Игра на часове

— Но ме пусна. А задържа теб. Беше те притиснал върху дънера и се канеше да ти отсече главата. Като палач.

Гневна гримаса изкриви лицето й.

— Шон, този тип уби девет души, повечето от тях без причина.

Кинг извади от джоба си листче и й го подаде. Тя седна зад бюрото си и бавно зачете.

Вдигна глава.

— Това е статията за смъртта на съпруга ми.

— Загинал е при автомобилна злополука. Неизвестен шофьор го блъснал на пътя и избягал.

— Много добре знам — хладно отвърна тя и му върна листчето. — И какво?

— Същата нощ е пострадал ролс-ройсът на Боби Батъл. На другия ден ролсът изчезнал заедно с механика, който поддържал колекцията на Боби.

— Да не би да твърдиш, че този механик е убил мъжа ми?

— Не, твърдя, че е бил Боби Батъл.

Тя го изгледа смаяно.

— Защо ще го прави, по дяволите?

— Защото е отмъщавал за теб. За жената, която обичал.

Силвия впи пръсти в бюрото и се надигна.

— Какво намекваш, дявол да те вземе?

Сега и Кинг се промени. Той се приведе напред.

— Сядай, Силвия. Още не съм свършил.

— Аз…

— Сядай!

Тя бавно се отпусна на стола, без да откъсва очи от него.

— Веднъж ти ми каза, че си виждала Лулу Оксли при общия ви гинеколог. Намекна, че тя е сменила лекаря. Но не е вярно. Ти си го сменила.

— Престъпление ли е?

— И дотам ще стигнем. От предишния лекар узнах името на новата ти гинеколожка и отидох да поговоря с нея. Тя работи във Вашингтон. Защо толкова далеч, Силвия?

— Не е твоя работа.

— Когато е трябвало да претърпиш операция преди три години и половина, с това се заел твоят съпруг. Ти каза, че е най-добрият. Само че той имал и друга цел. Открих това, след като поговорих с един приятел хирург. Операцията при разкъсан дивертикул на дебелото черво е една от малкото, които дават на хирурга възможност да свърши и „нещо допълнително“, без асистентите и сестрите да забележат.

— Ще говориш ли по същество, моля? — възкликна тя.

— Знам всичко, Силвия.

— Какво знаеш? — попита яростно тя.

— Че е извършено пристягане на тръбите, без ти да знаеш, и сега си безплодна.

Настана дълго мълчание.

— Джордж Диас наистина е изпълнил безупречно операцията на дебелото черво, но в същото време е пристегнал фалопиевите ти тръби. Нарочно. Вече не си могла да отидеш при стария гинеколог — как да обясниш това състояние? Отишла си при нова лекарка, навярно с фалшиви документи, и тя е отпушила тръбите. Заблудих я с измислена история за „проблеми на жена ми с фалопиевите тръби“. Казах, че си ни я препоръчала, защото с теб свършила чудесна работа. Поради лекарската тайна тя не можа да ми каже много, но и това стигаше, за да потвърди подозренията ми. А уврежданията са били непоправими, нали? Никога няма да имаш деца.

— Мръсник, как смееш…

Кинг пак я прекъсна.

— Твоят съпруг е открил, че с Боби имате връзка. Влюбила си се в стареца както стотици преди теб. И Джордж си отмъстил за изневярата. После ти си му отмъстила. — Кинг взе снимката на Джордж Диас и я захлупи върху бюрото. — Излишно е да се преструваш пред мен на страдаща вдовица.

— Когато убиха Джордж, аз лежах в болницата.

— Вярно. Но се обзалагам, че той ти е разказал какво е направил. Искал е да знаеш. Как си е отмъстил за изневярата. А ти си разказала всичко на Боби по телефона. Той изкарал ролс-ройса, потеглил към вашата къща, видял Диас и го прегазил. Отначало си мислех, че Боби е изтласкал от пътя жената на Роджър Кани, защото и тя е загинала приблизително по същото време. Но онова е било обикновена автомобилна злополука. А твоят съпруг е убит.

— Само догадки. Дори да е било тъй, както казваш, аз не съм направила нищо лошо. Нищо.

— Лошото идва после. Защото ти уби Боби, като инжектира във венозната му система смъртоносна доза натриев хлорид.

— Вън от кабинета ми.

— Ще изляза, когато свърша — отвърна Кинг.

— Първо твърдиш, че съм му любовница, после че съм го убила. Какъв мотив бих имала да го убия?

