Тайната на Ескалибур

Но не чак толкова много.

Чейс се залепи за дървото секунда, преди куршумът да го направи и да напълни очите му с трески.

— Четирийсет секунди — обяви Олдърли с напрегнат глас.

— Къде е той?

— На пет часа от теб, около четирийсет метра — обади се Мак. — Прицелва се в прикритието ти.

— Вляво или вдясно?

— Вляво.

С вдигнат пистолет Чейс се изви надясно и показа ръката и рамото си, за да привлече снайпериста, след което веднага се премести обратно и бързо стреля два пъти от лявата страна. В дървото се заби още един куршум, противникът му явно се беше разконцентрирал от ответния огън, точно както се беше надявал Чейс.

Той отново изскочи иззад прикритието си, този път без да се връща обратно. Хукна криволичейки между дърветата право към укритието на снайпериста, а под краката му хрущяха нападалите клони и листа…

— Трийсет секунди!

— Размърда се, уплашил си го! — извика в същия миг Мак. — Движи се надясно от първоначалната си позиция, пълзи — не! Станал е и бяга!

Чейс стигна до друго дърво и се скри зад него.

— Позиция!

— На четири часа от теб, продължава да се движи надясно, все още се движи — мамка му! Еди, той отива към племенницата ти!

— Двайсет! — каза Олдърли. — Чейс, размърдай се!

Чейс реши да рискува и надникна зад дънера. На слабата светлина от фаровете на колата не се виждаше нищо, което да се движи.

— Нямам визуален контакт! Къде се намира той?

— Приближава се откъм три часа, все още се движи — не, пада на земята, прицелва се…

— Мамка му! — Той хукна право към все още невидимия снайперист, протегнал напред пистолета си. — Направлявай ме!

На образа на радара протегнатата му ръка щеше да служи като ориентир, което щеше да помогне на Мак да го упътва към целта му — ако, разбира се, беше достатъчно бърз.

— Ляво — отсече Мак. Чейс леко смени посоката, профучавайки край дърветата. — Ляво, ляво — направо, направо!

— Десет секунди!

Чейс стреля и продължи да стреля в шубраците пред себе си.

Нямаше попадение, а времето и патроните му свършваха…

— Раздвижи се! — каза Мак. — Сменя целта, сменя целта!

Нямаше нужда да пита коя е следващата му мишена. Оставаха му три патрона, два, един…

— Улучи го! — извика Мак. Без ликуване в гласа, просто констатация. — Пистолет, пистолет!

В близък бой снайперската пушка беше безполезна, но мъжът разполагаше и с друго оръжие. Чейс забеляза раздвижване пред себе си, един храст, който не беше храст се размърда, проблясък на метал…

Той изстреля последния си патрон.

— Нямам контакт! — изпъшка Олдърли. — Чейс! Улучи ли го, успя ли?

— Да, улучих го — обяви Чейс, изритвайки пистолета от ръката на снайпериста. Но за него вече нямаше никаква заплаха: последният куршум беше улучил мъжа във врата, разкъсвайки мускулите и жилите, и сега камуфлажното му облекло бързо подгизваше от кръв. Той продължаваше да помръдва леко, но след минута-две щеше да бъде мъртъв, дори и ако Чейс се опиташе да го спаси.

В слушалката се чуха викове на облекчение.

— В такъв случай — рече Олдърли след минута, — можеш да очакваш сметка от Нейно величество за използването на сателита. Ще бъде само някакви си милион паунда, или там някъде.

— Кажи им да си го приспаднат от наградата за откриването на Екскалибур — рече Мак. — Добре ли си, Еди?

— Да — отвърна Чейс, обърна гръб на умиращия снайперист и хукна към сечището. — Холи, добре ли си? Холи?

Намери я да лежи на земята зад дънера и да трепери.

— Холи — каза той, като се протегна и я хвана за ръката. — Всичко е наред. Добре ли си?

Тя бавно вдигна глава и го погледна с насълзени очи.

— Чичо Еди?

— Здрасти — усмихна се той. — Хайде, миличка. Да те заведем у дома при мама.

Той внимателно я изправи на краката й. Тя го прегърна и притисна лице към гърдите му, хълцайки.

— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко свърши.

Но знаеше, че съвсем не е така.

