, че е могла да се качи на „Елоиз“ в четвъртък сутринта.

— Доказва, че може да го е направила. Моля те, този път, остави ме на мира, Диз. Не доказва нищо. Просто нова версия. Знаеш как ще погледнат на нея.

— Точно затова ни трябва веществено доказателство. Ключът. С моите показания…

— Ако някой ти повярва.

— Защо да не повярват?

— Защото, приятелю мой, е в твой интерес да съчиниш нещо от сорта. Като това, че пистолетът не бил там, когато си погледнал в сряда вечерта.