— Страхувала си се за репутацията си — отвърна спокойно Кинг. — Същия ден, когато го убиха, ние те видяхме в дома на Даян Хинсън. Мишел ти каза, че Боби е в съзнание, но говори безсмислици, имена и несвързани думи. Изплашила си се да не проговори за връзката ви. Тогава всичко би излязло наяве. Може би той отдавна те е зарязал. Може би не си му дължала нищо. Не знам със сигурност, но знам, че си го убила. За лекар не е трудно. Знаеш реда в болницата. Инжектираш отровата в банката, а не в тръбата. Оставяш перото и часовника, защото искаш да припишеш престъплението на серийния убиец. Побърза да подкрепиш теорията ми, че някой от семейството е убил Боби. Но допусна грешка. Не взе нищо от болничната му стая. Просто полицията бе запазила в тайна кражбите от другите жертви — медальона и тъй нататък. Ти също не знаеше. И нямаше как да имитираш тази подробност.

Силвия поклати глава.

— Ти си луд. Луд като Еди, знаеш ли? И като си помисля, че исках да върна някогашните чувства помежду ни.

— Аз също. Май извадих късмет.

Лицето й грозно се изкриви.

— Добре, каза каквото искаше, сега се пръждосвай. И ако повториш пред някого дори една дума, ще те съдя за клевета.

— Не съм свършил, Силвия.

— О, и още безумни приказки ли ще има?

— Още много. Пак ти извърши обира в дома на Батъл.

— Нямаш задръжки, нали?

— Боби вероятно ти е дал ключ и кода на алармата. Ти сама каза, че Джуниър е работил при теб. Лесно си си набавила вещи, за да го натопиш, а за един съдебен лекар е истинска дреболия да подправи отпечатък от пръст. Не знам точно как, но от много опитен човек чух, че е възможно.

— Защо да ограбвам дома им? За какво ми е брачната халка на Реми?

— Халката не ти е трябвала! Друго си търсила. Батъл лежеше в кома. Не си била сигурна дали Реми знае за тайното му чекмедже. Дори не си била сигурна дали е там онова, което търсиш, но е трябвало да провериш. Знаела си къде е чекмеджето, но не и как се отваря. Затова е трябвало да го разбиеш. Нямало е как да прикриеш следите, тъй че си разбила и гардероба на Реми — за да имитираш обир и да го припишеш на Джуниър. Вероятно си чула от Боби, че Реми има тайно чекмедже, но и той не е знаел къде е точно. Затова е трябвало да разровиш навсякъде.

— И какво толкова съм искала да открадна?

— Снимка на теб и Боби. Няколко букви от гърба на фотохартията се бяха отпечатали върху дъното. Той сигурно ти е казал, че държи снимката там. Така или иначе, трябвало да си я върнеш. Защото ако открият снимката след смъртта му, хората може да съобразят как е умрял съпругът ти. И дори да нямаш вина, никой няма да ти повярва. А може би си приела като ирония на съдбата, че халката на Реми попадна у теб. Слагаш ли си я понякога тайничко у дома?

— Добре, стига толкова! Вън! Веднага!

Кинг не помръдна.

— А наистина ли се налагаше да убиеш Кайл? Да те изнудва ли се опита?

— Не съм го убила. Той крадеше от мен!

Кинг се озърна към закачалката.

— В нощта, когато убиха Батъл, ти правеше аутопсия на Хинсън. Каза, че тази нощ Кайл дошъл в моргата, но не спомена да си го видяла. Просто подхвърли, че той е влизал и автоматичната система е отбелязала това.

— Не го видях. Бях заета с аутопсията.

— Не и преди десет вечерта. Навярно точно това е видял Кайл… или по-скоро не е видял. — Кинг посочи вещите на закачалката. — Когато работиш, ти винаги оставяш тук палто — то си, обувките и тъй нататък. Освен това изглежда малко странно да правиш аутопсия цяла нощ без асистент или свидетел, както направи с Хинсън. Винаги натякваше на Тод, че бяга от аутопсиите, но не искаше той да присъства на онази, защото трябваше да бъдеш другаде. А именно — да убиеш Боби, докато се сменят сестрите. Когато по-късно Тод те потърси по телефона, ти се престори на болна, защото трябваше да довършиш аутопсията на Хинсън. Може би не си имала сили да погледнеш трупа на Боби толкова скоро след убийството.