— Предполагам, че снайперистът няма да проговори — каза Мак в слушалката, явно мислейки си за същото. — Двамата с Питър ще се оправим с местната полиция, но как смяташ да намериш Нина?

Чейс отведе Холи до колата.

— Все още имам шанс. Ще трябва да поговоря с един човек.

Хектор Амороз се събуди внезапно, седна в леглото и се протегна да светне нощната лампа.

— Здрасти, Хектор — обади се Чейс с леден глас от стола, който беше придърпал до леглото. В ръката си държеше пистолет, без да го насочва директно към шефа на АСН, но можеше да го направи само с едно леко помръдване на китката.

— Еди! — възкликна Амороз. — Ти какво… Как влезе тук?

— Имам си начини. Исках да си поговорим, докато си още в Лондон. За приятелчето ти Джак Мичъл.

При произнасянето на това име, лицето на Амороз се стегна. Той се вгледа в Чейс, докато очите му привикнаха към светлината.

— Господи, Еди! Какво ти се е случило?

Чейс посочи към отоците и раните по лицето си.

— Както вече казах, Джак Мичъл. Оказа се, че не е този, за който се представя. — Сега пистолетът му вече беше насочен към Амороз. — Но ти си го знаел, нали? Още от самото начало.

— Не знам за какво…

— Недей! Дори не се опитвай да отричаш! Джак нагласи цялата работа, въвлече в играта АСН, за да може да намери Екскалибур преди руснаците. И тъй като е служил във флота, а ти също си служил там, двамата още в началото се сприятелихте. Бихте направили всичко, за да си помогнете един на друг, нали?

— Въобще не стана така — рече твърдо Амороз. — Може и да съм напуснал флота, но щом Пентагона поиска нещо, мой дълг е да им го осигуря. В по-голямата си част финансирането на АСН идва от САЩ. Знаеш го много добре.

— Онзи, който плаща, той поръчва музиката, така ли? — подигравателно се ухили Еди. — Добре, знаеш ли каква музичка е поръчал сега? Казва се „Аз отвлякох Нина и откраднах Екскалибур, за да си построя шибаната машина“.

Амороз се изпъна и го погледна стреснато.

— Отвлякъл е Нина? Какви ги говориш?

— Отвлече Нина, опита се да ме убие — мен и племенничката ми. Защото не иска да остави жив никой, който да разкаже за незаконните му операции и свръхоръжието, което се кани да построи.

— И ти си мислиш, че аз имам нещо общо с това? — попита Амороз.

Чейс го погледна твърдо.

— Ако си го мислех, досега да си мъртъв. — Амороз се напрегна, защото знаеше, че Чейс не се шегува. — Но ти знаеш повече за Джак, отколкото показваш. Искам да знам къде е сега.

— Всичко, което знам за Мичъл е, че той е бивш агент към разузнавателния отдел на специалните части, че сега работи за DARPA и че ми беше заповядано да му окажа пълно съдействие във въпросите на националната сигурност. Заповедта дойде от висшите ешелони на Пентагона.

— Добре, но Джак като че ли не получава заповедите си от там. Изглежда, че не получава заповеди от никого. Върти си своята малка незаконна операцийка и той казва на Пентагона какво да прави.

— Какво имаш предвид?

— Прибра се от Русия с подводница. Американска подводница, в руски териториални води. — Амороз реагира с искрена изненада. — Видях номера на корпуса — продължи Чейс. — Проверих го — SNN-23, морски съд, „Джими Картър“, нападателна подводница клас „Сийулф“. На която някога е служил Мичъл. А най-странното е, че е била прехвърлена към специалните части за техните операции. Наистина е голямо съвпадение, че точно тя се е оказала точно там… А още по-точно, не си представям някой от лампазите в Пентагона преднамерено да е поел такъв огромен риск. Значи…

— Той не може да разполага с такава власт — възпротиви се Амороз. — Дори тайните и незаконни операции се отчитат на някого.

— Това като че ли не го притесняваше. Изнесе ми високопарна реч на тема, че онова, което прави, било твърде важно, за да бъде оставено на политиците. Копелето е побесняло, Хектор — освен това Нина и мечът са в неговите ръце, тоест всичко, от което се нуждае, за да задвижи оръжието си. Видях едно подобно в действие; доста е… разтърсващо. Затова ми трябва помощта ти: да я спася — и да го спра.